2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 398
гр. София ,28.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 65 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. И. Г., К. И. Н. и И. П. Г. чрез пълномощника си адв. С. К. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 6309 от 01.08.2011г. решението на Софийски апелативен съд № 985 от 17.06.2011г. по гр.д. 623/10г.
Подадена е и касационна жалба от Н. И. Г. против решението на Софийския апелативен съд по чл.250 ГПК № 1558 от 18.10.2011г. по гр.д.№ 623/2010г.
Ответникът ЕТ „Стандарт АВ – А. Г.” гр. С. е подал отговор само по втората касационна жалба, в който изразява становище, че тя не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Претендира за разноски в касационното производство.
К. И. Н. и И. П. Г. изразяват становище, че жалбата на Н. И. Г. е допустима за касационно разглеждане и основателна.
1. Касационната жалба на Н. И. Г., К. И. Н. и И. П. Г. е подадена в срок от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл.33 ал.2 ЗС като е приел, че към момента на продажбата на имота на [фирма] с нот.акт № 77 от 04.05.2001г. , същият не е бил съсобствен между ищците Н. И. Г., К. И. Н. и И. П. Г. и продавача Столична община, което да е налагало необходимостта от приложението на чл.33 ЗС. Съдът е изложил съображения, че ищците се легитимират като собственици на незастроен имот от 584 кв.м. по реституция на основание ЗВСОНИ. Този имот е включен в парцел I-164 от кв.36 по плана на [населено място] м.”О. купел”, целият с площ от 780 кв.м . При възстановяването на правото на собственост в заповедите за деактуване, същият е описан като урегулиран имот, който попада в зона за обществени мероприятия /комплексно жилищно строителство/. За тези имоти не важи забраната на чл.59 З. /отм./ и е допустимо разпореждане с реални части. Именно поради това според въззивния съд на ищците е възстановена реална част от имота с площ от 584 кв.м., а с процесната сделка е извършено разпореждане с останалата реална част от 251 кв.м.
Следователно решаващият извод на съда, за да отхвърли иска е мотивиран с възможността да се извършва разпореждане с реална част от имоти, които се намират в терен , отреден от обществени мероприятия и неприложимостта на разпоредбата на чл.59 З./отм./ за такива имоти, което в случая обуславя липса на съсобственост към момента на разпоредителната сделка.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси прилага ли се разпоредбата на чл.59 З. /отм./ по отношение на имоти, които не влизат в дворищно-регулационния план, различен ли статутът на имотите, включени в дворищнорегулационния план от тези, отредени за комплексно жилищно строителство по смисъла на чл. 21 т.1 З. /отм./. Поддържа се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС
Съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК изисква разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В разглеждания случай цитираната съдебна практика – решение от 21.11 2007 по гр.д.№ 250/2007г. на Софийския окръжен съд, ІІ състав, решение № 186/19.02.1987г. по гр.д.№ 254/1986г. на ВС, ОСГК , решение № 22 от 03.02.2009г. по гр.д.№ 771/2008г. на ВКС, ІІ г.о. и ТР 3/2003г. на ВС, ОСГК не разрешава поставените по реда на чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси, а се отнасят единствено до тълкуване на разпоредбата на чл.59 З. /отм./, следователно не е налице идентичност на случаите, обуславящ основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Определение № 57 от 28.10.2008г. по гр.д.№ 2705/2008г. на ВКС, ІV г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК и не се обхваща от практиката по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба на Н. И. Г., К. И. Н. и И. П. Г. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. В изложението към жалбата на от Н. И. Г. против решението по чл.250 ГПК № 1558 от 18.10.2011г. по гр.д.№ 623/2010г. се поставят въпросите непроизнасянето на съда по цялото искане за съществуващата съсобственост , включително и по искането за прогласяване нищожността на разрешението за строеж като преюдициален въпрос обуславя ли непълнота на решението, както и прилагане на правилата на контролно-отменителна инстанция и налагане на санкция за несвоевременно направени искания в първото заседание, лишаването на страната от състезателно производство и неприлагането на служебното начало представлява ли драстично нарушение на съществените процесуални правила и води ли на практика до отказ от правосъдие. Така формулираните въпроси са относими към правилността и пълнотата на мотивите на основното решение. Отказът на апелативния съд да уважи на искането по чл.250 ал.1 ГПК се основава на константната съдебна практика, че на допълване подлежи само диспозитивът на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, формулирано в петитума на исковата молба. Следователно не е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК в изложението за допускане на касационното обжалване да се постави правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, отделно от това касаторът не обосновава специалните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК, ето защо и касационната жалба на Н. И. Г. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора ответницата има право на разноски, за което е направено искане, но при липса на данни такива да са направени, няма основание да бъдат присъдени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав № 985 от 17.06.2011г. по гр.д. 623/10г. по жалбата на Н. И. Г., К. И. Н. и И. П. Г. вх.№ 6309 от 01.08.2011г., и на решението на Софийския апелативен съд , гражданска колегия , осми състав по чл.250 ГПК № 1558 от 18.10.2011г. по гр.д.№ 623/2010г. по жалбата на Н. И. Г. вх.№9399 от 01.12.2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: