3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 18.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №832/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Б. С. ,чрез адв. М. П. срещу решение №2 от 24.02.2011г по гр.дело № 25/2010г. на Р. окръжен съд , с което е потвърдено решение №108 от 11.112009г по гр.д. № 1912/2004г на Разградски РС по уважен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД . В приложеното към жалбата изложение на основание за допускане на касационно обжалване се посочват две групи въпроси , отделно се поддържа да е допуснато произнасяне по нередовно изменена искова молба в противоречие с т.4 от ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК .Изтъква се противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по прилагането на чл. 31 ал.1 от ЗЗД, по отхвърленото възражение за унищожаемост и се прилагат съдебни решения на ВКС . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържа по въпроси , формулирани във връзка с действителността на предварителен договор: към кой момент съда е длъжен да я преценява ,както и по въпроси относно правомощията на съда в производството: може ли съдът , след като е сключен предварителен договор за идеална част и след като това е въведения предмет с предявяването на иска ,с решението си да трансформира идеални части в реален обект, обособена част от обещаното , не се ли внася така промяна в предмета на договора,не се ли стига до недопустимо прекратяване на съсобствеността между наследниците на обещателя; не е ли недопустимо , когато искът е предявен за обявяване окончателност на договор за идеални части , без да се процедира по изменението му да се уважи за реален новосъздаден обект. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по принципния въпрос за съответствието между съдържанието на предварителния договор и диспозитива на съдебното решение ,като се цитира съдебна практика .
Ответникът по касационната жалба Ц. И. М. оспорва доводите в изложението .Въпросите по естеството си представляват твърдения за наличие на пороци на обжалваното решение ,не е налице противоречие с цитираната задължелна практика ,липсва обосновка и по същество правен въпрос по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , а приложената съдебна практика не онагледява наличие на противоречие , както се твърди в изложението .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по част от поставените въпроси „относно правомощията на съда в производството по обявяване на предварителен договор за окончателен” , които въпроси могат да бъдат обобщени , предвид формулирането им като отделни ,но свързани един с друг, във въпроса може ли искът по чл. 19 ал.3 от ЗЗД да се уважи за един от реалните обекти , обособени след промени в имот , за който предварително е обещано прехвърляне на идеална част , т.е уговорката за прехвърляне на идеалната част да доведе до уважаване на иска за реален,новосъздаден в последствие самостоятелен обект . Въпросът , по който липсва последователно и еднозначно разрешение в съдебната практика , има както процесуален, така и материалноправен аспект ,като и двата аспекта са от значение за изхода на делото .Обжалваното решение на Разградски окръжен съд поставя като решаващ за изхода на настоящия спор въпросът за материалните предпоставки за уважаване на иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД в конкретния случай с оглед приетото, че уговорка по предварителен договор за прехвъряне на идеални части от магазин , обособен в последствие на три отделни магазина , поражда конститутивно право за един от обектите,съответстващ на посочените идеални части. Същевременно, с оглед процесуалните действия на ищеца по уточнението на иска и тези на съда в тази връзка , е налице и основание , и задължение Върховен касационен съд да допусне до разглеждане касационната жалбата ,за да провери допустимостта на решението предвид редовността на исковата молба или нейното изменение .
По останалите формулирани въпроси не е преодоляно изискването на чл. 280 ал.1 от ГПК и не е налице основание за възприемането им като основание за допускане на касационната жалба до разглеждане . В случая това е без значение , тъй като от неприемливостта на въпросите не следва ограничаване на касационния контрол по предмет. Групата въпроси„по валидността на предварителния договор”,включително за унищожаемостта, засягат произнасянето на съда по възражения и поради това касационните оплаквания по същество ще бъдат обсъдени. Въззивното решение следва да се допусне до касационна проверка на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по изведения въпрос , а също и за да се провери допустимостта на самото решение.
Воден от гореизложеното ВКС , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №2 от 24.02.2011г по гр.дело № 25/2010г. на Р. окръжен съд
В седмичен срок касаторката да внесе100лв.държавна такса по сметка на ВКС,в противен случай производството ще бъде прекратено .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .