О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 11.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5100/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] , с управител В. И. , чрез адв Ж. Ж. от ДАК срещу решение №242 от 12.10.2017г по гр.дело № 285/2017г. на Добрички окръжен съд , с което след отмяна на решение №178 от 27.02.2017г на Добрички РС в обжалваната част , по иск с основание чл. 31,ал.1 ЗЗД, предявен от А. А. К. чрез настойника му Ф. А. А. , е постановил унищожаемост на договор за покупко- продажба на недвижим имот – нива с площ 154,004 дка от 20.11.2007г по нот. акт №59 т.ІІІ н.д №339/2007 до размера на ? ид. част като сключен от прехвърлителя , заедно със съпругата му З. А. К. , без да е могъл да разбира действията си .За останатлата ? ид част от прехвърления с договора земеделски имот в землището на с Б. , който е бил съпружеска имуществена общност , на първа инстанция е отхвърлен иска на З. А. К. за нищожност на нотариалното удостоверяване за сделката относно нейното участие поради нарушение на чл. 478 ГПК(отм) и неспазена форма(чл. 26,ал.2 ЗЗД ), на основание че не е знаела български език , а нотариусът не е назначил преводач . В тази част решението е влязло в сила като необжалвано .
Ищецът А. А. К. е бил дееспособен към сключване на договора на дата 20.11.2007 г. , до 22.06.2017 г., когато с влязло в сила Решение № 142 от 31.05.2017 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д.№ 116/2017 г. е поставен под пълно запрещение поради психично заболяване „ параноидна шизофрения, дълбока личностова промяна”. Шизофрения с параноиден синдром при него е установена медицински от 1994г и назначените по делото вещи лица са проследили хронологията на заболяването. За да уважи иска за унищожаемост на основание чл. 31,ал.1 ЗЗД въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд , направени въз основа на медицинката документиция и заключения на вещи лица по делото – единична и разширана тройна психиатрична екпертиза . Добрички окръжен съд е изтъкнал неправилна интерпретация на различията между експертните заключения за наличието на ремисии , вкл. към момента на сделката ; за неспособност(първоначалното заключение на д-р Ж. Н. ) , респ. ограничена способност (според състава от трите вещи лица) на А. К. да разбира и ръководи действията си, довело първоинстанционния съд да надценяване значението на посоченото от тримата експерти състояние на непълна ремисия. Въззивният съд е посочил изтъкнатото от вещите лице ,че при липса на психотична продукция лицето създава впечатление ,че е спокоен и приличен, това обяснява нормалното протичане на действията от нотариалното производство. Въз основа на изслушването на вещи лица е направен извод ,че ограничената годност за разбиране и ръководене на действията се отнася до сложни житейски ситуации , каквато е била конкретната сделка за покупко- продажба . Няма значение , че лицето в друго време е извършвало и други сделки,поради това показанията на изслушаните свидетели(включително нотариуси, пред които са формализирани различни сделки) не са обсъдени от въззивния съд .
В приложеното към жалбата изложение се сочи недопустимост на решението,очевидна неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуални въпроси – за обсъждане на доказателствата – разпитани по делото свидетели , което въззивният съд не е направил в противоречие с практиката на ВКС. Формулиран е въпрос длъжен ли е съдът ,включително въззивната инстанция да обоснове решението ,като обсъди всички обстоятелства по делото, да посочи кои факти счита за установени и кои намира за недоказани с точни и ясни мотиви.Противоречието е с ППВС №1/1953г, ТР №1/04.01.2001г ОСГК и реш. №157/2011г по т.д №823/2010г., ТК,според която практика въззивният съд следва да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди защитните тези на страните .
Изтъква се противоречи с практиката на ВКС и по друг процесуалноправен и материалноправен въпрос , който се свежда до това длъжен ли е съдът, освен медицинските критерии, при преценката могло ли е сключилото сделката дееспособно лице да разбира действията си , да направи преценка по житейски и юридически критерии, разглеждайки заключенията на вещите лице заедно с всички други доказателства по делото , относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент. Сочи се противоречие с решение №698/2011 по гр.д №14/10г ІІІ г.о , реш. №108/2011г по гр.д № 1814/2009г ІVг.о ,реш. № 241/2013г по гр.д № 3194/2013 Іг.о,реш. № 248/2015г по гр.д № 127/2015 ІІІ г.о .
Като решаващо произнесен материалноправен въпрос се поставя и този дали състоянието на едно лице да действа разумно в „ограничени предели” означава неспособност на същото да сключва правни сделки за недвижими имоти. Сочи се противоречие с решение № 141/2003г по гр.д № 675/2002г от по-старата практика на ВКС
В отговор ответникът по жалбата ,чрез назначения му настойник и упълномощения адвокат Д. Д. от ДАК обосновава допустимостта на постановеното решение. Разгледани са били обективно и субективно съединени искове. Касае се за показания на свидетели ,с които съдът в случая не следва да се съобразява. Аргументите на касатора в подкрепа на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК са несъстоятелни и няма основание за допускане на жалбата до разглеждане.Съображения са развити от пълномощника,претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , предпоставките на чл. 280, ал.2 ГПК не са налице . При разгледани в допустимо от закона обективно и субективно съединяване искове за недействителност на правна сделка в различни нейни части или на различно правно основание , различното решение на съда по тези искове , с оглед наведените различни основания за недействителност ,не обосновава вероятна недопустимост на решението в обжалваната част. Очевидна неправилност на решението предвид изложените в мотивите на съда съображения също не е налице.Тези съображения изразяват разбирането на въззивния съд,че може да си спести обсъждане на доказателства,които няма да го доведат до други решаващи изводи за състоянието на лицето да разбира своите действия при сделка,осъществена към един определен момент,след като показанията се отнасят до сделки,осъществени в друг момент.Това разбиране е условно неправилно, израз на тълкуване на задълженията на Добрички ОС като решаващ съд ,поради това е налице основание по чл. 280 , ал.1 ,предл. първо ГПК за допускане на касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос ,за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, включително допустими и относими свидетелски показания ,още повече когато доводите на една от страните по спора се основава на тези доказателства.Въззивният съд е следвал контролно – отменителен подход, като основно се е занимал да ревизира изводите на първоинстанционния съд въз основа на приетите две съдебно- медицински експертизи, но не е изградил своите изводи при обсъждането на приетите заключения във връзка с останалите доказателства, които не са събирани за неотносими обстоятелства. Задължението на въззивния съд, изведено във въпроса е установено в задължителна за съдилищата тълкувателна практика ,част от която цитирана в изложението , като противоречие е налице и с указанията в ТР№ 1/09.12.2013г по т.д. №1/2013 ОСГТК .
Основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280,ал.1 ,предл. второ ГПК има и по втория формулиран въпрос. Въззивният съд е обсъдил като относими единствено заключенията по съдебно-медицинските експертизи,което е в противоречие с практиката на ВКС за критериите,при които съдът изгражда преценката си по основанието в чл. 31 ЗЗД ,изразена в реш. № 698/2011г по гр.д №14/2010г ІІІ г.о на ВКС.
По третия формулиран въпрос основание за допускане до касационно обжалване не се обосновава. Излагат се съображения,които преформулират касационни оплаквания относно конкретни изводи на въззивния съд, които подлежат на проверка от касационната инстанция по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение №242 от 12.10.2017г по гр.дело № 285/2017г. на Добрички окръжен съд
Да се съобщи на касатора в седмичен срок да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 102 лв и да представи вносен документ , като делото се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .