О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,трето гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3200/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по постъпили касационни жалби – касационна жалба на Н. И. Г. чрез адв. Е. Ц. срещу решение № 1822 от 13.04.2018г по в.гр.дело № 994/2017г /г. на Благоевградски окръжен съд постановено по трудов спор, в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл.224 ал.1 КТ за сумата над 2200,31 лева и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху претендираната главница ; насрещна касационна жалба от „Хидроенергийна Компания” АД срещу решението в частта , с която исковете по чл.224 ал.1 КТ и чл. 86,ал.1 ЗЗД са частично уважени ; касационна жалба на „Хидроенергийна Компания” АД срещу въззивното решение в частта , с която е отменено решение №6670/ от 04.08.2017г на РС Благоевград и е постановено друго , с което иска на основание чл.128, т.2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 351319,60 лв и лихва за забава (по чл. 86 ал.1 ЗЗД) са уважени изцяло .
От фактическа страна въззивният съд е изтъкнал безспорното обстоятелство, че считано от 08.11.2016г трудовият договор между страните е прекратен,като по време на изпълнението на трудовия договор работодателят е вписал , считано от 31.10.2011г. ,промени в размера на трудовото възнаграждение на ищеца, както следва : на 09.10.2012г. е отразен размер от 3227 лв.; на 01.12.2012г.- 2000 лв; на 01.01.2013г. и 01.06.2013г. – 2200 лв. на 18.06.2013г.- 3227 лв.; на 01.01.2014г. – 2500 лв.; на 02.06.2014г. 540 лв.; на 03.09.2014г.- 4400 лв.; на 23.11.2014г. и 01.05.2014г. – 2500 лв.; на 01.07.2015г. – 2600 лв.; на 27.07.2015г. – 540 лв. и на 01.12.2016г. – 2600 лв., като най – високият вписан размер от 4400лв представлява увеличение на трудовото възнаграждение по чл.118, ал.3 КТ , както решаващо е приел и първоинстанционния съд .Предвид първоначално приетата СТЕ и въз основа на представените от ответника с отговора писмени доказателства е прието за установено ,че е изплащано и получавано така увеличеното трудово възнаграждение , поради което искът е отхвърлен По спорния въпрос,въведен с изменение на иска , какъв е бил размера на трудовото възнаграждение ,въз основа на допълнителна СТЕ , допусната от въззивния съд по искане на ищеца и предвид отчетността при работодателя ,базирайки се брутно трудово възнаграждение след м. ІІ на 2015г от 6 600,96лв. което работодателя едностранно е увеличил,въззивният съд е уважил иска в целия предявен размер.
Приложен е чл.118,ал.3 КТ предвид едностранно увеличение размера на възнаграждението и чл. 118, ал.1 КТ, за да се изключи последващото му едностранно намаляване от работодателя. Изтъкнато е, че работодателят може да увеличава едностранно възнаграждението и не се изисква писмена форма за това. Фактическо действие на заплащане на по-високо трудово възнаграждение,в случая за м.І на 2015г (сумата 6379,84лв.) и за м.февруари на 2015г – сумата 6600,96лв. е увеличене и след като сумата е била изплатена на ищеца , това е и размерът на трудовото му възнаграждение до прекратяването на договора. Прието е да е направена фактическа корекция на заплащано трудово възнаграждение, като същото е нараснало над 4 400лв., както е по отразеното в трудовата книжка на ищеца ,каквато възможност закона допуска. Присъдена е лихва за забава съобразно горните изводи.По иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ въззивният съд е приел ,че за двете години на исковия период служителят не е ползвал само 7 дни от полагащия му се платен годишен отпуск, за което му се дължи обезщетение от 2200,31 лв , а остътъка до 25 дни годишен отпуск е ползвал , въпреки липсата на изрични молби от служителя за ползване , както и на заповеди на работодателя, с които се разрешава ползването . Кредитирани са констатациите на СТЕ за ползвания от ищеца платен годишен отпуск, базирани на подаваните от работодателя справки в НАП ,като са изтъкнати и показания на свидители ,че такава е била практиката в ответното предприятие .
Касаторът Н. И. Г. оспорва решаващото съображение на съда да отхвърли иска за обезщетение поради неползван платен годишен отпуск за 2015 и 2016г до предявения размер въззивният съд е приел ,че макар да не е налице подадена писмена молба от ищеца и разрешение (заповед) на работодателя за ползване на платен годишен отпуск, то такъв е ползван за исковия период,по данни от ведомости за РЗ и подавани справки в НАП съответно показания и свидетели,че практиката при работодателя била да се ползва платения годишен отпуск без да се подава молба. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 , ал.1 т.1 предл.второ ГПК по въпроса : може ли платеният годишен отпуск да се ползва без подаване на писмена молба и без издаване на писмено разрешение(заповед)от работодателя, въпреки изричната разпоредба на чл.173,ал.1 КТ .Изтъква се противоречие с реш. № 325/1998г ІІІ г.о,реш. № 542/2010г ІV г.о,реш. № 44/2012г ІІІ г.о,според която практика необходими са две насрещни писмени изявления на страните по ТПО ,които да съвпадат относно основанието и размера на платения годишен отпуск.Изтъква се и очевидна неправилност на решението по чл. 280 ал.2 ГПК, по отношение на оспорвания от касатора извод на въззивния съд .
Касаторът „Хидроенергийна Компания” АД оспорва извода на съда , че дължи посочения от ищеца с изменението на иска едностранно увеличен на основание чл. 118, ал.3 КТ от работодателя размер на трудовото възнаграждение, като поддържа че не е имал , обективирал и манифестирал воля си за увеличение и че еднократни фактически действия при плащане на по- високо трудово възнаграждение,на каквито се е позовал съда ,не кореспондират с доказателствата , но дори плащане на по-големи суми за м. І и ІІ на 2015г да е налице, това не обуславя извод за увеличение на заплатата. Липсата на волеизявление въззивният съд е игнорирал като материална предпоставка зарази фактическото изплащане на по- високи суми на служителя ,което обаче е само за определени месеци от исковия период и поради това се изтъкват погрешни фактически изводи ,като се сочи основание по чл. 280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и се поставят свързано формулирани въпроси от решаващо значение ,по които не е формирана практика на ВКС и предвид необходимостта от тълкуване на чл. 118 , ал.3 КТ : По какъв начин и каква е формата за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение, в какво следва да се изрази манифестирането на волята на работодателя , фактическото действие на плащане на по-високи суми за конкретно определен месец/месеци без в разходно оправдателни документи да е уточнено,че се плаща трудово възнаграждение, води ли до увеличение на трудовото възнаграждение .
Депозирани са отговори, в които страните взаимно оспрват основанията за допускане на касационните жалби до разглеждане .
След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбите и на двете страни, за да се провери валидността , допустимостта и правилността на въззивното решение в обжалваните части – по разгледаните искове на основание чл.224 ал.1 КТ за обезщетение , чл.128, т.2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение и лихва за забава върху главниците (по чл. 86 ал.1 ЗЗД).Върховен касационен съд ІІІ г.о възпрема като обосновани посочените в изложенията към касационните жалби основания : на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса , формулиран от касатора – ищец и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса,формулиран от „Хидроенергийна Компания” АД. Фактическите и правни изводи на въззивния съд в случая не предпоставят допускане на касационно обжалване на специалното основание по чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решение. Изводите на Благоевградски ОС по фактите и приложимия закон ще бъдат проверени от касационната инстанция по същество.
Водим от горното ,Върховен касационен съд ,ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване на решение № 1822 от 13.04.2018г по в.гр.дело № 994/2017г на Благоевградски окръжен съд.
Касаторът Н. И. Г. не дължи държавна такса , касаторът „Хидроенергийна Компания” АД следва да внесе сумата 827,54 лв. държавна такса по сметка на ВКС,за което да му се съобщи ,в противен случай касационното производство по неговата жалба ще бъде прекратено .
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .