5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.03.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 558 /2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ДЪРЖАВЕН Ф. „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, със седалище [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 24 от 03.02.2011 год., по в.гр.д.№ 583/2010 год., с което е потвърдено решение на Ловешкия окръжен съд № 207 от 09.08.2010 год., по гр.д.№ 675/2009 год. и е отхвърлен предявения от касатора , като ищец, срещу А. Г. В. от [населено място] иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 109 920.00 лв., от която 86 339.00 лв. главница, произтичаща от договор за предоставяне на инвестиционен кредит в лева № 18-ПКТН от 22.12.2000 год., заедно със законната лихва, считано от 22.04.2009 год. до окончателното и изплащане и 23 581 лв., лихва за забава за периода 30.09.2007 год. – 21.04.2009 год., за което вземане по ч.гр.д.№ 22045/2009 год. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила-касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на клаузите на сключения между страните договор и Правилата за финансово подпомагане на земеделските производители, приети на осн. чл.26 ЗПЗП касаторът основно възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че при обявяване предсрочната изискуемост на предоставения на ответника инвестиционен преференциален кредит не е спазена въведената със същите процедура по отнемане договореното с договора в полза на кредитополучателя преимущество на срока.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, депозирано след дадени на жалбопадателя указания по реда на чл.285, ал.1 ГПК, последният поддържа, че в случая са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото материалноправни въпроси, които уточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год., са за предпоставките, при които отпуснат от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, на основание чл.12, ал.2, т.1, б.”б” от Закона за подпомагане на земеделските производители, инвестиционен преференциален кредит може да бъде превърнат в предварително предсрочно изискуем и за приложимата в тази хипотеза процедура – съобразно ЗКИ или по приетите на осн. чл.26 ЗПЗП от кредитодателя – Правила за финансово подпомагане на земеделските производители, е в противоречие с трайно установената съдебна практика.
Като израз на същата са посочени: решения на ВКС, ТК: № 179/ 16.05.2008 год., по т.д. № 538/2007 год.; № 58 /15.04.2009 год., по т.д.№ 584/2008 год.; № 92/16.06.2009 год., по т. д. № 467/2008 год., както и определение № 637/02.09.2010 год., по ч.т.д.№ 746/2009 год. на ВКС и решения: от 16.11.2004 год., по в.гр.д.№ 29/2004 год. на Великотърновския окръжен съд; № 154 от 21.10.2010 год., по в. т.д.№ 343/2010 год. на Варненския апелативен съд и № 486/ 14.02.2011 год., по гр.д.№ 12254/2010 год. на В..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая липсва валидно направено изявление / решение/ от страна на ищеца, като кредитодател, адресирано до ответника, в качеството му на кредитополучател, за предварителна предсрочна изискуемост на цялото вземане по предоставения му с процесния договор инвестиционен преференциален кредит.
Изложени са съображения, че уговорената със сключения на 22.12. 2000 година договор за предоставяне на инвестиционен преференциален кредит предсрочна изискуемост на целия размер на задължението е обусловена не само от неплащане на конкретна част от дължимите погасителни вноски по кредита, но и с упражнено, в съгласие с приетите на основание чл. 26, ал.1 ЗПЗП от УС на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” Правила за подпомагане на земеделските производители субективно правомощие на кредитора за обявяването и, за което длъжника следва да бъде изрично уведомен.
Позовавайки се на липсата на ангажирани доказателства, съобразно възложената в производството по предявен положителен установителен иск доказателствена тежест за ищеца, че е упражнил субективното си право на кредитор да трансформира кредита в предсрочно изискуем, след надлежно взето решение в съответствие с действалия към релевантния за спора момент Устройствен правилник на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” /отм.ДВ бр.87/2009 год./, въззивната инстанция е изградила краен правен извод за отсъствие на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане в заявения от последния размер, за което на осн. чл.417 ГПК е издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д.№ 22045/2009 год. на СРС.
Допълнително, при обосноваване на крайния си правен извод за отсъствие на основание за предсрочна изискуемост на вземането на ищеца Великотърновският апелативен съд се е позовал и на начислени наказателни надбавки, на изплатени от ответника суми, включени в общия размер на дълга му, както и на неотносимост на задължението за застраховане на същия към условията за предсрочна изискуемост на отпуснатия целеви кредит или отмяната и.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените правни въпроси са релевантни за крайния изход на делото, поради което попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК и главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Не е налице поддържаното от касатора основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че с цитираните в тази вр. съдебни актове на състави на второ търговско отделение на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 58/2009 год., по т.д.№ 584/2008 год. и № 92/2009 год., по т. д. № 467/2008 год., е дадено разрешение на въпроса за предпоставките за настъпване предсрочната изискуемост на банков кредит, който има различна цел и предназначение спрямо процесният, подчинен на изискванията на специалния ЗПЗП, то принципно застъпеното в тях становище, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично от обективния факт на неплащане на съответните погасителни вноски от страна на длъжника, а е обусловена и от надлежно упражняване на субективното правомощие на кредитора за отнемане на преимуществото на срока, предоставен на последния е в пълно съгласие с изразеното от Великотърновският апелативен съд разбиране относно предпоставките, при които отпуснат от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, на основание чл.12, ал.2, т.1, б.”б” от Закона за подпомагане на земеделските производители, инвестиционен преференциален кредит може да бъде превърнат в предварително предсрочно изискуем.
Що се касае до посоченото определение на ВКС № 637/2010 год., по т.д.№ 746/2009 год., в което е разгледан въпросът за съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК и за обсега на осъществяваната по отношение на същия съдебна проверка от съда в заповедното производство, то същото, предвид характера на производството по чл.422, ал.1 ГПК в случая е неотносимо.
Неоснователно е и позоваването на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
При наличие на създадена задължителна съдебна практика по конкретен правен въпрос, липсва основание за противоречивото му разрешаване от съдилищата, поради което визираният критерий за селекция е неприложим по отношение на същия.
Отделен в тази вр. е въпросът, че приложените с касационната жалба решения на Варненския апелативен съд № 154/2010 год., по възз.т.д.№ 343 / 2010 год. и на Варненския районен съд № 486/ 2011 год., по гр.д.№ 12254/2010 год. са без данни да са влезли в сила, поради което обективно не се включват в практиката на съдилищата в страната, за да могат да бъдат източник на твърдяното противоречие – арг. от т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 24 от 03.02.2011 год., по в.гр.д.№ 583/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: