1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 17.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4490/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Е. К. срещу решение № 258 от 22.05.2015г по гр.дело № 46/2015г. на Окръжен съд- Смолян , с което е потвърдено решение №605 от 12.12.2014г на Районен съд Смолян относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. П. ,род 25.07.2007г , са предоставени за упражняване на майката , местоживеенето е определено при нея и е определена дължимата издръжка.
Постъпила е и касационна жалба от М. З. Д. срещу решението в частта за личните контакти . След отменяна на първоинстанционното решение в тази част , въззивният съд е постановил разширен режим на лични контакти с бащата , като всички почивни дни през месеца, то е при него .
В приложеното към жалбата изложение от бащата на детето П. Е. К. се формулира въпрос кои са критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права с довод за основание по чл. 280 ал.1 ,т.1 ГПК. Основанието се изтъква поради противоречие с ППВС №1/1974г. и реш №9/2015 по гр.д №3642/2014г ІV г.о ВКС,реш. №80/2013г по гр.д №823/2012г ІІІ г.о , реш. №116/2014г по гр.д № 5156/2013г ІV г.о ,реш. № 715/2010 по гр.д №156/2010 ІІІ г. о , практика по реда на чл. 290 ГПК ,чрез формирането на която практика , според защитата критериите в чл.59 ал.4 от СК трябва да се преценят в съвкупност , докато в обжалваното въззивно решение те не са преценени така . Съдът се е позовал на ниската възраст на детето ,грижите и привързаността към майката , стабилната за детето в емоционален план среда ,осигурена от майката ,както и че бабата по майчина линия също може да помага ,но това не е съответната с оглед най-добрия интерес на детето преценка. Противоречието е по критериите грижа и отношение на родителя ,привързаност , помощ от трети лица , социално обкръжение ,жилищно- битови и материални условия . Формулиран е и въпрос следва ли при съдът да вземе предвид възможността за помощ от трети лица , близките на родителя и привързаността на детето към тях ,материалните възможности , свързани с жилищните условия. Изтъква се чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като липсвала практика по този въпрос
В изложението на касаторката М. З. Д. се поставя въпрос , следва ли при определяне режима на лични контакти да се преценява доколко определения режим благоприятства развитието на детето , да се преценят всички обстоятелства , да се съблюдава и възможността родителят , който не упражнява родителските права да има равна с другия родител да контактува с детето в почивни дни . Въззивният съд е постановил контактите между бащата и детето да се осъществяват всяка седмица от месеца , за времето от 18 часа в петък , до 12 часа в неделя и не е преценил конкретните обстоятелства,както указва ПВС №1/1974г. , а именно че Д. е ученик и при този режим за майката не остава нито един ден , в който да контактува свободно с детето,нито ще има два последователни дни, например за да организира пътуване. Поради това в частта , касаеща личните контакти , се изтъква противоречие с решение №385/23.01.2014г по гр.д №2537/2013г ІV г.о , реш. № 26/2010 по гр.д №598/2009г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК , както и противоречие с по- старата, утвърдена практика на ВКС ,че така постановен режим не дава еднаква възможност на двамата родители за общуване с детето през почивните дни (реш. №1239/2009г по гр.д №3968/2007г ІV г.о) и налагането му трябва да се обоснове .
Страните взаимно оспорват основанията за допускане до касационно обжалване по насрещните си жалби и претендират разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на П. Е. К. .
Въпросът кои са критериите при предоставяне упражняването на родителските права и определяне местоживеенето има отговор в чл.59 ал.4 от СК . В тълкувателната практика на ВКС е разрешен както въпросът за прилагането на критериите в чл.59 ал.4 от СК при съвкупна преценка на обстоятелствата , така и дали изброяването в чл.59 ал.4 от СК е изчерпателно, или примерно. След като въпросът има принципен отговор , за да бъде свързан с изтъкваното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е необходима конкретна обосновка, посочване защо защитата счита въззивно решение , в което съдът е цитирал , изтъкнал и приложил именно зададената в ППВС№1/1974г относимост на критериите към конкретните факти по делото , приложил е и степенуването на критериите по значимост , позовал се е на изискването на съвкупна оценка , на задълбочена съпоставка на всички относими за случая обстоятелства и те са конкретно посочени в решаващите мотиви на съда ,има противоречие с ППВС№1/1974г.
Изложението на касатора не отговаря на горното изискване. За да се отговори на изискванията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК при общо формулирания въпрос, следвало е да се посочи конкретното противоречие в решаваща насока за изхода на спора във връзка с упражняването на родителските права .От изложението не става ясно защо защитата счита , че обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика, що се отнася до преценката относно родителския капацитет , възрастта на детето, привързаността му към родителите и другите критерии . В случая въввивният съд е обсъдил и изтъкнал изслушаните и неоспорени съдебно –присхологически и присхиатрични експертизи и данните от социалните доклади , съответно е изслушал и свидетели за да установи , че и двамата родители притежават родитилски капацитет ,въпреки известни физически и интелектуални непълноценности и при двамата , довели до свърхротективна роля на майката на П. К. , чиято намеса е причина и за фактическата раздяла на двамата родители въпреки обичта помежду им и тяхното желание да са заедно и да се грижат за детето . Майката е отхвърлила тази зависимост от свекърва си и въпреки опитите да бъде дискредитирано психическото й здраве (което вещите лице кагегорично отхвърлят да отговаря на реалността) , тя полага родителските грижи за детето си като пълноценен родител повече от година , посвещава му времето си в спокойна и благоприятна за него среда, в която е подпомагана от своите възходящи, след като е напусната заедно с детето дома на свекърва си. Преценено е и какво предлага и какви възможности има всеки от двамата родители понастоящем , но не изолирано , а съвкупно с преценката по всички критерии. Съдилищата са отдали приоритет на майката , включително по критерия възпитателски качества, след като са обсъдени конкретните обстоятелства и е изтъкнат положителния резултат от полаганите до сега грижи след раздялата между родителите. При майка , която има възпитателски качества ,полага съответни грижи за малолетно дете на ниска възраст , детето е привързано към нея и се чувства добре , да се предоставят родителските грижи на бащата поради възможността и готовността неговата майка да компенсира майчината грижа , е изопачаване съдържанено на критерия по ППВС №1/1974г при оценка подпомагането от трети лица . Върховен касационен съд не приема довода в обосновка на въпроса , че като не е отдал приоритет на фактори с допълнително значение, не е изпълнил указанията по ППВС №1 от 12.11.1974г.за съвкупна преценка. Касационно обжалване не следва да се допуска при изложение , в което общо формулиран въпрос се поставя без необходимата обосновка и конкретизация , свързана с обективирани в мотивите на обжалвания акт решаващи преценки или пропуски на съда, постановил обжалваното решение. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса следва ли при съдът да вземе предвид възможността за помощ от трети лица , близките на родителя и привързаността на детето към тях и материалните им възможности , свързани с жилищните условия ,тъй като на въпроса е даден отговор в ППВС №1 от 12.11.1974г .
По жалбата на М. З. Д. следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите , на които следва да отговори разширен режим на лични контакти с другия родител който да взема детето при себе си от петък до неделя всяка седмица от месеца по време на учебна година с целодневна форма на обучение , с оглед възможността родителят ,който не упражнява родителските права да има равна с другия родител възможност да контактува с детето в почивни дни. Върховен касационен съд ІІІ г.о приема довода за защитата за противоречие с критериите по ППВС №1 от 12.11.1974г и указаният начин за прилагането им , предвид решаващите съображения на въззивния съд да възприеме постановения разширен режим ,обоснован в възможността той да осигури контакта с детето и на двамата родители през почивните дни ,като те го упражняват на практика заедно в предполагаемо разбирателство ,въпреки раздялата между тях . В практиката си по чл. 59 ал.2 СК , ВКС е подчертавал , че личните отношения следва да се определят така ,че да се създава нормална обстановка децата да общуват максимално пълноценно с двамата родители (решение №385/23.01.2014г по гр.д №2537/2013г ІV г.о), а не да създават основание за допълнителни недоразумения (реш. № 26/2010 по гр.д №598/2009г ІV г.о).
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 258 от 22.05.2015г по гр.дело № 46/2015г. на Окръжен съд- Смолян в частта , с която е определен режим на лични контакти на бащата П. Е. К. с детето Д. П. К. .
Не допуска касационно обжалване на решение № 258 от 22.05.2015г по гр.дело № 46/2015г. на Окръжен съд- Смолян в останалата част
Задължава касаторката М. З. Д. да внесе сумата 15 лева държавна такса по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението ,като представи и вносния документ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .