О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №299/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК,вр. §74 от ПЗР на ГПК (ДВ бр.86/2017г ) .
Образувано е по касационна жалба на С. Д. А. от [населено място] ,чрез адв Т.Р. срещу решение №1871 от 31.07.2017г по в. гр.дело № 1257/2017г. на Софийски апелативен съд , с което в една част е отменено решение №9098 от 15.12.2016г на СГС , и за разликата над присъденото на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 321 ал.2,вр ал.3 т.2, вр чл. 93 т.1б.А чл. 20 от НК и чл.242,ал.1 от НК ,чл. 282 ал.1 , предл 1, вр ал.2 от НК и чл.301,ал.1 ,вра л.2, вр чл. 302 т.1 и т.4 от НК за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда, въззивния съд е отхвърлил иска до присъдения на първа инстанция размер от 30 000 лева, а до пълния предявен размер от 100 000 лева е потвърдил първоинстанционното решение ,включително в частта по отхвърления иск на основание иск по чл.2б,ал.1 ЗОДОВ,разгледан от първоинстанционния съд самостоятелно .
Към жалбата на С. Д. А. е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос за прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като са формулирани два въпроса в следния ред : 1.какви са критериите , които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ .2.Следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви.
Ищцата е била обвинена в няколко престъпления свързани с изпълнение на служебните й задължения като началник на митническо бюро „Горублене” и заемаща отговорно служебно положение, включително участие в организирана престъпна група , контрабанда ,приемане на облаги в големи размери , а съдът не е отчел това обстоятелство при определяне на обезщетението по размер,т.е че ищцата е оправдана по всички четири обвинения и има четири оправдателни присъди. Неоценен е продължителният период за задържане под стража , негативите от социално- битов ,професионален и здравословен характер , гласността на случая ,сринатата репутация. Липсва анализ на фактите, които справедливостта , като критерии за определяне на паричния еквивалент, е следвало да включва, нарушено е задължението да се извърши преценка , затова се изтъква противоречие с указанията в т.ІІ ППВС №4/1968г и реш.№158/2011г І т.о ,реш. №93 /2011г.ІІ т.о.
Отговор от Прокуратурата не е постъпил.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по двата фармулирани въпроса, тъй като в конкретно формулираните аспекти, въпросът за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД е намерил разрешения в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, с която въззивното решение е в противоречие.
В решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението е изтъкнато че ищцата е представила копия от печатни материали , съставляващи публикации относно воденото наказателно производство в периодичния печат,като тези доказателства не са обсъдени, не е обсъдено съдържанието им, не е обсъден довода, че тези обстоятелства са от значение за вредите и размера на обезщетението. В публикациите по случая ищцата е цитирана поименно и фотографирана (като задържана под стража) , пространно е коментирана в редица публикации като заловена с подкуп митничарка и „ шефка на „Горублене”, замесена в измама и афера за 11 милиона, ”маркова дама” и пр. Ищцата е претендирала да бъде обезщетена и за предизвиканото от обвинението публично злепоставяне. Не са обсъдени обстоятелства като продължителността на наказателното преследване : след като въззивният съд е приел,че неразумната продължителност на воденото наказателно производство (чл.6,§1 КЗПЧОС) се поглъща от общите противорправни действия ,а основанието по чл.2б,ал.1 ЗОДОВ не е пречка да се заяви без постигнато споразумение по административен ред ,която предпоставка е неотносима в случая, не е изложил съображения защо намира наведено с иска обстоятелство за водено с неразумна продължителност наказателно дело , за неотносимо именно при определяне на обезщетението по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Не е преценявана тежестта на повдигнатото обвинение за няколко престъпления , както и ефекта от това по отношение възможността за професионална и социална реализация на ищцата за осемгодишния период на наказателно производство – с оглед възраст, социално положение и квалификация,а също и предвид доказателства , ангажирани от ищцата за конкретния размер на неимуществените вреди.
Върховен касационен съд прима доводите на касатора А. за основание по чл. 280ал.1 т.1 ГПК по формулираните въпроси за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД , при противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №1871 от 31.07.2017г по в. гр.дело № 1257/2017г. на Софийски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .