О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври ,две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1510/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. ,чрез адв. Д. и Д. от САК срещу решение №5 от 02.01.2019г по в. гр.дело № 2037/2018г. на Софийски апелативен съд , с което в една част е отменено решение №888 от 07.08.2018г на СГС, 7-ми състав и за разликата над присъденото на основание чл.2, ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 4 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на продължавано престъпление ,включващо 13 отделни престъпни деяния по чл. 219,ал. 4 ,вр. ал.3 ,вр. ал.1, вр. чл. 26,ал.1 НК ,по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. С обжалваното решение е намален размера на присъдените на първа инстанция имуществени вреди ,предстявляващи платено възнаграждение за адвокатска защита в досъдебната фаза на производството , на 1500 лева и до пълния предявен размер от 20 000 лева искът е отхвърлен.Въззивният съд е отхвърлил иска и в частта за неимуществените вреди до присъдения на първа инстанция размер от 15 000 лева,съответно за разликата до пълния заявен размер на обезщетението за неимуществени вреди е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.
За да намали обезщетението по първия иск въззивният съд е изтъкнал ,че обвинението в престъпление, квалифицирано като особено тежък случай на длъжностни стопански престъпления при управление на капиталово търговско дружество с принципал Столична община , за което е била изнесена подробна информация в медиите,но като публичност, израз на обществено оправдания интерес и чувствителност по тема интересуваща обществото, не са подкрепени от достоверни доказателства за това че ищецът е бил отстранен от органи на управление и участие в търговски дружества и сдружения с нестопанска цел и че в продължение на пет години – през времетраенето на наказателния процес , не би могъл да си намери работа предвид инженерното си образование ; това че обвинението е попречило да членува в политическа партия и като общественик с дългогодишен политически опит да се кандидатира като общински съветник за пореден мандат. По-висок интензитет на неблагоприятно засягане на доброто име и авторитет е изтъкнато като факт , но наред с обстоятелствата, че срещу ищеца са водени и други наказателни производстваза идентични или сходни престъпления,прекратени поради изтекла абсолютна давност; че искът е предявен четири години след влизане в сила на оправдателната присъда и това навежда на извод ,че при него чувството на възмущение, унижение и обида не са били особено интензивни, а в обобщение е посочено че ищецът Т.Д. не е установил по делото неимуществени вреди,вкл. накърняване на честта и достойнството , болки и страдания над обичайно преживяните от всеки индивид с висок интелект и заемащ отговорна управленска длъжност .
По отношение на имуществените вреди, изразяващи се в платени 20 000 лева възнаграждение за осъществена правна помощ в досъдебното производство на адвокатско дружество въззивният съд е приел, че предвид възраженитето на ответника и съгласно разясненията в ТР по т.д №1/2017г на ОСГК следва да намали обезщетението . Изтъкнал е от една страна минимума съгласно чл.13, ал.1 т.3 от Наредба № 1 / 2004г за адвокатските възнаграждения и чл.12 от същата наредба , според която минималното адвокатско възнаграждение в досъдебна фаза тогава е било 150 лева,а от друга страна,като се има предвид тежестта на обвинението с вменени щети за над 2 мил.лева обвиняемият в този случай е имал правото да разчита на опитни и квалифицирани адвокати. Поради това и разумното възнаграждение ,срещу което би могъл да получи тази защита, според въззивния съд е 1500 лева,без ДДС.
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което в частта по иска обезщетение на неимуществените вреди се посочва предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос за прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението, като са формулирани два въпроса, първият от които в процесуален аспескт : за задължителната преценка от въззивният съд да на всички обстоятелства , които обуславят неимуществените вреди и са от значение за прилагане на принципа за справедливостта , а вторият въпрос е материалноправен, за съдържането на понятието „справедливост” съответствието на въззивното решение с критериите в т. ІІ от ППВС №4/1968г и следващото се обезщетение при установената в тази връзка практика на ВКС, при водени наказателни дела срещу публични личности – в случая политически деятел и общественик , като са изтъкнати реш. № 344/2014г по гр.д №2378/2014г ІV г.о, реш. № 319/2015г по гр.д № 2829/2015г ІV г.о , реш. №37/2009г , І. г.о на ВКС, на които въззвивното решение противоречи .
Двата въпроса са свързано поставени при основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като се посочва, че въззвният съд не е преценил всички относими обстоятелства ,основавайки присъдения размер обезщетение на мотива за „обичайно преживяните от всеки индивид ,с висок интелект и заемащ отговорна управленска длъжност”вреди което не кореспондира с указанията в т.11 от ТР №3/2005г и т. ІІ от ППВС №4/1968г.,след като е установено по делото ,че ищецът се е оттеглил от активен политически живот,от заеманата ръководна длъжност в „Демократическата партия”, като общински съветник и изпълнителен директор на най-голямото общинско предприятие. Степента на сриване на неговата репутация и въздействието на обвинението при конкретните обстоятелства не са обсъдени.
В частта по иска за обезщетение на имуществените вреди се изтъква основанието по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК по въпросите:какви са критериите за определяне на обичайния размер адвокатско възнаграждение , от които следва да се ръководи съда при изследване дали незаконно обвинен е положил дължимата грижа при уговарянето му;какъв е начинът на отчитане на размера на имуществените вреди ,причинени от престъплението,за което лицето е привлечено към отговорност , при определяне на разумния и обичаен размер на заплатеното адвокатско възнаграждение и приложима ли е разпоредбата на чл.7 , ал.2 от Наредбата, рамкираща възнагражденията за процесуално представителство по дела с определен материален интерес ; кои са обстоятелствата , които изследва съдът при установяване дали е положена дължимата грижа от страна на незаконно обвинен при уговарянето на адвокатско възнаграждение. Според защитата,отговорите ще допринесат за прецизно приложение на разясненията , дадени в ТР №1/11.12.2018г на ОСГК.
Отговор от Прокуратурата не е постъпил.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по формулираните въпроси в частта по иска за неимуществени вреди,които въпроси в процесуалноправния и материалноправен аспект се свеждат до задължително прилагане на указанията в ППВС №4/1968г и установената практика на ВКС , част от която цитирана , относно критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди ”над обичайните”. Въпросът е намерил разрешение в задължителна за съдилищата практика на ВКС, с която въззивното решение е в противоречие .
В решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението не са обсъдени и преценени всички обстоятелства, които са изтъкнати от защитата и са от значение за вредите и размера на обезщетението. Ищецът е претендирал да бъде обезщетен и за предизвиканото от обвинението публично злепоставяне . Тези обстоятелства не са преценени конкретно с оглед личността,възрастта,социалното и обществено положение на ищеца предвид последиците от обвинението и при мотив на съда,че вредите са обичайните за човек с висок интелект и заемащ отговорна управленска длъжност , ВКС, ІІІ г.о приема доводите на защитата за наличие на основане по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване
Върховен касационен съд ІІІ г.о не прима доводите за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите поставени при обжалване на решението в частта за имуществените вреди. Формулираните въпроси не могат да бъдат свързани с тълкуване на неясна правна норма или с необходимост да се изостави едно тълкуване , за се възприеме друго.Търси се разяснение на критериите „разумно” и „обичайно”,което не би могло да предствалява отговор на правен въпрос по тълкуване на правен източник. Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ . С приемането на ТР №1/2018г ОСГК се разясниха и основанията съдът да приеме,че действително претърпяната имуществена вреда е по-малка от изплатеното адвокатско възнаграждение и да присъди като обезщетение само част от изплатената сума .Тези основания са изведени от общите правни принципи и института на деликтната отговорност. Те се свеждат до установяване на факти и връзки между факти,чието съобразяване и релевантност по отношение на този вид имуществено увреждане е указано с приемането на цитираното тълкувателно решение :касае се за установяване на причинна връзка с противоправното деяние ,а вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия и са следствие от неговото поведение,прекъсват тази причинна връзка. В случай,че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него.То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал (ТР №1/11.12.2018г ОСГК) .
Тълкувателното разрешение е съобразено от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока. Върховен касационен съд не приема довода на защитата ,че в отговор на въпросите ще се изпълни условието на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК , като се разясни кое е обичайно , какво е разумно и какъв е критерият за това.
Разумно е да се приеме , че обвиненият в тежко умишлено престъпление има право да потърси и да си осигури най-квалифицирана правна помощ,срещу възнаграждение,надхвърлящо значително и в пъти минималното по наредбата на Висшия адвоктски съвет , регламентираща минимален размер на адвокатските възнаграждения в зависимост от вида и формата на защита и съдействие. Така е приел и въззивния съд в обжалваното решение.
За обичайно също може да се приеме, че в някои случаи е оправдано обвиняем да плати за своята защита възнаграждение , десетократно надхвърлящо приетото за минимално по наредбата, както е приел и въззивния Софийски апелативен съд в настощия случай .
Върховен касационен съд не намира за необходимо да разяснява в отговор на поставените въпроси,че договорено и заплатено възнаграждение,надхвърлящо над сто пъти минималното по наредбата, може да не се приеме от съда за обичайно и разумно договорено .
Тъй като първоинстнационното и въззивно дело , е било изпратено за образуване по касационната жалба без приложения – наказателното дело е прието по реда на доказателствата от СГС , с оглед разглеждане на спора по същество пред настоящата инстанция , то следва да бъде изискани служебно , за прилагане по настоящето дело
С оглед изложеното Върховен касационен съд , ІІІ г.о :
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №5 от 02.01.2019г по в. гр.дело № 2037/2018г. на Софийски апелативен съд , в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди , както и в частта за разноските .Не допуска до касационно обжалване въззивното решение в частта по иска за обезщетение на имуществени вреди.
Да се изискат служебно с писмо от СГС , респ. от САС приложенията ,представляващи НОХД №3467/2008г прието в цялост като доказателство по гр.д № 3206/2017 на СГС с протоколно определение на СГС І-7 състав от 19.12.2017г., за комплектоване на настоящето дело. Към писмото да се приложи препис от цитирания протокол на СГС.
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .