1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
С., 09.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и девети март , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4268/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК, във вр. §74 от ПЗР на ГПК (ДВ бр.86/2017г) .
Образувано е по касационна жалба на М. П. Георгиева и П. Г. К. срещу решение № 286 от 12.06.2017г по в. гр.дело № 239/2017г на Русенски окръжен съд , постановено при ново разглеждане на делото от въззивен съд съгласно решение № 63/28.03.2017г по гр.д №822/2015г на ВКС ІV г.о С него е отменено решение №589/10.11.2014г на Русенски окръжен съд,потвърдил уважен на първа инстанция иск за нищожност на сделка на осонование чл. 26,ал.1 предл трето ЗЗД като сключена във вреда на представляваните и са дадени указания да се разгледат предявените искове , които са два и на които е дадена квалификация от Върховния касационен съд като иск по чл. 40 ЗЗД ,указана е каква е недйствителността по вид при този иск както и елементите на фактическия състав на нормата , които подлежат установяване от субектива и субективна страна съгласно ТР №5/2014г ОСГТК, до приемането на което производството по касационно обжалване е било спряно (опр. № 952827.12.2016г на ВКС ІV г.о) Указано е да не се смесват институтите нищожност поради липса на представителна власт предвид съставено общо пълномощно, както се е поддържало в исковата молба,и недействителност по смисъла на чл. 40 ЗЗД, в която връзка и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото е върнато за ново разглеждане с указание да се разгледа и обективно съединения иск по чл. 42 ЗЗД ,което въззивният съд по отмененото решение не е направил .
При новото разглеждане на делото въззивният съд е отхвърил и двата иска по същество , след като е отменил първоинстанционното решение .Приел е за установено ,че на 3.ХІІ.2008 год.с нотариален акт № 175, т.Х на нотариус при на Р. страните са сключили договор за продажба на недвижими имоти – нива от 25026 кв.м и нива от 28431 кв.м, намиращи се в землището на [населено място] ,м.„Под О.” за сумата 6820 лева. При извършването на сделката ищците били представлявани от адвокат , който са упълномощили по отделно за действия на разпореждане и управление с описаните ниви- да ги продава при условия,цена,начин на плащане и на лица,каквито намери за добре, включително като договаря със себе си или от името на други лица,които представлява. Твърдят,че за сделката и договорените условия са узнали около година и половина по-късно, а пълномощникът им се отчел едва през 2013 год.като превел по сметка на ищцата Георгиева сумата 6515 лева. Средната пазарна цена на имотите е установена в размер на 17160лв съгласно заключение на вещо лице ,като с оглед указанията по отменителното решение на ВКС въззивният съд е изтъкнал ,че това несъответствие в цената във вреда на ищците е необходимо, но недостатъчно като единствено основание за обявяване на недействителност по чл. 40 ЗЗД ,ако липсва субективния елемент , недобросъвестността. Въззивният съд е обсъдил за първи път наведени от ответника– купувач обстоятелства,като опровергавщи тезата на ищците за недобросъвестност : от представените договори за отдаване под наем на процесните земи и анексите към тях за пет стопански години- от 2008 год.до 2013 год.и служебна бележка е прието за установено ,че в посочения период ,т.е след продажбата на нивите, ищците са продължили да ползват имотите и да получават наем от ползващ ги наемател със съгласието на дружеството –жалбоподател и изричното им овластяване от управителя,съгласно представеното по делото пълномощно. Тези обстоятелства сочат на други уговорки между страните по промяна в предназначението на имота и получаване на по-висока продажна цена съобразно новия им статут, при което оспорената продажба се явява средство за постигането й – както е поддържала защитата на ответника [фирма]. Това опровергава и тезата за недобросъвестност у пълномощника и купувача, при сговор за увреждане на представляваните. Искът по чл. 42 ЗЗД е разгледан и отхвърлен , като са изтъкнати постановките в т.1 от ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК при извода ,че пълномощникът не е действал извън пределите на представителната власт , а допълнителен аргумент в тази насока са и получаваните доходи от продадените земи , в продължение на пет стопански години .Доводи за договорка в увреда на ищците за първи път са изтъкнати в защитата им по същество при новото разглеждане на делото от възиззвния съд , като са изтъкнати и доказателствата по делото , които според защитата подкрепят този извод. Те не са обсъдени в решаващите мотиви , не са и цитирани като становище. Изтъкнато е само становището на ищците в отговор на въззивната жалба на другата страна.
Касатори са ищците, те обжалват решението чрез пълномощника си адв.А.Г. като постановено при съществени процесуални нарушения ,в нарушение на материалния закон и необосновано .Не са обсъдени доводите и аргументите им , както и доказателствата,които макар да са косвени,установяват недобросъвестността. Не е обсъдено, че пълномощникът им по сделката адв. И. е отказал да свидетелства по делото, тъй като бил адвокат на двете страни и ги консултирал,че той не е съобщил на ищците за продажбата, а като са разбрали за нея след година и половина ги убеждавал ,че тя е фиктивна и се търси по- висока цена и че ще си получават наема. Купувачът обаче в последствие е уведомил наемателя, че оттегля пълномощното за ищците да получават този наем. Не е обсъдено,че въпреки поддържаното становище на ответника [фирма] че целта не е била формална продажба, а друга, същият се е опитал да се позове на кратка придобивна давност. Основаните на тези обстоятелства аргументи,изложени в хронологична последователност и обоснованост във връзка с тезата за сговор като субективен елемент на състава по чл. 40 ЗЗД в хода по същество ,съдът не е обсъдил и разгледал .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства ,както и доводите и възраженията на страните.Като не е направил това ,въззивният съд е постановил решение в противоречие с реш. № 331/2010г по гр.д № 259/2009 ІV г.о , реш. № 21/2015г по гр.д № 3529/2014г ІV г.о на ВКС
Формулира се и въпрос следва ли въззивния съд ,разглеждащ спор в условията на чл.293,ал.3 ГПК да извършва доклад , да разпределя доказателствената тежест съгласно дадената от ВКС квалификация на исковете , каквато до настоящия момент на спора не е правена в инстанциите.Поддържа се ,че при указаната от ВКС квалификация доказателствена тежест не е разпределяна и това е довело до затруднение за реализиране на процесуалните права и доказването.
При изтъкнато основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, като „материалноправни” са формулирани въпросите : 1. представлява ли косвено доказателство, удостоверяващо сговор между пълномощника и купувача признанието на пълномощника ,че е консултирал и двете страни по сделката в качеството си на адвокат и отказва да даде свидетелски показания в това си качество; 2. представлява ли косвено доказателство, удостоверяващо сговор между пълномощника и купувача твърдението от страна на последния че обективираната в нотариалния акт сделка е привидна , като в същото време противопоставя придобивна давност на основание същия нотариален акт .
Ответникът по жалбата е заявил отговор чрез адв. Св. К. от Р. АК . Не е формулиран въпрос по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и се преформулират оплаквания за необсъждане на доводи ,основани на преклудирани, спорни и непроверени в хода на производството твърдения и аргументи ,което не се толерира от закона в тази фаза на процеса. Не се сочи основание по специалния критерии за допускане до касационно обжалване по втория въпрос , а формулираните с позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК въпроси за успешното доказване с косвени доказателства изначално не могат да се обсъждат ,тъй като въззивният съд не се е занимавал с тях. Като извод , липсва надлежно формулиран правен въпрос .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване в частта по отхвърления иск с правно основание чл. 40 ЗЗД , тъй като формулираните въпроси в изложението касаят решението в тази част . Основание по чл.280,ал.1,т.1ГПК е налице по първия от формулираните процесуалноправни въпроси в изложението , за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства ,както и доводите и възраженията на страните. Този правен въпрос е ясно формулиран , макар да не е изведен в отделна точка в реда на изложението и да не е използвана въпросителна словоформа , което не е и необходимо. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в ТР №1/2013г ОСГТК за ролята на въззивната инстанция като решаващ съд и предвид множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК , част от които цитирани .Въпросът е решаващо произнесен с обжалваното решение и се е отразил на крайните изводи ,тъй като преценката на съда да основе решението си само на обстоятелства ,които според ответника опровергават твърдението за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави , не отменя задължението му да обсъди и изтъкваните от насрещната страна обстоятелства и нейните доводи за осъществен субективен елемент на състава по чл. 40 ЗЗД в тази връзка,което именно означава да обсъди в съвкупност събраните доказателства – на първо място с оглед значението , което страните им придават за спорните обсотятелства.След като ответникът е изтъквал ,че твърдения на ищците за споразумяване във вреда на представляваните по указаното основанието на чл. 40 ЗЗД липсват в исковата молба и въвеждането им е вече преклудирано ,въззивният съд не е взел отношение и по тези доводи .Ако бе мотивирал решението си както изисква нормата на чл.236,ал.2 ГПК, въззивният съд би намерил , че за основанието на иска по чл. 40 ЗЗД е важно да се обсъди и прецени не само имало ли е уговорки между пълномощника на ищците и купувача по сделката ,а и какви са били те по съдържание и каква е целта им ,тъй като наличието на такива уговорки не изключва, а обуславя изследването на субективната страна на състава по чл. 40 ЗЗД и възможността „споразумението” да се докаже,т.е да се установи за какво е то, като се обсъдят тезите и на двете страни за неговото естество и последици .
В случая с обжалваното решение въззивният съд е разгледал иск ,чиято указана от ВКС квалификация е променила предмета на доказване спрямо отразената в доклада на първа инстанция,макар не по отношение на обстоятелствата , които ищецът е заявил и следва да докаже , а и по отношение на такива , които не е заявил в твърденията си заради поддържаната от него квалификация за абсолютна нищожност поради противоречие на сделката с добрите нрави , но те се включват в основанието на иска по чл. 40 ЗЗД и затова подлежат на доказване.За тази група обстоятелства в случай че не са били предмет на надлежни процесуални действия по доклада , също е дадено разрешение в ТР №1/2013г ОСГТК във връзка със задълженията на въззивния съд ,а липсата на процесуални действия на втората инстанция в насоката ,указана в т.2 от ТР №1/09.12.2013 по т.д № 1/2013г ОСГТК като израз на надграждане на процесуалните действия на първа инстанция при съчетаното приложение на основаните начала в процеса , обективира решаващо произнесен процесуалноправен въпрос, тъй като засяга правото на защита .Според указаното в задължителната тълкувателна практика ,когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. Поради това решаващо е произнесен и вторият формулиран процесуалноправен въпрос,който се свежда до това има задължение въззивният съд в настоящия случай, при разглеждане на делото съгласно чл.293,ал.3 ГПК (и без да е изрично указано в отменителното решение) да разпредели доказателствената тежест с указания с оглед указана му в случая от ВКС квалификация на иска,изискваща установяване на субективния елемент на състава по чл.40 ЗЗД при доказателствена тежест на ищеца.По този въпрос касаторите поддържат основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – посочено в края на изложението обобщено , вкл. по останалите два формулирани в т.1 , т.2 въпроса , посочени като материалноправни.Доколкото следва да се даде отговор за случай на разглеждане на делото при условията на чл.293,ал.3ГПК,който не е изрично кометнтиран в зцадължителната тълкувателна практика Върховен касационен съд ІІІ г.о приема да е изпълнен от касаторите и специалния селективен критерии (чл.280,ал.1,т.3ГПК) за допускане до касационно обжалване, наред с общия(за правен характер на въпроса и връзката му с делото).
Въпросът за евентуално дължимите указания в тази фаза на делото засягат в не по-малка степен и защитата на ответника,при така въведените от тази страна фактически твърдения. След като искът не е за абсолютна нищожност , релевантно обстоятелство е твърдението за одобрение, изразено от представлявания за сделката, сключена от негов пълномощник,направено под условие или безусловно под една или друга форма след нейното сключване, преди представляваният да заяви с иск,че тази сделка го уврежда и поради това е недействителна. Друг (но не извън предмета на делото) е въпросът за значението на една вече дадена и приета компенсация на накърнения интерес на представлявания продавач при иск по чл. 40 ЗЗД , ако тя била е приета, или въпросът за значението на сключена с участие на представляваните друга сделка с купувача-явна или прикрита,предварителна или последваща спрямо оспорваната .
По двата формулирани въпроса, свеждащи се до това дали от конкретни процесуални факти , или изявления и защитни възражения на ответната страна по делото следва да се направят конкретните доказателствени изводи по релевантните факти поддържани от защитата , не е отговорено на изисквания за допускане до касационно обжалване във връзка със съдържанието и обосновката на правен въпрос , по общия и специални критерии , разяснени в ТР №1/2009г на ОСГТК във връзка с касационното обжалване. Поради противоречие на решението с установената практика по първия процесуалноправния въпрос , поставените въпроси,дори да бе намерена правна формула за тях при поставянето им в изложението , не са обсъждани в решаващите съображения на съда и поради това не може повдигането им да обоснове касационно обжалване .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение № 286 от 12.06.2017г по в. гр.дело № 239/2017г на Русенски окръжен съд в частта , с която е отхвърлен иска на М. П. Георгиева и П. Г. К. за прогласяване недействителността на сделката,сключена с нот.акт № 175,т.Х от 3.ХІІ.2008 год.на нотариус при Р. ,на основание чл.40 ЗЗД.
Задължава касаторите в седмичен срок от съобщението да внесат 47,15 лева държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .