4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 24.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1354/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Д.” [населено място] срещу решение №542 от 07.12.2012г по гр.дело № 383/2012г. на Плевенски окръжен съд , с което след отмяна на решение от 12.04.2012 на Плевенски районен съд , по същество са уважени искове на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение на Директора на Дома . Прието е, от трите посочени в заповедта нарушения е извършено само едно : на настанените в Дома деца не е провеждан профилактичен преглед от лекар по дентална медицина , като най-тежкото наказание не съответства по тежест на това нарушение. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практиката на ВКС (реш. №101/2010 гр.д№4035/2008 ІV г.о и реш.№911/2010 д.№3679/2008 ІV г. ,практика по чл. 290 ГПК ), по въпроса следва ли преценката за тежестта на неизпълнение на трудови задължения (съгласно чл. 189 ал.1 КТ) да отчита обществената значимост на професията на извършителя, характера и важността на неизпълнение на трудови задължения . Доводът за противоречие е основан на различните разрешения за случаи, когато се касае за трудови задължения на лекар , нормативно предписани като медицинска практика. Докато в цитираната практика тази значимост е изрично подчертана , въззивният съд я игнорира. Следващ въпрос е необходимо ли е настъпването на вредоносен резултат от бездействието на лекар с ръководни функции в противоречие с нормативно изискване , за да се квалифицира нарушението като дисциплинарно , по която обжалваното разрешение на ПОС също е в противоречие с цитираната практика . Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Обобщено, при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпрос предвижда ли изискването на чл. 6а ал.4 от Закона за закрила на детето грижи при най-висок стандарт и най голяма отговорност на лекарите и ръководителите на лечебни заведения , свързани с тази дейност ,с оглед значението на въпроса за специфичния характер на отговорността на ръководител на специализирана институция , както е в случая , за оценката на тежестта по чл. 189 ал.1 КТ .
Постъпил е отговор от ответницата Д-р И. К. , оспорва се наличието на сочените основания за допускане . Цитираната практика съдържа произнасяне по други случаи. Конкретните обстоятелства по съответния казус за фактически въпрос ,въззивният съд се е съобразил с трайната практика при оценката им . По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК липсва обосновка .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по първия от поставените въпроси , като третия въпрос ,сочен при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е негова конкретизация и доразвитие. При поставянето на вторият въпрос , необходимо ли е настъпването на вредоносен резултат от бездействието на лекар с ръководни функции в противоречие с нормативно изискване ,за да се квалифицира нарушението като дисциплинарно, в решаващите мотиви на въззивния съд касаторът влага различно от изразеното съдържание. ПОС не е деквалифицирал третото посочено в заповедта нарушение като дисциплинарно поради това , че не е произтекла вреда от него. Други са били решаващите съображения на съда .
Но въпросът за тежестта на нарушение , когато е допуснато от лекар относно нормативно предписание или отчетност, свързано с конкретни медицински практики и значението на липсата на вредоносен за здравето резултат в тази връзка , е намирал израз не само казуистично (както поддържа защитата на ответницата) , но и като принципно , обобщаващо разрешение в практиката на ВКС част от която са цитираните от защитата решения реш. №101/2010 гр.д№4035/2008 ІV г.о и реш.№911/2010 д.№3679/2008 ІV г. на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК.
Спецификата на случая по делото и дължимата проверка за съответствие по чл. 189 ал.1 КТ е налагала при конкретните факти да се отговори на въпроса тежко нарушение ли е непровеждането на задължително предписана в нормативен акт профилактика на децата от дентолог , при отчитане на факта , че децата в дома все пак са били консултирани и лекувани при състояния ,налагащи оперативна намеса , или друг вид спешна дентална помощ . Въззивният съд е изтъкнал като взети предвид две обстоятелства – първо ,при среден престой на дете в Д. от 180 дни , не всечки деца под една година имат съзъбие , което да налага извършване на профилактичен преглед и второ , не е установено да имало от тази бройка дете ,което да е имало съзъбие и да не му е бил извършен профилактичен преглед от лекар по дентална медицина. Затова наложеното най- тежко наказание не съответства на нарушението .
При тези решаващи мотиви на въззивния съд , Върховен касационен съд приема довода ,че има противоречиви разрешения относно необходимостта да се вземат предвид указани в приложената практика на ВКС обстоятелства по смисъла на чл. 189 ал.1 КТ . Обстоятелствата, които нормата има предвид при преценка и когато се касае за нарушение на правила за задължителни медицински профилактики , не са пряко , а следователно и решаващо свързани с двете обсъдени от Плевенски окръжен съд обстоятелства ,водещо преценени в конкретния трудов спор при съответствието на най- тежкото наказание .
Поради това Върховен касационен съд приема съображенията по основанието на 280 ал.1 т.1 от ГПК и с оглед гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №542 от 07.12.2012г по гр.дело № 383/2012г. на Плевенски окръжен съд
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .