О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София 17.01.2017г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2894/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Л. и Н. В. Л., чрез пълномощника им адвокат М.Б., срещу въззивно решение от 08.10.2015г. по гр. дело № 900/2012 г. на Софийския градски съд.
Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поставените въпроси във връзка с начина на извършване на делбата са : за правните последици при прехвърляне на спорното право в хода на делбеното производство; за приложението на чл.288,ал.3 ГПК /отм./ при наличие на комбинирана /смесена/ съсобственост и как следва да се извърши делба при комбинирана съсобственост; кои лица трябва да отговарят на предпоставките по чл.288,ал.3 ГПК /отм./, когато съделителят, който е направил искането за възлагането на имота, почине в хода на процеса; за разпределяне доказателствената тежест в процеса при направено искане за възлагане по чл.288,ал.3 ГПК /отм./.По отношение на първата група въпроси относно приложимостта на разпоредбата на чл.121,ал.1 ГПК /отм./ в делбеното производство се сочи противоречие с ТР№3/2013г., ОСГК, ВКС. По втората група и трета група въпроси относно приложението на чл.288,ал.3 ГПК /отм./ при наличие на комбинирана съсобственост, се сочи противоречие с ТР №1/2004г., ОСГК,ВКС. Представени са и решения на ВКС. Поставените въпроси по отношение на искането по чл.282,ал.2 ГПК /отм./ са :за преценката на доказателствата при определяне размера на обезщетението; за задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност като при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо кредитира едни, а други не; за преценката на съда на фактите по делото съобразно логическите, опитните и научните правила; за задължението на съда за служебно ангажиране на доказателства за установяване на спорен факт. Посочени са решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи по поставените въпроси.
Ответникът по касационната жалба В. С. П. оспорва същата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №ІІ-74-160/2011г. по гр.д.№ 9756/2007г. на Софийски районен съд в частта, по извършване на делбата и в частта по претенцията по чл.282,ал.3 ГПК /отм./. Постановено е друго, с което в дял на В. П. на основание чл.288,ал.2 ГПК /отм./ е поставен делбеният имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място] /подробно описан/ на стойност 80 200 лева, В. П. е осъдена да заплати за уравняване на дяловете на Н. В. Л. – 13 366,60 лева, на Н. В. Л. и Д. А. Л. общо 53 466,60 лева и на В. Л. П. – 6 683,30 лева. В частта по претенцията по чл.282,ал.3 ГПК /отм./ на Н. Л. и Д. Л. срещу Либертин П., първоинстанционното решение е отменено частично – над размера от 38 лева до присъдените от първоинстанционния съд 105 лева – дължими месечно до влизане в сила на решението.
Въззивният съд е приел, че предмет на делбата е жилище, коeто е неподеляемо. С влязло в сила решение е допусната делба на този имот между Либертин В. П. – 1/6ид.ч., Н. В. Л. – 1/6 ид.ч., Н. В. Л. и Д. А. Л. – 4/6 ид.ч. при условията на СИО. В хода на процеса съделителят Либертин П. е починал на 28.09.2013г. и е оставил законни наследници – В. П. – съпруга, В. Л. П. – син, и Л. Л. П. – дъщеря. Последната се е отказала от наследството на Либертин П., поради което останалите наследници по закон на Либертин П., конституирани във въззивното производство /съпруга и син/, притежават всеки от тях по 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху делбения имот. Съгласно чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на В. П. – преживяла съпруга на починалия първоначален ищец Либертин П., са налице визираните в нормата на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ предпоставки за възлагане на имота. По делото няма спор, че П. не притежава друг недвижим имот. Към датата на откриване на наследството П. е живяла в процесния имот и продължава да живее в същия. Законът не съдържа изискване наследникът да е живял в имота при възникването на съсобствеността. Достатъчно е наследникът да е живял трайно в имота при откриване на последното наследство, от което черпи права. В случая от показанията на разпитаната свидетелка се установява, че при откриване на последното наследство /смъртта на съпруга й/ П. е живяла в имота, а също преди това. При това положение делбеният недвижим имот на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ следва да се постави в изключителен дял на В. П., която следва да заплати на останалите съделители суми за уравняване на дяловете им.
Касационната жалба е недопустима в частта и срещу въззивното решение с характер на определение по претенцията по чл.282,ал.3 ГПК /отм./.Съобразно т.6 от ТР/17.07.2001г., ОСГК, ВКС, спорът по чл.282,ал.3 ГПК/отм./ за отреждане на делбените имоти на съделителите до окончателното извършване на делбата, подлежи на двуинстанционно разглеждане и не достига до ВКС. Поради идентичност на правната уредба, това разрешение следва да се приложи и по споровете, които се разглеждат по реда на чл.344,ал.2 ГПК. Въззивните определения, постановени по този ред, също не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС-определения №544/2011г. по ч.гр.д.№515/2011г., І г.о.; №130/2012г. по ч.гр.д.№121/2012г., ІІ г.о.; №413/2014г. по гр.д.№5372/14г., ІІ г.о.; №201/2012г. по гр.д.№364/12г., І г.о. и №464/2015г. по ч.гр.д.№4362/2015г., І г.о. Ето защо в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В останалата част – относно начина на извършване на делбата, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по основния релевантнтен за изхода на делото въпрос – за приложението на чл.288,ал.3 ГПК /отм./ при наличие на комбинирана съсобственост, доколкото делбеният имот представлява съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт. Даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР №1/2004г., ОСГК. Съобразно разясненията в това ТР само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.288,ал.3 ГПК/отм./, сега чл.349,ал.2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл.288,ал.3 ГПК /отм./, респ.чл.349,ал.2 ГПК. Въпросът за прехвърляне на спорното право по време на делбения процес в първата фаза е ирелевантен, тъй като е решен още във фазата по допускане на делбата с влязло в сила решение като е зачетено извършеното възмездно прехвърляне на собствените на съделителката Х. П. 4/6 ид.ч. /от които ? ид.ч. от прекратената СИО/ от имота в полза на съделителя Н. Л. и последният, както и съпругата му Д. Л. са конституирани в процеса. При това положение този въпрос и съответствието му с ТР№3/2013г., ОСГК, ВКС не може да бъде повдиган във втората фаза на делбата. Останалите въпроси не могат да обосноват самостоятелно допускане касационно обжалване на решението. Тяхното решение е в зависимост от отговора на основния посочен по-горе правен въпрос.
Касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната жалба.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 08.10.2015г. по гр. дело № 900/2012 г. на Софийския градски съд в частта му относно начина на извършване на делбата като в дял на В. С. П. на основание чл.288,ал.2 ГПК /отм./ е поставен делбеният имот и е определено парично уравняване на дяловете на другите съделители.
Указва на касаторите Д. А. Л. и Н. В. Л. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на общо 1336,60 лева като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. А. Л. и Н. В. Л., срещу въззивно решение от 08.10.2015г. по гр. дело № 900/2012 г. на Софийския градски съд в частта относно претенцията по чл.282,ал.3 ГПК /отм./. Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: