О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4881/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. П. Паунова чрез пълномощник адв. Н. И.- А. срещу решение № 1172 от 02.10.2018г по в.гр.дело № 483/2018г. на Пловдивски окръжен съд , с което след отмяна на решение №9 от 02.01.2018г на Пловдивски районен съд , трудовият спор за законосъобразност на уволнение , извършено със заповед №ЗЛС- 74от 13.02.2017г на управителя на „Болница за продължително лечение и рехабилитация” (ВМА-БПЛР) [населено място] на основание чл. 325 ал.1 т.9 КТ , са отхвърлени исковете на настоящата касаторка по чл.344 ал.1 т 1-3 от КТ.
Въззивният съд е ревизирал изводите на първата инстанция ,че работодателят не е доказал двете изследвани предпоставки на чл.325 ал.1 т.9 КТ за законността на уволнението ,а именно че липсва друга подходяща работа за ищцата и че е представил на ТЕЛК актуална длъжностна характеристика за съответната длъжност,за да бъде направена обективна преценка от надлежния орган. След като при спазване на изискванията на чл.315 КТ работодателят е определил съгласно законовите изисквания общо 10 места за трудоустроени лица,пет от които свободни към момента на уволнението,но без ищцата да има необходимата квалификация за заемането им (лекар, рехабилитатор, гл. експерт финансова служба , охранител), а останалите пет места за трудоустрояване ,независимо дали са били заети от лица с трайни увреждания по чл.27 ЗИХУ или не , след като ищцата не се е позовала в исковата молба на подобно нарушение и след като нито едно от тях не е предвидено за длъжността „медицинска сестра”, въззивният съд е приел че работодателят не се е поставил сам в невъзможност да трудоустрои ищцата на друга подходяща работа . След като е изброително посочил какви са били доводите в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението, очертаващи предмета на делото, въззивният съд е намерил, че първоинстанционният съд е уважил исковете на основание , което не е въведено с исковата молба и в процеса по съответни ред, приемайки уволнението е незаконосъобразно поради назначени лица с трайни увреждания по чл.27 ЗИХУ на подходящите за ищцата места за трудоусторяване. Изискванията на състава в чл.325 ал.1 т.9 КТ , сведени до два елемента ,ПОС е приел за изпълнени,като първата предпоставка е установена с решението на ТЕЛК и съдът е длъжен да я приеме , доколкото липсват данни решението да е било обжалвано. Д. на ищцата ,че здравният орган се е произнесъл по длъжностна и производствена характеристика,която не отговаря на заеманата от ищцата длъжност тъй като същата не е подписала предложеното от работодателя допълнително споразумение,въззивният съд е квалифицирал като целящ да елиминира направените от ТЕЛК изводи в ЕР №555/ 08.12.2017г.Изтъкнал е,че длъжностнитехарактеристики на всички медицински сестри в болницата са идентични по съдържание, а такава длъжностна характеристика е връчена на ищцата още при постъпването й на работа през 2010г и там е вписано задължение да работи и в секторите физеотерапия, водолечение и пр., като съдейки по длъжностните характеристики , в болницата е бил заложен ротационния принцип при медицинските сестри и функциите на мед. сестра в „Приемно отделение”(каквото е било назначението на ищцата по трудов договор ) и на мед. сестри в други отделения( където именно има противопоказания за здравето на ищцата) са идентични , поради това и след като от работодателя са извършени структурни промени, довели до отпадане на „Приемно отделение„ и съответно наложили необходимост от подписване на допълнителни споразумения , ТЕЛК се е произнесъл по длъжностна и производствена характеристика,отговаряща на заеманата длъжност.Добавено е съображение ,че при постъпване на работа ищцата е скрила от работодателя че е освидетелствана от ТЕЛК още през 2007г. и скриването на това обстоятелство само по себе си е поставило работодателя в невъзможност обективно да прецени здравословното й състояние , след като същата с молба от 23.01.2017г заявява ,че не може да изпълнява трудовите си задължения и му представя девет броя решения на ТЕЛК Така не само право , но и задължение на работодателя е да сезира ТЕЛК с преценка дали длъжността ,заемана от ищцата е противопоказна ,което последният е предприел. Касателно втория елемент на чл.325 ал.1 т.9 КТ е изтъкнато че нормите на чл. 315 КТ и чл.2 от Наредба №2 за трудоустрояването са спазени, работодателят с повече от 50 работници и служители,е изпълнил бройката. Работодателят може, ако естеството на дейността и организацията позволяват,да промени трудовата функция на отделен работник, че от нея да отпаднат медицинските противопоказания , но не е длъжен да създава специални работни места за всеки трудоустроен .Ищцата желае да работи като медицинска сестра,но не желае да работи в отделението „Ф. и рехабилитационна медицина”. Работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства на нуждите на трудоустрояване вън от задълженията по чл.315 КТ,в конкретния случай няма задължение да промени трудовата функция на ищцата така,че от нея да отпаднат медицинските противопоказания,като за сметка на това натовари останалите работници с отпадналите функции ,поради това и законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по въпросите :
Следва ли съдът да се произнесе , преценявайки законосъобразността на уволнението ,в частност чл. 315 КТ като установи,че на подходящите за ищцата места за трудоустрояване са назначени лица с трайни увреждания по чл. 27 ЗИХУ,съставлява ли тази преценка произнасяне по ненаведено основание(т.1 от изложението). Противоречието е с решение №79/2017г по гр.д № 2813/2016 ІІІ г.о , тъй като трудовия спор имплицитно е включвал този предмет при законността на уволнение по чл.325,ал.1т.9 КТ,а въззивният съд го е изключил , квалифицирайки го като нарушение на диспозитивното начало .
Въпроси от процесуалноправно естество за задължението на съда да обсъди и основе решението си на всички доказателства,както и доводите и възраженията на страните,даизложи конкретни мотиви.(т.2,3 от изложението) Цитирани са множество решения на ВКС в този смисъл .
В спора по чл.325,ал.1т.9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК , което не е влязло в сила към момента на заповедта,длъжен ли е съдът да приеме същото за влязло в сила.( т.4 от изложението) Противоречието е с реш. № 195/2014г по гр.д № 1997/2014г ІІІ г.о и реш. № 666/2006г на ІІІ г.о , според която практика на ВКС решението на ТЕЛК, послужило като основание за уволнението, трябва да е влязло в сила.
Следва ли съдът да преценява възможността работника да изпълнява работата ,на която е бил назначен при наличие на ЕР на ТЕЛК , което не съдържа предписание за трудоустрояване,следвало ли в случая е ТЕЛК да се произнесе каква друга работа може да изпълнява ищцата.(т.5 от изложението). Въззивният съд не е отдал никакво значение на това . Противоречието е с реш. № 174/ 2017г по гр.д № 4316/2016 и реш.№251/2016г на ВКС касаещи последиците от решения на ТЕЛК, които не съдържат реквизитите по чл.61 от Наредбата за медицинската експертиза и органа не посочва каква друга работа може да изпълнява освидетествания .
За спазването на чл.315 КТ в зависимост от икономическата дейност на работодателя ,поставя ли се последния в невъзможност да трудоустрои ищцата ,след като при утвърждаване на ново длъжностно разписание са определени 10 места ,подходащи за трудоустрояване в болницата , като липсва място за трудоустрояване на медицинска сестра , а съгласно основната икономическа дейност и съобразно общия брой на медицински сестри , съотнесен към общия брой други длъжности ,следва да има определено място за медицинска сестра(т.6 от изложението) Противоречието е с решение по гр.д № 4811/2013 ІV г. о и по гр.д № 2517/2013г на ІV г.о на ВКС , в които е посочена зависимостта от икономическата дейност и естеството й така ,че позволява трудоустрояването на работници или служители с различен вид увреждания и степен на нетрудоспособност .
Невключването на длъжността „медицинска сестра”в списъка за трудоустроени ,превръща ли я в неподходяща при липса на здравни предписания ,явяващи се пречка за заемането й,следва ли работодателят да ограничи преценката само до списъка с работни места за трудоустрояване, или да вземе предвид всички длъжности в предприятието .(т.7 от изложението). Противоречието е с решения №952/2009г І г.о и реш. № 448/2013г ІV г.о на ВКС , в които е посочено в какво се изразява трудоустрояването когато изпълняваната работа е противопоказна .
Основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГП К се поддържа по въпросите :Следи ли съдът служебно и дължи ли произнасяне относно нарушаване на правни норми установени в обществен интерес , каквито са чл.315, вр чл. 27 ЗИХУ . В случай че дължи ,включва ли и произнасяне относно незаконосъобразност на уволнението във връзка с установяване ,че на подходящи за ищцата места има назначени лица с трайни увреждания .
Към същото основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК са отнесени и няколко последователно и свързано поставени въпроса ,представляващи по същество доводи в оспорване на изводите и оценките на въззивния съд във връзка с няколкото предходни ЕР на ТЕЛК, моментът в който ищцата ги е представила на работодателя след като е имало известно му и представено ЕР на ТЕЛК преди последното освидетелстване ,като чрез въпросите се оспорва оценката че ищцата е скрила обстоятелства от работодателя и е недобросъвестна .
Продължение на тези доводи,както и поради оплакване за превратно и ограничено очертаване предмета на делото от въззивния съд, игнориране задължението да прецени и приложи императивни материалноправни норми и съществени процесуални правила , липсата на цялостен анализ на доказателствата; игнорирането на очевидното обстоятелство , че процесното ЕР на ТЕЛК, далото повод за прекратяване на трудовото правоотношение не е било влязло в сила към датата на издаване заповедта за прекратяване , защитата на ищцата се позовава на чл. 280, ал.2 ГПК и очевидна неправилност на решението .
В отговор ответникът по жалбата изтъква подробни съображения в оспорване на наведените основания за допускане до касационно обжалване.По основания , които не са наведени от ищеца в трудовия спор съдът не се произнася и не може въз основа на тях да отменя уволнението, както е приел въззивния съд в съотвествие с установена практика на ВКС .Обстойно се коментират цитираните по основанието на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК решения от практиката на ВКС за да се изтъкне ,че противоречие по правен въпрос с тази съдебна практика не е налице.По процесуалните въпроси се изтъква ,че въззивнишят съд е процедирал съгласно указанията в ТР №1/2013г ОСГТК предвид преклузията в това производство да се сочат факти и правят доводи.Поради това и правилно въззивният съд не е основал решението си на доводите , свързани с чл.27 ЗИХУ или на твърдението ,че към датата на заповедта срокът за обжалване на ЕР на ТЕЛК не е бил изтекъл и същото не е влязло в сила. Освен това чл. чл.27 ЗИХУ не може да обоснове различни изводи от направените .Тази норма е неприложима в случая с оглед предпоставките на чл. 315 КТ ,тъй като назначени по реда на този закон лица в болницата не е имало,а е налице „фактическо трудоустрояване” на собствени работници и служители, на част от определените места за трудоустрояване, при които лица впоследствие е била установена нетрудоспособност. Подчертава се липсата на задължение за работодателя да поддържа незаети определените за трудоустрояване щатове, оспорва се влаганото от касаторката съдържание в условието по наредбата:„в зависимост от икономическата дейност”, по въпроса за невключването на длъжността „ медицинска сестра” в списъка на същите. Подчертава се ,че съгласно установената практика на ВКС работодателят може , но не е длъжен да премахне от длъжностната характеристика на работника противопоказанията , което в случая означава ,че дори да в списъка да бе включена длъжността „медицинска сестра” , ищцата не би могла да я заеме като трудоустроена , тъй като длъжностните характеристики на всички сестри в болницата са идентични и включват противопоказните за ищца вредности, според медицинската оценка на ТЕЛК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия формулиран въпрос , сведен до това какво включват пределите на трудовия спор при оспорена с иска законосъобразност на уволнението, Както е посочено в ТР №1/2013г ОСГК. правото на уволнение като потестативно и регулирано от императивни норми право подлежи на съдебен контрол при оспорването му , съдебният контрол е за законосъобразност и е елемент от конституционно прокламираното право на закрила на труда. Съдебната защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси ,релевантни за законността на уволнението. Цитираните от защитата реш. №79/2017г на ІІІ г.о на ВКС изразява същото разбиране , от което въззивният съд се е отклонил в противоречие с установената практика на ВКС. Възраженията на ответника за липса на относимо формулиран правен въпрос в случая са неоснователни Въпросът за предмета и обхвата на съдебната проверка за законосъобразност по критериите на чл.329 ал.1 КТ е решаващ,касае се за законосъобразно упражняване на спорното материално правото в настоящия трудов спор . Тук изводите , свързани с нормата чл.27 ЗИХУ и нейното законосъобразно прилагане ,относимост , или нарушаване в случая,не са предпоставка за конкретизацията на въпроса и връзката му с делото в решаваща за изхода на спора насока .
Касационно обжалване следва да се допусне и по двата процесуалноправни въпроса,на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Съображенията са следните :
Първото и водещо основание за незаконосъобразност на уволнението по чл. 325, ал.1 т.9 КТ ищцата е навела с твърдение , че от постъпването си на работа през 2010г до момента на издаване на заповедта ,съгласно трудовия си договор е заемала длъжност „медицинска сестра в „Приемно отделение”,това е възложената й работа,която работа съгласно оценката по ЕР на ТЕЛК №848/2017г е подходяща за нея Трудовият договор не е изменен и работодателят не може едностранно до я преназначава като медицинска сестра в друго отделение в същата болница ,т.е в отделение „Ф. и рехабилитационна медицина”, нито да я третира като служител на такава длъжност, като именно последната длъжност и свързаните с нея вредности ,с оглед последващо представените от работодателя пред медицинските органи длъжностна и производствена характеристика, са обосновали решението на ТЕЛК №555/025/08.02.2017г че „ посочената длъжност не е подходяща за здравословното състояние на лицето”, което според изложеното в исковата молба е: ” незаконосъобразно и не отговаря на фактическото положение„ На следващо място, но не без връзка с първия довод ищцата изтъква твърдението :„отделението в което работех до уволнението продължава да съществува в болницата,при това независимо от промените в щатното разписание,на което се позовава работодателят в предложението за изменение на трудовия договор по чл.119 КТ”( споразуменитето не е подписано от ищцата). Третото оплакване за незаконосъобразност в исковата молба е поради това,че в списъка на длъжности за трудоустроени не е имало включена длъжност„ медицинска сестра”.
При това съдържание на исковата молба въззивният съд е отчел наличието на три обстоятелствени твърдения в иска, съответно три изчерпващи предмета на делото довода за незаконосъобразност , които да обсъди .
Съответно на съдържанието на иска и задълженията на съда по чл.235,ал.2 ГПК очертани в установената и частично цитирана съдебна практика на ВКС, е възприет и обсъден единствено последния от посочените доводи за незаконност на уволнението. Първият е възприет превратно и поради това не е обсъден,вторият е обсъден отчасти ,като не са обсъдени и доказателства, на които е основан.
Относно обстоятелствените твърдения в исковата молба , очертаващи довод за незаконност на уволнението, въззивният съд прима че същите не се отнасяли до волеизявлението и действията на работодателя, а до неправилни изводи в решението на ТЕЛК, че се оспорва това решение , цели елиминирането му, поради което е подчертано,че решенията на ТЕЛК относно здравните противопоказания са задължителни за съда след като влязат в сила (което съдът е длъжен да приеме, ако страните не поддържат обратното, позовават се на решението , не изтъкват да е отменено или допълнено ) и че предписанията в ЕР на ТЕЛК отговарят на фактическото положение .
Възприемането на спорния предмет на делото по начина, изложен във въззивното решение обосновава констатация, че като не е обсъдил всички доводи и всички доказателства за фактите,на които тези доводи се основават, въззивният съд е постановил решение в противоречие с установената практика на ВКС по формулираните процесуалноправни въпроси, свързани с прилагането на чл.235, ал.2 ГПК.При относимо и ясно посочени от ищцата основания за незаконосъобразност на уволнението в трудовия спор,въззивния съд решава, че се оспорва решение на ТЕЛК и неговата задължителна сила . При противоречие с установената практиката на ВКС по процесуалните въпроси не е необходимо по-нататък да се изследва на колко от поставените в изложението материалноправни въпроси ,(част от които имат решаващо за изхода на спора значение,а друга част нямат това значение в случая)съдът е дал отговор в противоречие с установена практика на ВКС.
Водим от горното , Върховен касационен съд ,ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение № 1172 от 02.10.2018г по в.гр.дело № 483/2018г. на Пловдивски окръжен съд
Делото да се докладва за насрочване ,такса не се внася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .