3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 28.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1789/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. И. М. срещу решение №245 от 15.05.2010г по гр.дело № 315/2009г. на Окръжен съд Пазарджик , с което е обезсилено решение №3 от 10.01.2010г на Велинградски РС по отхвърлен иск на основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди като произнесено по иск на „незаявено правно основание”.
Насрещна жалба срещу същото решение е постъпила и от Т. Г. Д. .
В приложеното към жалбата на В. И. М. изложение по допускане на касационно обжалване се поддържат всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК , коментира се основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за връзката между състава на чл. 147 от НК и основанието на иска по чл. 45 от ЗЗД за вреди ,кои са обстоятелствата,на които последният се основава, какво е значението на изявленията на ищеца в процеса и каква е разликата между обида и клевета . Коментирани са и други, неотносими към изложението въпроси .
Изложението по насрещната жалба на Т. Г. Д. изтъква основание по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд , когато проверява допустимостта на решението , да възприема като заявено обстоятелство или факт това ,което страната действително е заявила като обстоятелство или факт , а не квалификациите – дали става въпрос за обида или клевета.
Същият процесуален въпрос се извежда като проблематика и в изложението на касаторката , но абстрактно формулиран и при развиване на съображения за същността и спецификата на критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,които съображения нямат връзка с неговото необходимо съдържание.
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. По поставения от двете страни въпрос основанието е чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , тъй като даденото от въззивния съд тълкуване на правомощието му да обезсилва първоинстанционното решение като произнасянето по непредявен иск , без в тази връзка да съобразява разликата между обстоятелство и квалификация , между заявено и незаявено с иска обстоятелство , между компетентността си на проверяващ съд и на съд , длъжен да разгледа спора по същество , е в противоречие с множество изведени в задължителната практика на ВС на РБ и ВКС указания , все по въпроси от служебна компетентност .
Върховен касационен съд приема довод за относимост на случая и към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като съдържанието на обжалваното от двете страни решение подкрепя тезата им , че признаците на основанието по чл. 270 ал.3 от ГПК „разгледан непредявен иск” не са изведени в практиката на Върховен касационен съд така ,че да бъде изключено неправилното им тълкуване.
При обезсилено първоинстанционно решение , друг въпрос освен този за процесуалната законосъобразност на въззивния съдебен акт няма да бъде допустимо поставен при разглеждане на жалбите по същество. Ето защо останалите въпроси , изложени от страните по касационната и насрещната жалба ,не са решаващи на този етап ,за да се допусне въз основа на тях касационно обжалване .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №245 от 15.05.2010г по гр.дело № 315/2009г. на Окръжен съд Пазарджик
Оставя без движение касационната жалба .
В едноседмичен срок от съобщението касаторката да внесе държавна такса 140 лева по сметка на Върховния касационен съд и да приложи вносния документ , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .