4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
София, 03.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3547/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г. , Л. Й. Г. и А. Г. К., всички с пълномощник адв. Кр. И. срещу решение от 28.02.2013г по гр.дело № 355/2012г. на Окръжен съд Монтана , с което по същество е уважен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД срещу касаторите, до размера на 1 /2 ид. част от договор за дарение на имот
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва , че по решаващ с оглед възраженията на касаторите въпрос за изтекла по отношение на отменителния иск петгодишна погасителна давност, считано от сключване на процесната сделка за дарение , въззивният съд е приел този давностен срок за прекъснат на основание чл. 116 ал.1 б.”б” ЗЗД поради предявяване на иск за вземането от кредитора. Решаващо приетото от съда, че от момента на влизане в сила на решението , с което искът за вземането е бил уважен , е започнала да тече нова давност за иска на кредитора по чл. 135 ЗЗД обосновава соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с решение №311/2010 по гр.д № 308/2009 ІV г.о, реш.342-2010 гр.д№430/2009 ІІІг.о и трайно установена практика на ВКС и съдилищата, според която давностният срок за иск с конкретен предмет се прекъсва, ако преди да изтече този срок се предяви иск с такъв предмет , а не иск с друг, различен предмет .В тази връзка е формулиран първият въпрос , дали предявяването на иск за плащане на парична сума от кредитора прекъсва погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД. Заедно с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение са цитирани реш. №437-09 І г.о, реш.831-2006 на Іт.о ,реш.№610-2008-І т.о ,реш.№1078-2008 ІІ г.о от по- старата практика на ВКС Вторият поставен въпрос е дали при иск по чл. 135 ал.3 ЗЗД знанието за увреждането се предполага и ответниците трябва да оборят презумпция , или ищецът трябва да го докаже, включително по отношение на ответницата приобретател в настоящия процес А. Г. ,получила имота по дарение от своя баща докато е била непълнолетна . Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,цитират се решения 672-2008 ІІ г.о , реш.№1314-2009 І г.о ,реш. №345-1999 ІІ г.о на ВКС и решения на окръжни съдилища .
От ответника по жалбата Д. К. е постъпил отговор , с който сочените основания се оспорват. По чл. 135 ЗЗД давността е неприложима, евентуално същата тече от узнаването на сделката , която не е била афиширана.Съответни на закона са съображенията на съда във връзка с нейния увреждащ характер .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос .
Като е приел ,че давността по отношение на иска за обявяване недействителност на увреждащата сделка (чл. 135 ЗЗД ) тече от момента на сключването й , но същата се прекъсва тогава, когато кредиторът предяви иск за вземането си, въззивният съд е дал разрешение в противоречие с приетото в решение №311/2010 по гр.д № 308/2009 ІV г.о и посоченото там , че признание на дълга прекъсва давността за вземането , но не и давността по отношение на претенцията за обявяване недействителност на увреждащата сделка ,т.е иска по чл. 135 ЗЗД .
В случая Върховен касационен съд възприема довода за наличие на основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по първия въпрос ,поради което касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество , но не приема съображенията на касаторите за противоречиво разрешен друг правен въпрос , обвързан с хипотезата на чл. 135 ал.3 ЗЗД като изключващата прилагането на чл. 135 ал.2 ЗЗД и за доказателствената тежест при знанието за увреждане от страна на третото лице. Игнорира се приетото за установено от съда ,че вземането на ищеца спрямо първия ответник е възникнало обективно през 2000г ,а увреждащата кредитора сделка е реализирана на 23.04.2002г, което е обусловило и приложимия закон. Приложената от защитата съдебна практика е относима към друга фактическа установеност .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 28.02.2013г по гр.дело № 355/2012г. на Окръжен съд Монтана
Оставя без движение касационната жалба .
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да внесат държавна такса 619 лева по сметка на Върховния касационен съд и да се приложи вносния документ , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .