О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 23.05. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1397/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А. М. – процесуален представител на ищцата Д. И. Г. от [населено място], област София-град, против въззивно решение №3216/01.6.2011 г. по гр.д.№2664/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., “Г” брачен въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІІ-80-258/25.10.2010 г. по гр.д.№3965/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ г.о., 80-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Д. И. Г. от [населено място], област София-град против И. А. Г. от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.144 СК и чл.149 СК.
Въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд по реда на чл.172 ГПК като е възприето, че ищцата, макар и дете на разведени родители живее с ответника по исковата молба в едно жилище, като последния се грижи за нейната прехрана, и я осигурява с парични средства, съобразно доходите си.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в касационната жалба/, се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като противоречащо на две други решения, представени с жалбата. Сочи се, че съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата е за това дали за ответника е налице “особено затруднение” разполагайки с доход от 187,77 лева, да дава издръжка на дъщеря си. Представените решения са №17/01.02.2011 г. по гр.д.№4/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд, и решение от 10.02.2011 г. по гр.д.№8077/2010 г. по описа на Плевенския районен съд, ІХ-ти граждански състав.
Ответникът по касация – И. А. Г., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставения въпрос, визиращ възможностите на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете, когато то продължава да учи след навършване на пълнолетие е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в: решение № 199 от 17.05.2011г.по гр.д.№ 944/2010г.на ІІІ г.о., решение №195/01.6.2011 г. по гр.д.№1424/2010 г. на ІІІ г.о., и решение №305/07.6.2011 г. по гр.д.№1269/2010 г. на ІV г.о., и трите на Върховния касационен съд. С тях е прието, че задължението на родителя да изплаща издръжка по чл.144 от СК на негово навършило пълнолетие дете не е безусловно. За да е основателен иска – трябва да се установи,освен че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение и че не може да се издържа от доходите си или от използване на имущество,още и че даването на издръжка не създава особени затруднения за родителя. Той трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили пълнолетие свои деца,така че да може без особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,квалификацията,от семейното положение, здравословното състояние,начина на живот на задълженото лице.
В конкретния случай с оглед събраните по делото доказателства въззивната инстанция е приложила закона точно и в съответствие с приетото в трите горепосочени решения, което не налага допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3216/01.6.2011 г. по гр.д.№2664/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., “Г” брачен въззивен състав, по касационна жалба, вх.№57288/21.6.2011 г., подадена от адв. А. М. – процесуален представител на ищцата Д. И. Г. от [населено място], област София-град.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: