3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
С. 01.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1639/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. С., срещу въззивно решение №56 от 18.07.2008 г. по гр. дело №121/2008 г. на Б. апелативен съд, с което е отменено решение №41 от 08.05.2008 г. по гр. дело №342/2007 г. на С. окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на Р. Б. Р. 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че [фирма] отговаря за причинените вреди в качеството на възложител на работата.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. Р.,[населено място], не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отнасящи се до това, че въззивното решение е постановено без да е събрана от ищеца следващата се държавна такса, за необоснованост на изводите на съда поради необективен анализ на доказателствата за наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане и противоречиво решаване на същия въпрос от първоинстанционния и въззивния съд. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №56 от 18.07.2008 г. по гр. дело №121/2008 г. на Б. апелативен съд. Въпросът за това дали се дължи държавна такса от ищеца не е от значение за изхода на делото, тъй като не е обусловил изхода на спора. Касае за финансовоправно задължение към бюджета и то се присъжда служебно от съда, като това може да стане и след завършване на делото по реда на чл.77 ГПК. Повдигнатите от касатора въпроси за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждането на събраните по делото доказателства не могат да обусловят наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Според ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС това е така, защото последните са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното съдебно решение може да бъде извършена едва след като то бъде допуснато до касационно обжалване. Според същото тълкувателно решение не е противоречива практика на съдилищата и когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №56 от 18.07.2008 г. по гр. дело №121/2008 г. на Б. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.