4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 15.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №895/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационни жалби на Б. О. А. , лично и като законен представител на малолетния Ю. А. чрез адв. Ж. В. срещу въззивно решение №300 от 16.05.2012г по гр.д. № 340/2012г на Русенски окръжен съд в частта , с която е потвърдено решение №10 от 04.01.2012 по гр.д. 6828/2011 на Р. Искът на касаторката Б. О. А. за обезщетение при смърт на пострадалия от трудова злополука с правно основание чл. 200 КТ е бил отхвърлен изцяло ,на малолентия Ю. А. ,низходящ на починалия ,определеното обезщетение е намалено наполовина съгласно чл.201 ал.2 КТ
Делото отново е постъпило за разглеждане пред настоящия съд,след като е изпълнено определение №370/21.12.2012г ІІІ г.о на ВКС , явна фактическа грешка в обжалваното въззивно решение е била поправена от постановилия решението съд .
Отговор не е постъпил.
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Решението на въззивния съд е предмет на обжалване включително в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди , предявен от касаторката Б. О. А. като преживяла съпруга . В изложението обаче не е формулиран въпрос в тази връзка , извън оплакването че съдилищата „неправилно са преценили съпружеските отношения”. Дори в касационната жалба доводът не е подкрепен с никакви фактически или правни съображения, свързани с обстоятелствата,преценени решаващо от Русенски окръжен съд : фактическа раздяла ,влошени отношения, висящи дела във връзка с родителките права. В тази обжалвана част не е изпълнено условието на закона да се постави правен въпрос, от съдържателна страна изложение по конкретните основания за допускане до касационно обжалване също липсва. Без връзка с решаващите съображения на съда се цитира ППВС№4/1968г. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение , без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Ясно и конкретно формулиран въпрос от правно естество липсва и по произнесения иска за обезщетение на малолетния низходящ Ю. А.. Защитата счита , че съдът е приложил нормата на чл.201 ал.2 КТ, пренасяйки я с мотивите за виновно съпричиняване по реда на чл. 51 ал.2 ЗЗД, т.е не е направил разлика между съпричиняването като основание за намаляване на обезщетение по общите правила на ЗЗД и специалното правило на чл.201 ал.2 КТ при отговорност на работодателя . При положение ,че в решението въззивния съд ясно е възприел извода за наличие на груба небрежност от страна на пострадалия предвид доказателствата и фактите , които са обсъдени , доводът на защитата е непонятен и не кореспондира със съдържанието на решението. Не става ясно защо се цитира и привежда като пример съдебна практика във връзка с издръжката за бъдеще време , като подлежаща на обезщетение вреда , при положение че такъв иск не е бил предявен от страна на малолетния правоимащ и съответно не е произнасян . Неотносима е и сочената като пример практика във връзка с определяне на имуществените вреди по резмер (реш.№640/1988г ,реш.№1708/1975г І г.о на ВКС) Коментарът на конкретни гласни доказателства ,че като свидетелски показания са възможно заинтересовани , също не е довел до формулиране на правен въпрос. Обстоятелства свързани с пороци на първоинстанционното производство или решение , нямат отношение към съдържателните изисквания , на които следва да отговори изложението ,тъй като се обжалва въззивното решение .
В самото изложение по-нататък е взаимствано (възпроизведено буквално) съдържанието на мотивите по определение №14/2011г по гр.д №1109/2010г ІІІ г.о, същото постановено по реда на чл. 288 ГПК. По този начин обсъжданата в него съдебна практика се е оказала цитирана и от настоящата касаторка , но без обосновка за връзка с решаващите изводи на съда по настоящето дело . Коментарът на съдебната практика е по прилагането на чл.201 ал.2 КТ в друг случай – не е приет довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 по поставен въпрос, свързан с нормата когато злополуката е падане от необезопасено място на строеж и работникът не е ползвал по време на работата подходящи с оглед безопасността обувки, за което е бил инструктиран. В този случай решаващо е била преценена обезопасеността на самото работно място – строително скеле и при това положение доводът за груба небрежност е бил отхвърлен .
Защитата несъстоятелно счита възпроизвеждането на мотивите по определението на ВКС , включващ обсъждането на определени решения , за обосновка на своето изложение при положение, че в настоящия случай изводът за наличието на груба небрежност е обусловен от друго обстоятелство – пострадалият не е предприел работата в изрично указаната му поредност , т.е първо да почисти шахтата и едва тогава , след като първата задача(за която обезопасяване не е било необходимо) бъде изпълнена и едва след като се осигурят съответните с оглед безопасността мерки (предпазни колани и пр.) за изпълнение на втората задача , да се качи на покрива на склада, за да го почисти от сняг.
Преди всичко, в изложението по член 274 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства .
Настоящето изложение не отговаря на горните съдържателни изисквания ,поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска . Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното въззивно решение, като ВКС не го извежда по своя преценка от изложението му , а още по-малко от оплакванията в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Воден от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №300 от 16.05.2012г по гр.д. № 340/2012г на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .