3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 368
гр. София,23.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11ти май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1055/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ЗК [фирма]-София срещу решение №318 от 28.02.2011 г. по в.гр.д. №786/10 на САС, В ЧАСТТА с която е отменено първоинстанционното решение от 19.05. 2010 г. по гр.д.№ 90/09 по описа на ОС-Монтана В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният в процеса от П. П. П. в качеството му на виновен причинител на ПТП обратен иск с правно основание чл.229 от КЗ срещу дружеството-застраховател на гражданската му отговорност и последният е уважен до размера на сумата от 160 000 лева при условие, че ищецът по обратния иск заплати обезщетение за неимуществени вреди на всяка една от ищците по главния иск с правно основание чл.45 от ЗЗД . Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на обратния иск .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение в частта относно обратния иск, която единствено е предмет на касационната жалба, съставът на въззивния съд приема, че доколкото П. П. П. в качеството му на виновен причинител на ПТП следва да отговаря на основание чл.45 от ЗЗД по отношение на двете ищци като наследници на загиналата им от същото ПТП майка Д. Върбанова В. и същият е редовно застрахован срещу риск „Гражданска отговорност“ като водач на МПС, то предявеният от него обратен иск с правно основание чл.229 от КЗ срещу привлеченото като трето ллице-помагач на ответника дружество- застраховател на гражданската му отговорност се явява основателен. Този иск е уважен при условие, че ищецът по него и ответник по главния иск заплати дължимото обезщетение на всяка една от ищците иска с правно основание чл.45 от ЗЗД .
В самата касационна жалба като основания за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя не се сочи обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да бъде подложен на дискреция по критериите за допускане на касационно обжалване, съгласно т.1. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Вместо това като такива се навеждат под формата на въпроси оплаквания в насока : доколко признанието на ответниците по главния иск обвързва съда и относно обратния иск, следвало ли да има отделни мотиви на съда относно обратния иск, отделно от мотивите по главния иск. Тези въпроси, обаче са в зависимост от преценката на всички релевантни за спорното право факти по конкретния казус и в този смисъл биха могли да имат връзка с твърдяни конкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на изводите на съда като касационни основания по чл. 281 от ГПК. В този смисъл така формулирани тези въпроси не обосновават наличието на основанието за допускане до касация , съгласно т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото не представляват въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като разглеждането им не допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито касае конкретни правни разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви поради което е налице нужда да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По въпроса за съдържанието на дизпозитива на съдебното решение по обратния иск, когато претенцията по него е обусловена от изпълнението на задължението от ответника по главния иск е налице задължителна практика на ВКС: решение постановено по реда на чл.290 от ГПК -Р №228/22.02.2012 г. на по т.д. №877/2010 г. на ВКС, Второ т.о. и обжалваното решение е напълно съобразено с него. Следователно и по този въпрос липсва основание за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№318 от 28.02.2011 г. по в.гр.д. №786/10 на САС в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: