О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
София, 02.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и осми май , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1902/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура П. , срещу решение №29 от 05.01.2015г по в. гр.дело № 2962/2014г. на Пловдивски окръжен съд , с което след отмяна на решение от 14.07.2014г по гр.д № 2571/2014г на РС Асеновград е присъдено поисканото от Ш. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 7000 лева . В частта , с която е присъдено обезщетение на имуществените вреди в размер на 300 лева ,въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила .
Към жалбата на П. е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по прилагането на чл.5 ал.1 и ал.2 ЗОДОВ ,когато до обвинение спрямо ищеца се е стигнало в резултат на собственото му неправомерно поведение. Сочат се реш.112/2011 ІV г.о , реш. № 183/2013г ІV г.о , реш. № 53/2011г ІІІ г.о и потвърденото с него реш. № 54 /2010г на САС . Изтъква се и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за относимостта на присъденото обезщетение с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД , при необсъждане на всички задължително подлежащи на преценка обстоятелства в конкретния случай и в нарушение на чл. 235 ал.2 ГПК ,каквито са краткият срок на наказателно преследване ,конкретното проявление на вредите спрямо личността на обвинения при конкретните действия на Прокуратурата, както е установено в практиката на ВКС Сочи се противоречие на решението с указанията по ППВС № 4 /1968г и ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК в насока , указана с реш. № 53 от 2011г по гр.д № 640/2010г ІІІ г.о в необходимост при излагане на мотиви да се конкретизират както органите , така и действията им,от които произтичат причинените на пострадалия вреди . Като пример за този установен подход се сочи и реш. № 532/2010щг по гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о .
В отговор ответникът по жалбата Ш. М. Д. оспорва съображенията на Прокуратурата за допускане до касационно обжалване .Въпросите са общи и неясни ,не са формулирани .Не са наведени конкретни доводи за противоречие с цитираната задължителна практика на ВС на РБ и ВКС
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по въпроса за прилагането на залегналия в чл.5 ЗОДОВ принцип ,тъй като разрешението на въззивния съд относно приноса на обвиняемия при конкретните обстоятелства не е в противоречие с изтъкваната от Прокуратурата съдебна практика .Част от тази практика ( реш.№112/2011г,гр.д. № 372/2010, ІV г.о)е без връзка с обсъждания институт, като отговор на правен въпрос . В реш.№ 183/2013г, гр.д. № 1098/2012г , ІV г.о при отговора на правен въпрос за неправомерността на поведението на обвиняемия с оглед присъждането на обезщетение е дадено разрешение , свързано с прекратяване на наказателното преследване съгл. чл. 18 ал.3 НК , какъвто настоящият случай не е. Въззивният съд е мотивирал отграничаването на онези вреди от наказателното преследване ,за които се присъжда обезщетението , обжалваното разрешение е в съответствие с установената практика .
По втория поставен в изложението въпрос , за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Въпросът е конкретизиран с това ,че за да присъди оспорвания размер на обезщетение , съдът е имал да обсъди едно конкретно внесено от прокуратурата в съда обвинение за престъпление по чл. 234 ал.1 НК Във връзка с него въззивният съд решаващо е приел , че срещу обвиняемия е повдигнато обвинение със сравнително ниска тежест, бил е застрашен и от лишаване от права (по чл.37,ал.1т.7 НК), като наказателното преследване е продължило „ около година” ,във връзка с което е имало задържане от 24 часа, а мярката за неотклонение е била подписка. Въззивият съд е изтъкнал установеното в практиката ,че справедливостта не е абстрактно понятие,а тя се извежда от преценката на конкретнитке обстоятелства които носят обективни характеристики . При решаващи съображения, формирани без тези обективни характеристики са бъдат конкретно обсъдени, е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС , част от която е цитирана от Прокуратурата.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №29 от 05.01.2015г по в. гр.дело № 2962/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта , с която П. на РБ е осъдена за заплати поисканото обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 7000 лева, със законните последици .
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .