О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 15.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №338/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 09.07.2015г по гр.дело № 18360/2014г . на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 30.04.2014г по гр.д №62088/2012г на Софийски районен съд като краен резултат , с други мотиви .Срещу касатора на първа инстанция е бил уважен иск по чл. 55, ал.1, предл.трето ЗЗД във вр. чл. 89 ЗЗД да върне сумата от 3000 евро ,платена по развален поради невъзможност за изпълнение ,в една част , предварителен договор от 18.12.2006г.Въззивният съд е променил квалификацията , приемайки друг начален момент на дължимостта поради нищожност на предварителния договор в частта за уговореното паркомясто. При тази квалификация възражението за погасителна давност е отхвърлено от въззивния съд на друго основание ,поради прекъсване на давността с признание на вземането , от страна на длъжника . В касационната жалба последният оспорва да е направил признание и като счита че се касае за изтъкнати за първи път в обжалваното решение факти, оспорва процесуалната законосъобразност на въззивното решение поради липса на указания за изясняване на този спорен предмет .
В приложеното към жалбата изложение се посочва основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК тъй като в противоречие с ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК е разрешен въпроса за служебното задължение на въззивния съд да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, когато това не е извършено от първоинстанционния съд в пълен обем. .Формулиран е и въпрос може ли въззивният съд да постанови решение , като се обоснове с фактически и правни въпроси ,които не са включени в предмета на спора ,следвало ли е да допълни доклада , като ги включи . По въпроса се изтъква и противоречие с цитирана практика на ВКС на реда на чл. 290 ГПК Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се сочи по въпроса налице ли е прекъсване на давността ,когато признанието касае фактическия състав ,от който произтича задължението ,а не дължимостта на самото вземане .Изтъква се решение №100/2011г по т.д № 194/2010 ІІ т.о ТК , както и решение № 527/2012г по гр.д №943/2010г І. г.о , реш.№475/2010г по гр.д № 1311/2009г ІІІг.о , реш.65/2014г по т.д №1656/2013г ІІ т.о по свързания въпрос може ли да се приеме за извършено признание на факти, когато изявлението е обективирано писмено без подпис и дата , без изразена воля и следва ли съдът да прецени това изявление с оглед всички обстоятелства .Въззивният съд е приел наличието на признание на дължимо от ответника вземане въз основа на писмен „договор” без подпис и дата, без да прецени изявлението с оглед всички обстоятелства .
В отговор ответникът по жалбата С. Г. М. изтъква ,че всички доказателства са приобщени по делото и прецени съгласно процесуалните правила ,като съдът е съобразил и това ,че представеният проекто- договор , макар да не е неподписан, не е оспорен като изходящо от автора му изявление. При доклада по делото не е допуснато нарушение . Не е бил посочен чл. 116 ЗЗД , но съдът не указва доказване на правни последици (реш. №385/2010 по гр.д №1245/2009 ІІІ г.о). Въззивният съд не е дал разрешение в противоречие с тълкувателната практика на ВКС , решението на съда почива на релевантните за спора факти и самостоятелната им преценка (реш. №68/2013г по т.д №78/2012г ІІ т.о на ВКС ) Материалноправният въпрос относно приложението на чл. 116 б.”а” ЗЗД се обосновава с неточни аргументи .Основанията за прекъсване на давностния срок са установени със закон и въззивният съд е приожил съответно материалната норма.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия процесуалноправен въпрос .
Още в исковата молба е бил заявен като твърдение фактът,че след заплащането на сумата 3000 евро съгласно предварителен договор като цена за право на стоеж върху паркомясто №4 ,през 2009г на ищеца е бил предложен и изпратен проект за договор (неподписано от строителя и обещател по предварителния договор) с предложение за прехвърляне право на ползване върху същото паркомясто ,за сумата 3000 евро ,отбелязана като получена от ответника чрез неговия управител напълно и в брой. Като доказателство за този факт е представен неподписания проекто-договор.При напрвено възражение за погасяване на вземането по давност , ищцовата страна не обвързвала заявеният факт с последиците по чл. 116 б. „а” от ЗЗД предвид тезата си , че погасителната давност е започнала да тече не от момента на плащанията , а най-рано от момента на настъпилата през 2008г невъзможност за изпълнение на предварителния договор ,в частта за паркомястото . Първоинстнационният съд е възприел тези доводи на ищеца и поради това не е обсъждал има ли прекъсване на давността. Въззивният съд, приемайки подписания предварителен договор за частично нищожен още при сключването му- както е поддържал и ответника в отговора, е намерил доводите на ищеца за неоснователни , но въз основа на прдставения проекто-договор е направил извод за признание на задължението от страна на ответника ,с последица прекъсване на давността.Въпросът има ли прекъсване на давността с признание се е оказал решаващ , тъй като с оглед възприетия от въззивния съд начален момент на изискуемостта ,срокът на погасителната давност е изтекъл към момента на предявяване на иска .
При това положение , въззивният съд е обсъдил неоспореното наличие на проекто-договора към 2009г като е изградил собствени фактически и правни изводи , че давността е прекъсната с признание, но не е дал процесуално разрешение на въпроса за служебните си задължения в противоречие с ТР№ 1/ 09.12.2013г на ОСГТК , въпреки че е променил правната квалификация . На въззивния съд е вменено задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата , когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора , но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е приложил правилото право на чл. 116 б. „а” ГПК при решаващата си дейност в съответствие с т.1 от ТР№1/ 09.12.2013г на ОСГТК . Не е налице и хипотеза, в която съгласно указанията по т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК въззивният съд да е дължал даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателста за първи път във въззивното производство .
Въпросът от материалноправно естество обуславя допускане на решението до касационно обжалване , той е за разликата между признание на факти ,от които произтича вземането и признание за дължимостта на вземането. Касаторът е приповторил формулировката на въпрос ,по който е допуснато касационно обжалване по т.д № 194/2010г , ІІ т.о и съответно е бил даден отговор по реда на чл. 290 ГПК , но необходимата конкретнизация по решаващо произнесения от въззивния съд правен въпрос – за естеството и признаците на признанието по чл. 116 б. „а” ЗЗД , е зададена в изложението чрез уточнението – за липсващите признаци на една изразена воля в документ , представляващ неподписан „договор” , без дата – както по отношение доказателственото значение на такъв документ, така и по съдържателните характеристики на признанието. Затова на третия формулиран въпрос, който се основава на довод за неправилно прилагане на чл. 175 и чл. 180 ГПК по отношение на конкретно доказателство ,ще се даде отговор при разглеждане на касационната жалба по същество, при проверка на оспорваните доказателствени изводи на въззивния съд .
Съгласно трайно установената практика , част от която цитирана , за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД трябва да се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора и същото следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите , от които произхожда .Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора (реш.№100/2011г по т.д № 194/2010 ІІ т.о ТК) Признанието по своята правна същност не е изявление за нова сделка между страните , а едностранен акт на длъжника , с който изразява волята си , че признава вземането (реш.№105/2014г по т.д №1697/2013г І т.о).Поради това , съдът задължително изследва характеристиките на признанието във връзка с породеното правоотношение , както изрично е указано в реш.№222/2011 г,по т.д №803/2010 , ІІ т.о ВКС , по реда на чл. 290 ГПК. В случая по настоящето дело, страните са били обвързани с предварителен договор от смесен тип , в една част предварителният договор е изпълнен , а в друга част и по отношение на уговореното учредяване на вещно право за паркомясто №4,спорът между страните е за началната им нищожност , или настъпила последваща невъзможност за изпълнение, което има пряко значение за възникване на задължението за връщане на даденото и оттук,за евентуалното му признаване. Поради това Върховен касационен съд ІІІ г.о приема доводите на касатора за проверка на въззивното решение по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 09.07.2015г по гр.дело № 18360/2014г . на Софийски градски съд
Указва на касатора в седмичен срок от съобщението да внесе 120лв. държавна такса по сметка на ВКС , в противен случай производството ще бъде прекратено
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .