ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 407
гр. София,29.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 346 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 194 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 564/11 г. на Апелативен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Евангелска Методистка Епископална Църква в България [населено място] оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 1010 от 22.07.2011 г. по гр. д. № 2097/09 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу Евангелска Методистка Епископална Църква в България иск за установяване че е придобил по давност поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.69 и построената в него едноетажна сграда с идентификатор № 10135.1504.69.3 и е прекратил производството по отношение на тези имоти. Потвърдил е решението в частта, в която положителният установителен иск за собственост на имоти с идентификатори № 10135.1504.69.2 и № 10135.1504.69.1 е отхвърлен, а производството по отрицателния установителен иск за същите имоти е прекратено. Изложил е съображения, че по отношение на имотите бил сключен наемен договор и фактическата власт върху тях не представлява владение по смисъла на чл. 68 ЗС. С влязло в сила решение било установено по отношение на [фирма], че Евангелска Методистка Епископална Църква в България е собственик въз основа на договор за продажба от 1908 г. на имот с идентификатор 10135.1504.69.3, като фирма [фирма] е осъдена да предаде владението на имота, затова в частта, в която положителният установителен иск е отхвърлен, били налице основанията на чл. 299 ал. 1 ГПК. Евентуалният отрицателен установителен иск също бил недопустим, тъй като правен интерес да предяви такъв иск има само владелец, но не и държател.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси допустимо ли е решение с което е прекратено производството по отношение на поземлен имот с идентификатор № 10135.1504.69 ако по него не е формирана сила на пресъдено нещо по представеното решение по гр. д. № 1239/10 г. и дали изявленията на дадено физическо лице направени в това му качество ангажират правната сфера на представляваното от него юридическо лице когато става въпрос за владение на недвижим имот. Излагат се доводи за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Настоящият състав счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси, тъй като те не са конкретизирани с оглед решаващата дейност на съда, а са насочени към установените по делото обстоятелства. Освен това, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. В изложението си касаторът не е обосновал тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Няма и различие в съдебната практика по въпросите за разликата между държане и владение, което може да доведе до придобиване на обект на собственост.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 2 175 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 564/11 г. на Апелативен съд [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Евангелска Методистка Епископална Църква в България [населено място] 2175 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: