О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
гр.София, 23.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 567/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. К. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд от 24.01.2012 г. по гр.д.№ 91/ 2011 г., с което, след като е отменено решение на Пазарджишки окръжен съд по гр.д.№ 57/ 2006 г., жалбоподателката, заедно с В. К. К. – У. и с П. К. Д., са осъдени да възстановят на д., п.от м. на ф., компенсаторни записи по чл.2 вр. чл.3 от ЗОСОИ с номинална стойност 1 508 500 лв за всяка от тях.
Ответниците В. К. К. – У. и П. К. Д. не са обжалвали въззивното решение и по отношение на тях същото следва да се счита влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправният въпрос съставлява ли изпълнение на нравствен дълг на държавата получаването на компенсаторни инструменти като обезщетение за отчужден от нейния праводател недвижим имот и подлежат ли тези инструменти на връщане в тази хипотеза. Повдига и оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното от нея възражение за изтекла погасителна давност. На тези основания моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Д., п. от м. на ф., оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и моли искането на жалбоподателката да бъде отхвърлено.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че ответниците са получили обезщетение по чл.6 ал.3 от ЗОСОИ с компенсаторни инструменти с номинал 1 520 600 лв въз основа на обезщетителна заповед, базирана на оценителна експертиза. Впоследствие е установено, че вещото лице, изготвило експертизата, е извършило престъпление (за което е осъдено с влязла в сила присъда) и че ответниците са получили записи на стойност 1 508 500 лв без да имат право на това. По предложение на прокурора областният управител е отменил заповедта за обезщетяването им със записи на посочената стойност, като тази заповед е потвърдена от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд. Изведено е, че в тази хипотеза отпада основанието за получаване на компенсаторните инструменти от ответниците и че съгласно чл.13б ал.1 и 3 от З. те дължат връщането ми в същия номинал на държавата.
При тези правни изводи на въззивния съд поставеният от касатора материалноправен въпрос свързан с възможността да се иска обратно това, което е дадено в изпълнение на нравствен дълг, не обуславя въззивното решение. Съдът не е разрешавал такъв въпрос при разглеждането на спора и то не защото се е отклонил от задължението си да обсъди доводите на страните, а защото жалбоподателката не го е повдигала при въззивното разглеждане на делото. Релевирането на въпроса за първи път в касационното производство е без правно значение, тъй като няма как, без да е наведен пред въззивния съд, той да обуслови произнасянето му в обжалваното решение.
Що се касае до довода, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за изтекла давност, това е твърдение за наличие на процесуално нарушение, което в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде обсъждано. Процесуалноправен въпрос във връзка с това твърдение не е формулиран. Освен това съдът е приел, че заповедта, с която е отменен предходният акт за определяне на обезщетение въз основа на невярно заключение, е влязла в сила през 2002 г., след като е потвърдена от петчленен състав на ВАС. По същество е съобразена установената практика, че това е моментът, в който отпада основанието за получаване на обезщетението, съответно до завеждане на исковата молба през 2006 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд от 24.01.2012 г. по гр.д.№ 91/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: