2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 298/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
гр. София, 29.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 298 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
[фирма] [населено място] обжалва решение № 136 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 294/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Д. Д. К. оспорва жалбата.
Ответникът по касация В. И. К. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 391 от 01.07.2011 г. по гр. д. № 1285/10 г. на Районен съд [населено място]. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на В. К. и [фирма], че Д. К. е собственик на лозе с площ от 41.395 дка в м. „Т.”, имот № 017009 по плана за земеразделяне на [населено място]. Осъдил е [фирма] да предаде на Д. К. владението на имота. Отменил е на основание чл. 537 ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 194 от 11.06.2009 г. Признал е за недоказано оспорването на истинността на завещание на Л. Л. от 02.02.2009 г. Прогласил е на основание чл. 42 ал. 1 б. „б” ЗН за нищожно саморъчно завещание на Л. Л. от 01.05.2009 г. Отхвърлил е предявените от [фирма] насрещни искове по чл. 72 ал. 2 ЗС за заплащане на 6 300 лв. необходими разноски и искането за задържане на имота. Отхвърлил е исковете на Д. К. срещу [фирма] и В. К. за отмяна на нот. акт № 21 от 23.06.2009 г. за продажба на имота.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел от фактическа страна че ищцата придобила собствеността на имота въз основа на завещание от 02.02.2009 г., направено в нейна полза от бившия и съпруг Л. Л., починал на 16.05.2009 г. Въз основа на завещание от 01.05.2009 г. ответницата В. К. се снабдила на 11.06.2009 г. с констативен нотариален акт за собственост на имота. На 23.06.2009 г. тя продала лозето М. В., а на 21.07.2009 г. В. продал имота на [фирма]. Съдът приел, че завещанието направено в полза на ищцата е действително. С графологична експертиза било установено, че текстът и подписът на саморъчното завещание от 02.02.2009 г. били изпълнени от Л. Л.. С влязло в сила решение № 267 от 24.06.2010 г. по НОХД № 272/10 г., на съпруга на ответницата Г. К. било наложено административно наказание за това, че съставил и ползвал пред нотариус неистинско завещание от 01.05.2009 г. При тези факти съдът приел от правна страна, че [фирма] владее имота без основание и го осъдил да предаде владението му. Предявените насрещни искове според съда били неоснователни, тъй като не било доказано че са направени разноски за запазване на вещта. Според агротехническа експертиза, нямало данни имотът да е третиран с хербициди, масивът бил изоставен и бракуван поради изтичане срока на експлоатация и плодоотдаване на лозите. Били почистени само два реда, от които била премахната телената конструкция и извадени бетонови стълбове. Плащането на договорено възнаграждение от касатора на свидетеля В. за охрана не представлявали необходими разходи по запазване на имота. С оглед неоснователността на този иск, нямало основание да се постанови задържане на имота.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпросите представляват ли направените от страна на добросъвестния владелец разходи по разчистване и опазване на съществуващи в имота лозови насаждения разноски по смисъла на чл. 72 ал. 2 ЗС и следва ли разноските за запазване на вещта да са задължително необходими или е възможно и да са полезни. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Настоящият състав приема, че формулираните въпроси не са съществени за конкретния правен спор, доколкото отговорът им не обуславя друг изход на делото. В обжалваното решение съдът е приел че разноски за запазване на вещта не са извършени, а не дали посочените от касатора разноски са необходими за запазване на вещта. Те са и фактически, тъй като произнасянето по тях не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. Затова няма основание да се приеме наличие на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 294/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: