О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1066/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК
Образувано е по касационна жалба на Р. М. И. от [населено място] ,чрез адв С. Г. срещу решение №368 от 18.12.2017г по в. гр.дело № 515/2017г. на Врачански окръжен съд , с което в една част е отменено решение №174 от 07.08.2017г г на МРСъд и за разликата над присъденото на основание чл.2, ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 6 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на длъжностно престъпление по чл. 225б,ал.1 ,вр чл. 20,ал.2 ,вр чл. 26 НК ,прекратено в досъдебна фаза поради липса на престъпление въззивния съд е отхвърлил иска до присъдения на първа инстанция размер от 15 000 лева, а до пълния предявен размер от 25 000 лева е потвърдил първоинстанционното решение. За да намали обезщетението въззивният съд е изтъкнал че психичмеското напрежение при ищцата е обострило заболяваня , от които същата е страдала още от 2006-2007г , както и че един месец след отстраняването й от длъжността невролог , завеждащ НО в МБАЛ [населено място] ,същата е започнала работа в друг град,на същата длъжност, работела е като невролог и е била уважавана и търсена като лекар ,без е доказано негативно отношение към нея по повод наказателното преследване.
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос за прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като са формулирани два въпроса, първият от които в процесуален аспескт : задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички обстоятелства , които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера .Вторият въпрос е материалноправен,за съответствието на въззивното решение с критериите в т. ІІ от ППВС №4/1968г за следващото се парично обезщетение и установената в тази връзка практика на ВКС ,като са приложени реш. № 261/2013г ІV г.о, реш. № 232/2011г ІІІ г.о , реш. №І 96/2013г І. Г.о , реш. № 123/2013г ІІІ г.о , реш. № 15/2014г І. Г.о , реш. № 267/2014г ІV г.о .
По двата въпроса се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като се посочва,че въззвният съд не е преценил всички относими обстоятелства : използвани са СРС , телефонът на ищцата е бил подслушван и разговорите записвани ; упражнено 72 часа задържане и искане за постоянна мярка „задържане под стража” от страна на Прокуратурата , при положение че е липсвало престъпление от общ характер ; степента на сриване на една безупречна репутация , като повече от 20 години ищцата е била „началник неврологично отделение” в болницата в [населено място] , от която работа е отстранена и в резултат на което е работела на по- ниска длъжност,в друг град.Ищцата е била обвинена във връзка изпълнение на работата й (участваща в състав на ТЕЛК) като познат и уважаван лекар ,завеждащ отделение в местната болница, съдът не е отчел това при определяне на обезщетението по размер и е подценил въздействието на обвинението при конкретните обстоятелства,негативите от личностен , социално – битов, професионален и здравословен характер .
Отговор от Прокуратурата не е постъпил.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по формулираните въпроси ,които в процесуалноправния и материалноправен аспект се свеждат до прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне справедлив размер на обезщетение за неимущесдтвени вреди . Въпросът намерил разрешение в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, с която въззивното решение е в противоречие.
В решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението не са обсъдени всички обстоятелства, което са изтъкнати от защитата и са от значение за вредите и размера на обезщетението. Ищцата е претендирала да бъде обезщетена и за предизвиканото от обвинението в престъпление по чл.301,ал.1 вр ал.4НК публично злепоставяне като известен в [населено място] лекар, съпроводено обиск, задържане, отстраняване от длъжност като началник отделение в местната болница в [населено място] където ищцата е работела и живеела повече от 20 години. Наложило се е същата ,заедно със семейството си, да потърси работа и да се премести да живее в друг град , както и че по отношение на нея са били използвани специални разузнавателни средства в нарушение на неприкосновеността . Тези обстоятелства не са преценени конкретно с оглед личността, възрастта,социалното положение и квалификация на ищцата.
Воден от горното ,Върховен касационен съд ІІІ г.о прима доводите за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по формулираните въпроси за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД при противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС , с оглед на което :
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №368 от 18.12.2017г по в. гр.дело № 515/2017г. на Врачански окръжен съд
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .