О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 22.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №843/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. В. П. срещу решение №ІІ 121 от 14.11.2014г по гр.дело № 1502/2014г. на Бургаски окръжен съд , с което отменено решение от 12.06.2014г. по гр.д. № 4688/2013 на Бургаски районен съд, отхвърлил искове срещу касаторката като предявени на основание 203 ,ал.2, предл първо от КТ, във вр. чл. 45 ЗЗД . Исковете са уважени при дадена от въззивния съд квалификация по чл.207 ал.1 т.2 КТ .
В приложеното към жалбата изложение се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като в противоречие с ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК е разрешен въпроса за служебното задължение на въззивния съд да укаже доказателствената тежест по отношение на относимите факти, да даде указания съгласно чл.146 ал.1 т.4,т.5 ГПК ,когато с решението си дава нова правна квалификация на предявените искове , различна от докладваната по реда на чл. 146 и това води до разместване на доказателствената тежест,при положение че ответникът в отговора не е предявил такива възражения ,с които да оборва твърдения при условията на разменена доказателствена тежест. По въпроса се изтъква и противоречие с реш. № 389/2011 по гр.д 1672/2010 ІV г.о като практика на реда на чл. 290 ГПК,в която липсващите в случая указания към ответника при квалификация по чл. 207 КТ са преценявани като нарушение на служебното начало Поставен е и въпрос има ли качеството отчетник работник ,чиято трудова функция е да сключва договори за застраховка , на представлявани от работодателя застрахователни дружества , по които получава застрахователни премии, дължими от работодателя на представлявания от него застраховател . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш. №252/2011г по гр.д № 1531/2009г ІV г.о и приетото там разрешение ,че за да бъде отчетник по см. на чл. 207 ал.1 КТ, работникът по трудова функция трябва да борави с ценности на работодателя.В случая получаваните плащания по застрахователни договори не са на работодателя – ищец ,последният е само брокер , посредник . Сумите се дължат и принадлежат на застрахователя по полиците .
В отговор ответникът по жалбата [фирма] изтъква , че въпросите нямат значение за изхода на делото . Решението на съда почива на релевантните за спора факти , както са въведени с иска и с отговора на ответника . Въпросът за вината на служителя не е бил решаващ ,а и при двете квалификации фактите са идентични. Принципът на чл. 8ал.2 ГПК ограничава служебната намеса ,при положение че ответницата не е въвела с отговора на иска факти за своята невиновност ,а само такива , опровергаващи твърденията за вреди ,поради това и преценката на въззивния съд , че указания не следва да й се дават , съответства на смисъла и духа на цитираното ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице и касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия , процесуалноправен въпрос . Тогава, когато въззивният съд променя квалификацията на иска , като го приема за основан на едни изложени в исковата молба обстоятелства , а не на други , също изложени в исковата молба и възприети от първостепенния съд в доклада , а и от защитата на ответника в отговора като основание на иска , касае се за нова , самостоятелна преценка на решаващия съд относно кръга релевантни факти , а щом се засяга и доказателствената тежест относно същите , от решаващо значение са указанията и разясненията , даден в т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК относно задължението за указания при съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес Поставеният процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд в настоящия случай е бил разрешен в противоречие с цитираната от защитата съдебна практика на ВКС. В противоречие с разясненията в задължителната практика по въпроса е въззивно решение , което при обезпечаване правилното приложение на материалния закон игнорира връзката между указанието относно релевантните факти и указанието относно разпределението на доказателствената тежест , когато последната е в зависимост от първото.
Материалноправният въпрос, свързан с качеството на ответницата като отчетник предвид спецификата на нейната работа, не отговаря на условието за допускане до касационно обжалване Въпросът се услови на фактически и правни възражения ,които съдът не е възприел като въведени по делото , затова и не е обсъдил
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №ІІ 121 от 14.11.2014г по гр.дело № 1502/2014г. на Бургаски окръжен съд
Указва на касаторката в седмичен срок от съобщението да внесе 251 лв държавна такса по сметка на ВКС ,в противен случай производството ще бъде прекратено
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .