О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 08.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
търг. дело №50176/2016г.,разпределено на ІІІ г.о на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №1837 от 19.08.2015г по т.дело № 1659/2014г. на Софийски апелативен съд ,с което е обезсилено решение от 17.01.2014г по т.д. № 3073/2013г на Софийски градски съд С обезсиленото решение е разгледан отрицателен установителен иск на касатора за недължимост на „финасова корекция” в размер на 150 003,21 лева ,предявена от Министерство на регионалното развитие и благоусторйството на РБ като управляващ орган по оперативна програма „ Регионално развитие” и страна по договора за предоставяне на безвъзмездна помощ , в процедура по чл. 13 от Методологията за определяне на финасови корекции във връзка с нарушения , установени при възлагане на обществени поръчки и договори по проекти , приета с ПМС №134/05.07.2010г. Въззивният съд, при особено мнение на един от членовете на състава , е обезсилил първоинстанционното решение като е приел ,че иск по чл. 124, ал.1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. Изисканата и оспорена с възражение финансова корекция е заявена с поканата за доброволно плащане , която не е достатъчна да обоснове интерес от иск , щом не е довела до извършване на прихващане, осъдителен иск , или до предприемане на принудително изпълнение .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулира въпрос : налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск и от защита от страна на бенефициент , в случай , при който договарящ орган на Оперативна програма, съфинансирана от Структурните фондове на ЕС , е изпратил на бенефициента покана за доброволно изпълнение на задължение за възстановяване на суми , в резултат на извършена финансова корекция , определил е срок за възстановяване на сумата и е заявил ,че ще извърши прихващане,или ще пристъпи към действия за принудителното й събиране , а бенефициентът твърди , че твърдяното от договарящия орган задължение не съществува .Основанието за допускане до касационно обжалване се обосновава с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречива практика по въпроса нужно ли е правният интерес да е непосредствен , или трябва да се разбира и прилага в широта. Изтъкват се решения №154/1962г , 451/1970г на І г.о на ВКС ,както и реш. №431/1999г и реш. №1657/1998г на ІV г.о на ВКС . Като е приел ,че поканата за доброволно изпълнение за задължение което ищецът отрича , не обосновава наличие на правен интерес ,въззивният съд е произнесъл решение в противоречие с цитирана практика. Според теорията, достатъчно е да е възникнал гражданскоправен спор, подведомствен на съда. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква и предвид спецификата на правоотношенията по този вид договори .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос . С преценката си за недопустимост на иска въззивният съд е дал разрешение на процесуалноправен въпрос за интереса от отрицателен установителен иск в настоящата хипотеза на отправена покана за плащане ,поради това не се обосновава противоречие с цитирана от касатора по-стара съдебна практика. За допускането на касационнна проверка на решението на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК са от значение не само общите съображения за допустимост на отрицателен установителен иск при оспорено от длъжника вземане (или притезание) след отправена покана , в която насока има установена практика на ВКС, а спецификата на предвидените правни механизми за защита в отношенията между страните при конкретния вид договори като форма, чрез която се извършва индивидуализацията на правата и задълженията на бенефициента и органа , разрешаващ отпускане на безвъзмездна финансова помощ от европейски фондове , упражнява се задължение за разследване на нередности (по смисъла на чл.2 от регламент 1303/2013г на Съвета) и осъществяване на финансови корекции при нарушения , съгласно действащите по силата чл.288 ДФЕС регламенти .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №1837 от 19.08.2015г по т.дело № 1659/2014г. на Софийски апелативен съд
В седмичен срок от съобщението касаторът да внесе държавна такса в размер на 3 000 лева по сметка на Върховния касационен съд ,при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .