О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1377
София, 02 декември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.д. № 4894 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу въззивно решение № 1283 от 16.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1378/2015 г. на Апелативен съд – София, с което се потвърждава решение от 12.01.2015 г. по гр.д. № 51/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което частично е уважен предявения иск на Е. Г. Д., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди за образуваното срещу нея наказателно производство за извършено престъпление от общ характер, което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, ведно със законната лихва от 16.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящ изхода на делото въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, който според касатора е решен в противоречие със задължителната практика обективирана в т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконното обвинение. В изложението е поставен и материалноправния въпрос за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, който въпрос според касатора също се решава противоречиво от съдилищата в приложените от него решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/2011г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 377 от 22.06.2010г. по гр.д. № 1381/2000г., ІV г.о. и решение № 49/23.03.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г. на ВтАС.
Ответникът по касационната жалба – Е. Г. Д., чрез адвокат М. М. е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорва доводите като неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Въззивният съд в обжалваното решение приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като са били повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, но наказателното производство е било прекратено, тъй като деянията не съставляват престъпления. Съдът е установил, че на 14.11.2006 г. в Окръжна прокуратура-Перник е образувано досъдебно производство № 377/2006 г. срещу ищцата, която изпълнявала длъжността частен съдебен изпълнител и е била привлечена като обвиняем на 16.11.2007 г. за извършено престъпление по чл.282, ал.1, вр. с чл.26 НК, а на 03.01.2008 г. е привлечена като обвиняем по чл.282, ал.1, вр. с чл.26 от НК и чл.296, ал.1 от НК, въз основа на което е било образувано НОХД №181/2008 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, по което е постановена присъда, но с решение на Софийски апелативен съд делото е върнато поради допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление на Окръжна прокуратура-Перник наказателното производство е било прекратено в частта от обвинението по чл.282, ал.1, вр. с чл.26 от НК, което е влязло в сила на 13.07.2010 г., а с друго постановление от 02.03.2011 г. на Районна прокуратура-Перник, наказателното производство е прекратено и в частта по чл.296, ал.1 от НК (влязло в сила на 16.03.2011 г.). Съдът е приел, че продължилото около пет години наказателно преследване за две престъпления от общ характер, едното, от които е за тежко умишлено престъпление по служба и с оглед степента на негативните последици върху физическото и психическото състояние на ищцата от изживения стрес и притеснения от обвинението й в престъпление в областта на нейната професионална реализация, справедливото обезщетение на причинените неимуществени вреди от незаконните обвинения е в размер на 20 000 лева, а предявеният иск е неоснователен до пълния предявен размер от 65 000 лева.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е установил релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите неимуществени вреди в съответствие с т.19 от ТР №1/2001 г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК, която не е загубила сила и при действието на ГПК от 2007 г. Според дадените в това тълкувателно решение указания, във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд.
Няма противоречие по поставените въпроси и с ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, според което държавата чрез своите правозащитни органи се освобождава от отговорност, ако единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия или се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Преценката на съда се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат във всеки конкретен случай и с оглед на неговите особености. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са от значение за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с практиката на ВКС и посочената от касатора т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата чрез правозащитните й органи. В обжалваното решение, съдът е взел отношение по всички обстоятелства от значение за размера на дължимото обезщетение на ищцата – тежестта на обвиненията в сферата на професионалната й реализация, притесненията, стреса и безпокойството от невъзможността да упражнява професията си, както и продължителността на наказателното преследване и неговото отражение върху здравословното й състояние, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съдебната практика по поставените въпроси е уеднаквена, което изключва основанието за противоречиво решаване от съдилищата при тълкуването на едни и същи разпоредби на закона. За да е налице соченото основание е необходимо правните въпроси да са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с други влезли в сила решения на съдилищата, които представляват незадължителна съдебна практика, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме, че поставените материалноправни или процесуалноправни въпроси се решават противоречиво и в случаите, при които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди въз основа на различни обстоятелства от значение за други конкретни дела, тъй като липсва противоречиво решаване на едни и същи въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, не са налице основания да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд по поставените въпроси, тъй като не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а при липсата на доводи за необходимост да се изменени съществуващата задължителна съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, обжалваното решение на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба е поискала заплатените на адвокат М. М. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.07.2015 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1283 от 16.06.2015 г. по в.гр.д. № 1378/2015 г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Е. Г. Д. разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.