О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
София, 27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1651/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура [населено място] , срещу решение №20 от 05.02.2018г по в. гр.дело № 640/2017г. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 29.09.2017г по гр.д № 59/2017г на Старозагорски окръжен съд , присъдил поискано от Т. В. Г. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в пълния размер на иска от 30 000 лева .
В мотивите на обжалваното въззивно решение са изложени твърденията на ищцата по иска .С постановление от 11.12.2012 година на Следствения отдел на специализираната прокуратура Г. е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство и спрямо нея била взета марка за неотклонение „подписка“ .След приключване на разследването,на 28.12.2012 година бил изготвен обвинителен акт и внесен за разглеждане в Специализирания наказателен съд , образувано е НОХД № 2208 8 2012 година. , като на 04.03.2013 година е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на една от обиняемите и делото трябвало да продължи спрямо останалите четирима подсъдими, между които била и ищцата. След като НОХД № 2208/2012 година на СпНС било разпределено за разглеждане от нов състав , то е прекратено с Разпореждане от 18.03.2013 и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.На 08.08.2013 година по посоченото досъдебно производство й било повдигнато ново обвинение. Впоследствие Специализираната прокуратура изготвила нов обвинителен акт, който внесла в съда и било образувано НОХД № 1309/2013 година, по което с определение е одобрено още едно споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на друго обиняемо лице По този начин производството останало висящо по отношение на нея и останалите трима подсъдими. След одобреното споразумение делото продължило с нов съдебен състав,като с присъда от 26.11.2014 година ищцата е била призната за невинна по повдигнатото обвинение и оправдана. Присъдата е потвърдена изцяло по ВНОХД №38/2015 по описа на СпНС,като по този начин на 17.06.2015г ищцата била изцяло оневинена и оправдана. Тя е била служител на МВР и е изпитвала чувство на унижение и срам, колегите променили отношението си към нея, съмнявали се Влошило се здравословното й състояние.По тези твърдения въззивният съд е изтъкнал ,че от събраните доказателства – писмени и гласни ,първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за понесени вреди и предвид личността на ищцата – служител към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР както и от отражението,което повдигнатото обвинение е дало върху цялостното и битие, обосновано е присъдено обезщетение от 30 000лв,с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД .
Към жалбата на Прокуратурата на РБ е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за причинната връзка при вреди от незаконно обвинение ,разрешен от въззивния съд в противоречие с реш. № 449/2009г по гр.д № 3696/2007г ІV г.о и ТР № 3/2005г по т.д №3/2004г ОСГК.
Изтъква се и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по по материалноправен въпрос за определяне на обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД ,което определяне не става абстрактно ,а при обсъждане на всички подлежащи на преценка обстоятелства в конкретния случай, както е установено в практиката на ВКС съгласно т.11 от ТР № 3/2005г по т.д №3/2004г ОСГК и указанията по т.ІІ ППВС № 4 /1968г и ТР , Противоречието е и с редица решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК , изтъкнати и приложени към изложението ( реш. № 832/2010г ІV г.о ,реш. № 5/2013г ІІІ г.о , реш. № 25/2014г ІІІ г.о) като същевременно са изтъкнати и решения , при които за обвинение в по-тежки престъпления и наложени по тежки мерки за неотклонение са присъждани значително по- ниски обезщетения.
В отговор ответницата по жалбата ,чрез пълномощника адв П. П. оспорва съображенията на Прокуратурата на РБ за допускане до касационно обжалване, тъй като жалбата е неоснователна .Съобразени са установените факти , въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първата инстанция , поради това се е въздържал от детайлен анализ на доказателствената съвкупност , но не може да се приеме ,че не е извършена пълна оценка на доказателствата. Изтъкват се влезли в сила решения на ОС Пловдив за случаи , при които от обвиненията са увредени и обезщетявани служители на МВР и обезщетенията са значително по- високи.
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по втория поставен в изложението въпрос , за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ и по него следва да се допусне касационно обжалване.Допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това ,че въззивният съд не е посочил кои от указаните в ППВС №4/1968г групи обстоятелства са взети предвид при решаващата му дейност.
Обосновката на решаващия извод за справедлив размер на обезщетението във въззивното решение се изчерпва с възприемане на определения на първа инстанция размер като справедлив , предвид личността на ищцата.Справедливостта не е абстрактно понятие , тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства които носят обективни характеристики.При съображенията с които потвърждава присъденото на първа инстанция обезщетение, въззивният съд не е посочил нито продължителността на наказателното производство,нито тежестта на обвинението Абстрактен в една част и неясен в друга е мотива с който е изчерпана и решаващата дейност на въззивния съд ,че изхождайки от отражението на обвинението върху цялостното битие на конкретната личност като служител в отдел „ Охранителна полиция”, обосновано е обезщетение от 30 000 лева, който размер в достатъчна степен е съобразен с настъпилите негативи в личния и професионален живот на ищцата, така и обстоятелството ,че същата е служител в органите на МВР, „което води до отрицателна нагласа на обществото към правораздавателните органи „
От мотивите на Пловдивски апелативен съд , които в преобладаваща си част са излагане единствено на твърденията в исковата молба , не става ясно каква фактическа обстановка е приета за установена, как и дали са преценени обстоятелства, изтъквани от Прокуратурата като въззивен жалбоподател с оглед значението им за определяне на обезщетението ,например че преди ,след и по време на наказателното производство ищцата е продължавала да изпълнява работата си по трудов договор в системата на МВР; че единственото обвинение за което ищцата е предадена на съд е било по чл.321, ал.3 пр.2 и пр. 4 , т.2 , вр ал.2 НК и то не е засегнало в твърдяната степен начина й на живот ; че твърдението за негативно отношение към нея в обществото и след колегите няма доказани по делото обективни проявления, че по време на наказателното производство ищцата не само не е освободена от работа,но трудовият й договор с МВР е станал безсрочен ; че мярката за неотклонение е била най- леката, че първоинстанционният съд не е коментирал началния момент на„незаконното обвинение”и доводите на Прокуратурата в тази връзка .
При изложени по този начин решаващи съображения , израз на проверяваща, а не на решаваща дейност на въззивния съд , същевременно съображения , от които предвид липсата на мотиви какво се приема за установено по делото от фактическа страна не става ясно кои обстоятелства обуславят конкретния размер на обезщетението,е налице противоречие на въззивното решение с ППВС №4/1968г. по решаващ за изхода на делото правен въпрос.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №20 от 05.02.2018г по в. гр.дело № 640/2017г. на Пловдивски апелативен съд .
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .