4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 03.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и двадесет и трети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6309/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. И. М. срещу решение № 333 от 11.07.2011г по гр.дело № 664/2013г. на Окръжен съд Велико Търново , с което е потвърдено решение №351 от 05.04.2013г на Районен съд Велико Търново, и упражняването на родителските права след развод , по отношение на детето калина Г. М. ,род 20.03.2007г , са предоставени за упражняване на бащата , местоживеенето е определено при него , при разширен режим на лични контакти с другия родител ,сега касатор и е определена дължимата издръжка. В приложеното към жалбата изложение се формулира въпрос следва ли съдът да съобрази решението си с всички критерии и фактори в чл.59 ал.4 от СК при определяне местоживеенето на децата , предоставяне упражняването на родителските права , режимът на лични отношения ,примерно или изчерпателно е изброяването в тази норма , с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. На следващо място се поставя въпрос какви са критериите които съдът е длъжен да съблюдава и да им даде приоритет при определяне кой родител да упражнява родителските права при родено от брака дете, малолетно момиче,с оглед цялостна защита с оглед интереса на детето. Изтъква се , основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с б.”е” и б.”ж” на ППВС №1/1974г. и реш №401 от 2012г по гр.д №327/2011г ІІІ г.о ВКС, практика по реда на чл. 290 ГПК. Формулиран е и въпрос свободен ли е съдът да основе решението само на избрани от него доказателства ,без да обсъди всички събрани по делото,като относим към нормата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш. .№802 от 2011г. по гр.д №1783/2009г на ВКС, практика по чл. 290 ГПК .
Ответникът по жалбата Г. А. М. оспорва основанията за допускане на жалбата и доводите на касатора , за основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . Всички обстоятелства са обсъдени съответно с изискванията в задължителната практика и според установеното конкретно проявление на родителска отговорност в случая .Взет е предвид и факта ,че евентуална промяна в местожителството на детето ,както иска майката , би се отразила негативно. Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът в изложението следва ли съдът да съобрази решението си с всички критерии и фактори в чл.59 ал.4 от СК при определяне местоживеенето на децата , предоставяне упражняването на родителските права , режимът на лични отношения е твърде общо поставен , липсва връзка с конкретните решаващи изводи на въззивния съд ,липсва и обосновка по смисъла на цитирания от защитата текст на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . В тълкувателната практика на ВКС е разрешен както въпросът за прилагането на критериите в чл.59 ал.4 от СК при съвкупна преценка на обстоятелствата , така и въпросът дали изброяването в чл.59 ал.4 от СК е изчерпателно , или примерно. Останалите два въпроса,привързани към основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК също са постави общо и без обосновка . За да се отговори на изискванията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като основание за допускането им , следвало е да се посочи конкретното противоречие в решаваща за изхода на спора във връзка с упражняването на родителските права насока . На въпроса какви са критериите , които съдът е длъжен да съблюдава , отговор е даден в цитираното от защитата ППВС №1 от 12.11.1974г., но не само в посочените от касаторката б.”е” и б.”ж”. От изложението не става ясно защо защитата счита ,че обжалваното решение е противоречие с цитираната задължителна практика по тези точки ,що се отнася до преценката относно полът на децата или до възрастта В случая детето е момиче на шест годишна възраст и тезата в касационната жалба е ,че майката е по- пригодна да го отглежда и възпитава като родител . Според цитираното ППВС №1/1974г.,възрастта на децата е от значение ,когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи и че възрастта като критерии винаги е допълнително обстоятелство. Тъй като не се е касаело за дете в ранна детска възраст ,нито за дете с разклатено здраве , в случая е преценявана предучилищната възраст на детето, с предстоящо започване на учебен процес , образователната нужда на този етап от развитието му и грижите за него – в тази връзка включително , преценено е какво предлага и какви възможности има всеки от двамата родители понастоящем и изразената готовност за полагане на съответните грижи , но не изолирано , а съвкупно с преценката по всички критерии. При положително преценени морални качества на двамата родители , въззивният съд е отдал приоритет на бащата, включително по критерия възпитателски качества , като е изтъкнал положителният резултат от полаганите от него до сега грижи в местожителството му в [населено място], където детето живее(както преди , така и след фактическата раздяла) при него и предстои да учи в първи клас , както и че исканото от майка ново местоживеене в друг град с пътуване до училището ( с личен автомобил, шофиран от нея ) ,би нарушило създадена при детето психологическа и емоционална стабилност ,с оглед установеното от социалните доклади състояние и неговата възраст.Така даденото разрешение на спорния въпрос е при съвкупна преценка по критериите в б.”в”,б.”д”,б.”з”б.”и” и б.”к” на ППВС №1/ 1974г., както те са разяснени. Върховен касационен съд не приема довода (развит единствено в касационната жалба ) в обосновка на въпроса , че въззивният съд е отдал приоритет на фактори като социална среда и фактическа близост до училище , за сметка на пола и възрастта на детето и поради това решението е в противоречие с указанията по ППВС №1 от 12.11.1974г., както и с реш №401 от 2012г по гр.д №327/2011г ІІІ г.о ВКС, практика по реда на чл. 290 ГПК.В цитираната съдебна практика е дадено разрешение за случай , при който въззивният съд е основал решението си на избрани от него доказателства , други не е обсъдил и не е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на децата . В случая решаващото съображение на съда за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права , е било мотивирано от съвкупно преценените и конкретно установени по делото потребности на детето, с оглед неговата възраст и пол включително, което не е в противоречие с указанията по ППВС №1 от 12.11.1974г.и същите не следва да се разбират в смисъл ,че при дете на шестгодишна възраст майката , като биологично по-пригодният родител , обезателно следва да бъде предпочетена. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Въпросът свободен ли е съдът да основе решението само на избрани от него доказателства ,без да обсъди всички събрани по делото , също е разрешен в практиката на ВКС. В мотивите съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти , както е посочено включително в цитираното реш .№802 от 2011г. по гр.д №1783/2009г на ВКС .Но при изложение , в което този процесуалноправен въпрос се поставя без необходимата обосновка и конкретизация, свързана с обективирани в мотивите на обжалвания акт решаващи преценки или пропуски на съда ,въпросът преформулира единствено касационно оплакване .
На ответника по жалбата следва да се присъдят исканите разноски ,установени в размер на 500 лева .
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 333 от 11.07.2011г по гр.дело № 664/2013г.на Окръжен съд Велико Търново
Осъжда С. И. М. да заплати на Г. А. М. сумата 500 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .