О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети май ,две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №763/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. от [населено място] срещу решение № 7305 от 22.11.2018г.по гр.дело № 13871/2016г. на Софийски градски съд , с което е след отмяна на решение от 19.08.2016г по гр.д № 74097/2015г. на СРС относно изменение при упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. С. , режимът на лични контакти и издръжката по искове на основание чл. 59, ал.9 СК, въззивният съд е постановил родителските права да се предоставят на майката , местоживеенето е определено при нея, определен е ограничен режим на лични контакти с другия родител – сега касатор , който да взема детето в съботни и неделни дни без преспиване и без възможност да го взема при себе си през половината от ваканциите до навършване на 8 годишна възраст,докогато да има само виждане и срещи без преспиване,а след навършване на 8 годишна възраст, с преспиване .Определена е дължимата издръжка.
В приложеното към жалбата изложение се формулират въпроси в оспорване основанията на това предпочитание на въззивния съд, като се посочват основанията на чл. 280, ал.1 т.1- 3 ГПК и чл. 280 ал.2, предл. 3 ГПК.
Противоречие с практиката на ВКС се изтъква предвид значението на редица установени обстоятелства в хода на делото, като при детето вече е налице синдром на родителско отчуждение(СРО) от бащата. Съдът на втора инстанция не е отчел причините за това ,заключението на в.л.психолог за преодоляването му и е игнорирал виновно поведение на другия родител. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : При обсъждане критериите за изменение на мерките по чл. 59, ал.9 СК следва ли да се обсъдят обстоятелства относно отчуждаването на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител , за създаване на пречки от отглеждащия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител” Изтъква се,че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в т. V от ППВС №1 /12.11.1974г във връзка с иска по чл.59, ал.9 СК при измемени обстоятелства , както и с реш. № 395/2012г ІІІ г.о , реш. № 64/2012г на ІV г.о , реш. № 160/2014г на ІІІ г.о , реш. № 26/2014г ІІІ г.о .На следващо място, при основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и изтъкнато противоречие с ППВС №1/53г ,ТР 1/2001г. ОСГК и множество решения на ВКС се поставят процесуални въпроси : за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводите на страните,в частност при преценка на въпросите по чл. 59, ал.2 СК допустимо ли е съдът да обсъди само част от посочените в чл. 59, ал.4 СК въпроси. Сочи се противоречие с решение №802/2011г, ІV г.о по въпроса възможно ли е да бъде постигнато изграждането на детето като зряла личност без пълноценни отношения родителя, на който не са възложени родителските права .
Основението по чл. 280 , ал.1 т.2 ГПК се поддържа поради противоречие с практика на ЕСПЧ по същите въпроси, (делата А. [населено място], М. [населено място], Л. [населено място] ) което означава и противоречие с практика на СЕС .
Основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпроса „какви са адекватните мерки ,които следва да се приложат при деца,отглеждани от родител ,чието поведение и въздействие е причина за развит у тях СРО в средна към тежка степен, когато родителят – отчуждител не разбира проблема ,със системно поведение е доказал ,че няма да се промени,а същевременно другият родител желае да се грижи за детето и е установено,че не е оказвал никаква форма на тормоз , а наличието на такъв се втълпява на детето от родителя – отчуждител„
Развиват се съображения за очевидна неправилност на решението , т.к предвид степента на СРО при детето – средна към тежка , без обсъждане е оставено заключението на съдебно-психологическата експретиза относно поведението на майката и риска от него ; че майката в продължение на повече от 3 години целенасочено възпрепятства контактите на детето с бащата и не приема работа по направление за социални услуги .
В отговор ответницата Ц. И. П. чрез адв. Е. П. изтъква ,че не е налице което и да е от визираните в чл. 280 ГПК основания. Ако родителските права бъдат предоставени на бащата , това по недопустим начин ще засегне интересите на детето ,ще е голям стрес и шок за него. Детето не се чувства в безопасност при баща си, с избрания от съда режим отношенията ще се възстановят постепенно. В тази връзка следва да се съобразат указанията на ППВС 1/1974г. които ще бъдат нарушени , ако бащата бъде предпочетен .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия формулиран въпрос на основание чл. 280 ,ал.1, т.1 ГПК,тъй като съгласно посочената в изложението практика обстоятелства по делото като „а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител” ;б) пречки на родителя , който отглежда детето ,за осъществяване на личните отношения с другия родител , посочени и във въпроса , са свързани с родителския капацитет на упражнявалия родителските права след развода ,имат значение съгласно ППВС № 1/1974 ,преценяват се като накърняващи интереса на детето (реш. №395/2012г по гр.д № 516/2012г ІІІ г.о),имат негативно значение при определяне на родителските качества и подлежат на критична оценка (реш. №64/2012г по гр.д №1398/2011г ІV г.о ), като всичко това не е взето решаващо предвид от въззивния съд , макар да е установено по делото в степен , наложила определените в хода на делото привременни мерки и специализирана намеса на при дете в риск, след като майката методично препятства контактите на детето с бащата ,внушавайки му грешна негативна представа и като показва нежелание да анализира създалата се ситуация и да съдейства.
Решението се допуска до касационно обжалване и по процесуалните въпроси – свързано формулираните втори и четвърти въпрос,на основание чл. 280,ал.1т.1 ГПК, тъй като съгласно посочената в изложението практика на ВКС въззивният съд е следвало да обсъди доводите на касатора , свързани с установените по делото факти на препятстване от страна на майката на личния контакт на бащата с детето, неспазване и несъобразяване с постановения от съда режим на мерки за личен контакт като обстоятелства от значение за проявени възпитателски качества и родителски капацитет от родителя, на когото родителските права са предоставени за упражняване, (съответно да обсъди и доводите на майката на детето като насрещна страна в спора кои факти са обусловили това нейно поведение); също така да обсъди на какво се дължи констатираният от психолога резултат при детето, дали и в каква степен синдромът на родителско отчуждение (СРО) е предизвикан от поведението на майката като отглеждащ родител , кои са подходящите мерки за преодоляването му в интерес на детето, което въззинвиият съд не е направил Посочено е ,че отношенията между родителите , които и преди това са били съвсем добри , са се изострили, което е рефлектирало върху контактите на бащата с детето. Въззивният съд е цитирал изводите на назначената СПЕ и част от еднозначно свидетелстващите факти по делото за отчуждаващо поведение на майката като отглеждащ родител,която от м.октомври на 2015г., т.е от навършване тригодишна възраст на детето явно, решително,активно ,последователно и противоправно е препятствала всяка възможност за контакт на детето с бащата , въпреки желанието и готовността на последния и въпреки определения от съда режим.Нейното въздействие върху детето е за отхвърляне на бащата, когото момчето не иска да се вижда и възприема като злодей . Майката формира, очаква и изисква от детето това поведение в продължение на повече от три години , а въззивният съд не е подложил тези обстоятелства,включително експертните изводи на вещото лице–психолог в тази връзка , на никаква оценка. Съставът на СГС е посочил, че за да определи предоставяне упражняване родителските права на майката решаващо съобразява шестгодишната възраст на детето,при която възраст майчината грижа и ласка е незаменима,че детето е привързано към майка си и не са налице изключителни основания по чл.59,ал.7 СК, като за избрания режим на лични контакти с бащата не е изложил никакви мотиви.
По въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца , включително с оглед изменени обстоятелства, е налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г.,според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи включително за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Родителските качества имат най-голямо значение при отчитане интереса на детето. Решението на съда трябва да отчете задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в ППВС № 1 от 12.11.1974г относно комплексния характер на преценката .
В случая значителна част от това, което решаващите съображения на съда следва да включват предвид установената по въпроса практика на ВКС и предвид установените по делото обстоятелства, липсва в мотивите на въззивното решение, което дава основание за допускане на решението до касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по посочените въпроси .
По т.3 от изложението е формулиран въпрос , на който въззивният съд не е давал отрицателен отговор , както се поддържа от касатора . Предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите,в частност на майката , с определяне на режим за личен контакт с другия родител в спор по чл. 59 СК, в частност с бащата , не опредметява изключване на последния от участие в изграждането на детето като зряла личност.
Въпросът,по който се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК,не отговаря на съдържателния критерий в чл. 280,ал.1 ГПК за правна конкретност.При формулирането му се задава набор от позитивни и негативни фактически оценки за поведението на конкуриращи в спора родители което не обективира изискването за конкретност на разрешен от съда правен въпрос,при положение че постановилият решението съд не е дал фактическите оценки, вложени във въпроса.Предписание за обратно предпочитание на един от родителите относно упражняването на родителските права като марка срещу поведение на другия родител също не може да се задава еднозначно , като разрешение по правен въпрос.
Тезата на защитата за очевидна неправилност на решението не обуславя прилагането на чл. 280,ал.2 ГПК като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване. Оплакванията за необясними изводи, незаконосъобразност и неправилност ще намерят обсъждане при разглеждане на спора по същество пред настоящата инстанция .
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 7305 от 22.11.2018г по гр.дело № 13871/2016г. на Софийски градски съд .
Касаторът следва да внесе 30 лева държавна такса по сметка на ВКС.Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .