Решение №83 от 40570 по нак. дело №460/460 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 83

София, 27.01.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1124/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. С. Н. ,Частен съдебен изпълнител под № 712[населено място] , срещу решение №50 от 05.05.2010г по гр.дело № 83/2010г. на В. апелативен съд ,с което след частична отмяна на решение от 14.12.2009г по гр.д. №951/2009г на В. окръжен съд ,в обжалвания размер е уважен иск по чл. 441 от ГПК във вр.чл.45 от ЗЗД . Ангажирана е отговорността на съдебния изпълнител за вреди ,причинени на длъжник по съдебно изпълнение от процесуално незаконосъобразни действия . В приложеното към жалбата изложение се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса за приложимите хипотези на този институт (от.1 от изложението ),материални въпроси по законосъобразността на изпълнителното действие, независимо от отмяната му по съдебен ред (т.2 от изложението) ,въпроси за естеството на лихвата като вреда , причинната връзка и поведението на длъжника при обжалване (т.3,4,5,6 от изложението) Във връзка с елемента противоправност (т.7 на изложението) е поставен въпроса следва ли за всяко отменено по съдебен ред решение да бъде търсена имуществена отговорност.Обобщено и във връзка с обосновка по основанието за допускане до касационно обжалване е изведен и поставен въпроса за предпоставките за отговорност на частния съдия- изпълнител за вреди .
Писмено отговор по жалбата е постъпил , оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване. Част от въпросите са неотносими , тъй като въззивният съд не ги е разрешавал ,други са тъждествени с касационни оплаквания.Част от въпросите са твърде общо формулирани , нелогични или неясни .
Касационната жалба е постъпила в срок ,подадена от легитимирана страна и е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК.
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставен материалноправен въпрос ,по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Съображенията са следните :
Първата теза на касаторката , намерила израз във въпросите ,е че положението на частния съдебен изпълнител и това на съда ,постановяващ решения по дела, следва да се приравни . Подобна теза не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като няма как при изрично уредени в закона въпроси , от съдържанието му да се извеждат тълкувания , които му противоречат.
Теза на нейната защита е също , че отмяната по съдебен ред не формира пресъдено нещо или правоустановително действие относно „процесуалната незаконосъобразност” на обжалваното действие на съдия – изпълнителя като противоправно , вредоносно и по презумпция виновно , затова и по иска за вреди решаващо стои необходимост от самостоятелна преценка на тези предпоставки от съда. Въпросът е поставен в т.7 от изложението на касорката и е обвързан с въпроса по т.2 от същото ,а в тази връзка придава конкретност и на въпроса по т.1 от изложението ,формулиран твърде общо.Същият въпрос е изведен и обобщено ,като въпрос за предпоставките на деликтната отговорност в случая .
Върховен касационен съд приема довода ,че по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК следва да се даде отговор на този въпрос , в конкретност за тълкуване точното съдържание на чл. 441 от ГПК , когато по иска на основание чл. чл. 45 от ЗЗД решаващият съд присъди на длъжника обезщетение за вреди ,представляващи закъснителните лихви по дълга за периода от постановяване на обжалвано от страните и отменено от съда по реда на чл. 358 от ГПК (отм) изпълнително действие на разпределение след извършена публична продан , като по същество приеме отмяната за изпълнителното действие по съдебен ред (поради незаконосъобразност ) за елемент от делктиния състав , покриващо изискването за противоправност, а натрупаните по време на висящото съдебно обжалване лихви по дълга , за пряка вреда от „процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение” по смисъла на закона , т.е вреда , причинена от несвоевременност на законосъобразното разпределение , ако и то да е извършено от частният съдебен изпълнител в последствие ,съобразно указанията на съда.
Така преформулиран , въпросът засяга точното съдържание на чл. 441 от ГПК с оглед предпоставките на материалната отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди при „процесуално незаконосъобразно” принудително изпълнение , по него решаващо се е произнесъл въззивния съд .
Това ,че В. апелативен съд се е позовал на решението по чл. 358 ал.2 от ГПК (отм) и единствено от него е направил извод за противоправност ,не изключва поставянето на горния въпрос като решаващ и произнесен от този съд по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. В тази насока доводите в отговора на ответната страна за неотносимост на поставения в т.2, т.7 от изложението въпрос,са неоснователни. Неоснователно е и съображението на ответника по касация ,че въпросите не са поставени „професионално”от касаторката. Няма изискване или нормативен критерии за това .
Що се касае до въпросите на причинната връзка и правната природа на лихвата като вреда (т.3,5 от изложението ) самостоятелното им поставяне действително е без обосновка по смисъла на чл. 280 ал.3 от ГПК , но при проверка на обжалваното решение по същество ,в случая ще следва да се даде отговор и на тях . Останалите въпроси по изложението не са такива по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК ,а по същество представляват преформулирани защитни тези ,основани на фактически и правни съображения на страната по конкретното дело.
Във връзка с изведения по- горе и поставен в изложението правен въпрос, предвид необходимостта от тълкуване на закона и липсата на формирана практика по него , касационно обжалване следва да се допусне.
Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска до касационно обжалване решение №50 от 05.05.2010г по гр.дело № 83/2010г. на В. апелативен съд.
В седмичен срок от съобщението касаторката да внесе 644 лева държавна такса ,в противен случай жалбата ще бъде върната и производството прекратено
След срока делото да се докладва .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1 2

Scroll to Top