О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание двадесет и четвърти януари , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3258/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. М. К. ,чрез адв.Г. Д. от САК срещу решение № 174 от 11.05.2018г. по в. гр.дело № 166/2018г. на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено решение №12 от 18.01.2018г по гр.д. № 104/2017г на РС Ботевград
Въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените от касаторката Е. М. К. и С. Ц. Х. като наследници по закон на Т. Ц. Х. ,б. жител на [населено място] , починал на 22.12.2016г искове с правно основание с чл.26, ал.2 изр.1 предл.4 от ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен седем дни преди наследодателят да почине с нот.акт № 138 от 14.12.2016г ,т.V, рег.№ 5531,д.768/2016г. на Нотариус № 371 с район БРС, както и на осн.чл. 87 ал.З ЗЗД при условията на евентуалност , за разваляне на същия договор поради неизпълнение-неполагане на грижи за прехвърлителя , предявени срещу приобретателката на имота по договора Х. В. В. от [населено място]. В хода на делото ищцата С. Ц. Х. е починала , неин наследник по закон е конституираната Е. М. К.. Прехвърлен е недвижим имот , УПИ І-353 в кв. 12 по плана на [населено място] , с ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, срещу задължение за издръжка и гледане,като прехвърлителят си е запазил правото на ползване безвъзмездно и доживотно,а приобретателката се е задължила да поеме гледането и издръжката като му осигури спокоен и нормален живот,какъвто е водил досега,докато е жив.По делото е прието за установено , че Т. Ц. Х. е постъпил на 17.12.2016г. в 17.10 ч. в МБАЛ-Ботевград“-ЕООД по спешност, при измерени високи стойности на захар ,като по негови данни последните 3-4 дни не бил провеждал антидиабетна терапия Хоспитализиран в много тежко общо състояние,с диабетна кетоцианоза в хода на обострен пиелонефрит прехвърлителят е починал в болницата след петдневен престой. Искът за нищожност е отхвърлен,тъй като според приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза ,макар че към датата на изповядване на сделката прехвърлителят е страдал от хронични заболявания общото му състояние било увредено, като състоянията били обострени , по медицински критерии не е могло да се предполага, или определи дали ще настъпи в близко време смърт.Състоянието му в този момент не е било „терминално“, въпреки че страдал от тежки усложнения на диабета: диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия и диабетна ангиопатия, заради която му били ампутирани два пръста на дясното ходило.Искът за разваляне на договора поради неизпълнение е отхвърлен и въззивният съд е потвърдил обжалваното решение и в тази част , като е изтъкнал че обемът и продължителността на престацията на приобретателя не е определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му .В периода между сключване на договора и смъртта на прехвърлителя приобретателката е изпълнявала задълженията си -престацията е реализирана непродължително , но интензивно – чрез денонощни грижи за ответника,полагани по адекватния начин,което е установено категорично. Прехвърлителят е познавал ответницата доста време преди сключване на договора и е знаел обема на грижи, които тя като работеща жена и живееща в отделен имот , е в състояние да му предостави. Впрочем, при стеклите се обстоятелства, ответницата е положила грижи в максималния възможен обем. В мотивите на първоинстанционния съд , към които Софийски окръжен съд е препратил е прието за безпротиворечиво установено ,че за периода 14 – 17.12.2016г прехвърлителят е живял в дома си , като е бил посещаван ежедневно от ответницата , която се грижела да има храна , да взема лекарства и за хигиената му на 17.12.2016г е извикала линейка , като по време на болничния му престой е била неотлъчно до него , като е ползвала отпуск . Изтъкнато е че прехвърлителят е одобрил тези грижи , знаел е на какво може да разчита , няма данни да е бил изоставен, без помощ и подкрепа от ответницата. Също така , на кредитора по договора не е необходимо и очаквано да се натрапват грижи,които той не желае. Не са кредитирани показанията на три от свидетелите-съседки или роднини,поради това, че демонстрират пристрастност и морализаторстване при интерпретация на наблюденията си, както не са кредитирани и показания на свидетели ,близки на ответницата ,поради заинтересованост. Кредитирани са показанията на изслушаните като свидетели медицински лица – лекуващият лекар еднокринолог ,личния лекар на починалия и на медицинска сестра в отделението, в което прехвърлителят е бил хоспиталициран,но без да се обсъдят като относими всички техни твърдения .
Оплакването в касационната жалба е за съществени процесуални нарушения , незаконосъобразност и необоснованост на решението.В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , като се поставят два свързани процесуалноправни въпроса :за значението на мотивите на съдебното решение и за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото . Сочи се противоречие с т.19 от ТР№1/2001г по т.д.№1/2000 ОСГК и ППВС №1/1985г, реш. № 289/2013г по гр.д №1331/2012г ІV г.о и др.,тъй като мотивите на въззивния съд не обсъждат доводите на страната и доказателствата. Кредитирани са е показания на трима от свидетелите- вкл.двама лекари ,те обаче са снети за здравословното състояние на прехвърлителя. Няма мотиви какви гласни доказателства съдът е кредитирал относно полагането, или неполагането на самите грижи по договора от ответницата,за това са били изслушани останалите разпитани свидетели, ангажирани за доказване на тези обсотятелства. Съдът е посочил, че не ги кредитира. Не са обсъдени доводите във въззивната жалба ,че дължимият обем грижи включва такива за здравето и е в зависимост от нуждата и възможността на прехвърлителя да се справя сам и от състоянието му ; че не са обсъдени част от показанията на лекаря- еднокринолог за това, че при състоянието на боледуващо от диабет лице, което видно от доказателствата от месеци не провежда антидиабетната си терапия, не е ходил да му се изпишат лекарства и е преустановил тази терапия,леталният изход е сигурен;не е обсъдена обратимостта на това състояние на прехвърлителя като зависещо от грижите на ответницата и че ако те не се полагат,предвидимо е скорошното настъпване на смъртта;че ответницата е била наясно със заболяването и с необходимото лечение , с преустановяването му (не е изписван инсулина) Не е обсъдено твърдението ,че в това се изразява неполагането на грижата за здравословното състояние.В тази връзка ,като решаващо произнесен материалноправен въпрос се извежда този за задължението на приобретателя по алеаторния договор,за издръжка и грижи . Изтъква се противоречие с реш.№653/2002г по гр.д №295/2002г и реш. №41/2010г по гр.д№93/2009г І. г.о на ВКС , според която практика грижите следва да се постоянни непрекъснати, включват множество действия и пр.
Ответницата е заявил отговор чрез адв П.Д. с който оспорва жалбата и счита ,че поставените въпроси не подлежат на касация.Показанията на свидетелите- медицински лица установяват включително грижите , които касаторката оспорва да са полагани , а въпросите изразяват неоснователни касационни оплаквания. Прехвърлителят сам и от години е определял цикличността на инсулина който приема и който,също така сам си е поставял. Въззвният съд правилно е намерил баланса на адекватната грижа и правилно е приел ,че ответницата е полагала дължимата грижа в пълно изпълнение на договора
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1ГПК по поставения процесуалноправен въпрос в изложението : за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото в мотивите на решението.
Съгласно установената практика на ВКС, независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК,решението на въззивния съд следва да съдържа обсъждане на обстоятелствата на които е основан иска и във всички случаи на доводите,поддържани от въззивния жалбоподател, във връзка с наличието им.Необходимо е са се обсъдят и преценят в съвкупност доказателствата, ангажирани в подкрепа на спорни твърдения,съответно доводите на страните какви изводи се налагат от установени факти. Противното разрешение по този процесуален въпрос обосновава допускането на решението до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд е постановил решение,в което не е обсъдил доводите на жалбоподателката . В мотивите не е посочил кои доказателства водят до извод за полагана грижа в дължимия съгласно договора обем, след като не е обсъден довода на насрещната страна за този дължим обем на алеаторното задължение в случая, предвид конкретно установеното по делото състояние на прехвърлителя , за срока на действие на договора,до смъртта му. По този начин въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по формулирания в изложението процесуалноправен въпрос, по който е налице установена практика на ВКС ,част от която цитирана в изложението.
Именно поради противоречие на решението с установената практика по процесуалноправен въпрос , по поставения в изложението материалноправен въпрос не се обосновава основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При установените по делото обстоятелства въпросът ще намери отговор при разглеждане на спора по същество от настоящата инстанция, по която причина е безпредметно да се обсъжда и твърдението за очевидна неправилност на обжалваното решение .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение № 174 от 11.05.2018г. по в. гр.дело № 166/2018г. на Софийски окръжен съд
Делото да се докладва за насрочване.
Указва на жалбоподателката в седмичен срок да внесе 116 лева държавна такса по сметка на ВКС,в противен случай производството ще бъде прекратено .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .