3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
София, 04.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и тренадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3649/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Ц. срещу решение №44от 06.03.2013г по гр.дело № 1528/2012г. на Великотърновски окръжен съд, с което след отмяна на бракоразводното решение в частта му за ползването на семейното жилище само от касаторката , е разпределил същото да се ползва от двамата бивши съпрузи. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват въпросите за необходимостта от установяване чия собственост, респ. съсобственост с трети лица е семейното жилище, от колко и какви помещения се състои то (първи въпрос) и за възможността за разпределението му на двамата съпрузи в случай ,че жилищните помещения могат да се обособят в отделни жилища без преустройства и промяна (втори въпрос ) като в същия въпрос , като и във формулирания трети въпрос , е изтъкната необходимостта от установяване дали отношенията са търпими и значението на това обстоятелство. Изтъква се противоречие с формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за установяването на жилищната нужда (четвърни въпрос ) ,както и по процесуалния въпрос за задълженията на съда във връзка с доказателствата относно фактите и обема решаваща дейност(пети въпрос). Доводите на защитата за основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия и втория от поставените въпроси, е подкрепено с прилагането на реш.№116 от 2011г по гр.д466/2010г ІV г.о и реш. №64 от 08.03.2013г по гр.д 396/2012г ІVг.о на ВКС и реш. №554 от 15.07.2010г по гр.д №1774/2009г ІV г.о като практика на ВКС по чл. 290 вр. чл.291 ГПК
Ответникът е депозирал отговор.Касационно обжалване не следва да се допуска , тъй като въпросите не са по предмета на спора , касае до преценка по доказателствата и установяването на релевантните факти .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, втория и петия от поставените въпроси , на основание чл. 280 ал1 т.1 от ГПК
Решението на въззивния съд по същество е обусловено от разрешението на поставените в изложението първи и втори по ред въпроси , доразвити от защитата при формулирането на петия въпрос , както в материалноправен така и в процесуалноправен аспект . Въззивният съд, определяйки семейното жилище като „двуетажна къща”, е постановил същото да бъде ползвано от двамата съпрузи след развода , като всеки от тях ползва по един етаж, без в решението да са посочени помещения или части за общо ползване и при положение, че по делото не е установено и обсъждано колко на брой жилищни и сервизни помещения има сградата ,съответно етажите и дали съществува обособеност на отделни жилища . Подходът на въззивния съд при администрирането на спорния по делото въпрос за разпределението на семейното жилище и изследването на кръга обстоятелства по чл.56 СК , на които е основано решението ,е в противоречие с ППВС №12/1978г реш. №554 от 15.07.2010г по гр.д №1774/2009г ІV г.о ,реш.№116 от 2011г по гр.д466/2010г ІV г.о и реш. №64 от 08.03.2013г по гр.д396/2012г ІVг.о на ВКС , според която практика ,за да се произнесе съда по мерките относно ползването на семейното жилище ,съдът установява собствеността и помещенията , от които се състои то , за да установи и прецени на следващо място възможността за обособяване на самостоятелни реални части без общо ползване на помещения , а ако помещения ще се ползват общо , изрично ги посочва в решението си , както е длъжен изрично да посочи и помещенията, които бившите съпрузи ще ползват самостоятелно.От фактическата установеност на помещенията , вида и годността им – в случай че при разпределението ще има и общо ползване , зависи относимостта на въпроса дали отношенията между съпрузите са търпими , който правен въпрос в случая не е засяган при решаващата дейност на въззивния съд.Поради това Върховен касационен съд приема относимост на формулираните в изложение първи и втори въпрос , доразвити в процесуалния им аспект в петия въпрос , по които въпроси е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба следва да се допусне до разглеждане .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №44 от 06.03.2013г по гр.дело № 1528/2012г. на Великотърновски окръжен съд. Оставя без движение касационната жалба , в седмичен срок касаторката да внесе 30 лева държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .