О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 29.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1034 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Т. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. П., против въззивното решение № 553 от 13 април 2011 г., постановено по гр.д. № 624 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., с което е потвърдено решение № 3359 от 16 ноември 2010 г. по гр.д. № 11160 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г. за отхвърляне на исковете на З. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за признаване на незаконно на уволнението на З., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа от 6000 лева и З. е осъден да заплати разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото и в заповедта, и в трудовата книжка като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено основание поради пенсиониране, което е неоснователно в конкретния случай; ако се приеме, че правното основание е съкращаване в щата, то от събраните доказателства не може да се направи извод за осъществено реално съкращаване в щата – не е ясно дали се изменя представеното разписание и не е представено видоизмененото такова, от което да е видно, че бройките за длъжността „технически организатор – печат и копир”, действително са намалени от 7 на 5; извършеният подбор не е по критериите на КТ – в заповедта не са посочени критериите за оценка, картите за оценка не са представени, няма доказателства как са определени критериите и по какъв начин е извършено оценяването на служителите, как е извършено сумирането и на кои точки или вярното е, че служителите са оценявани само по нивото на изпълнение на работата, а няма поставена и сумирана оценка за тяхната квалификация; не са представени доказателства за описаната в предизвестието възможност за пренасочване на друго работно място. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпросите: следва ли работодателят да извършва подбор по чл. 329 КТ по двата посочени от закона критерии кумулативно; възможно ли е съдът сам да извърши оценяването или да приеме, че не е необходимо оценяване, защото всички са с еднакво образование; само образованието достатъчно ли е или е необходимо да се обсъди и оцени квалификацията на участващите в подбора служители. По тези въпроси е налице противоречиво разрешаване от съдилищата. Налице е произнасяне и по въпроса кое е основанието за прекратяване на трудовия договор. Представят се решение на апелативен съд като касационна инстанция и решение на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че съгласно трайната практика на ВКС меродавно е основанието, изписано с думи и действителното основание е съкращаване в щата, а записаното, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е техническа грешка, която не може да обоснове незаконосъобразността на заповедта; след препращане към мотивите на първоинстанционното решение се сочи, че към момента на уволнението е налице реално съкращаване на щата с две бройки за длъжността на ищеца; при извършеното оценяване във връзка с подбора ищецът е получил най-малък брой точки, а подборът е извършен при съобразяване на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа; нивото на изпълнение на трудовите задължения на работника е въпрос на конкретна фактическа преценка на работодателя и единствено той може да направи такава по целесъобразност, като по тази преценка съдът няма правомощия да извършва проверка, а и не би могъл да замести работодателя в нея; след като липсват каквито и да е доказателства, че е имало свободна работа, подходяща за ищеца с оглед неговото образование и квалификация то съдът не би могъл да направи извода, че работодателят не е изпълнил предвиденото в КТД задължение да предложи такава на ищеца.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Нито един от поставените от касатора правни въпроси не отговаря на критериите, посочени в т. 1 на задължителното за прилагане ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, тъй като няма за предмет разрешение на въззивния съд по правен въпрос, въведен в процеса и обусловил изхода на спора.
По първия въпрос отговорът е ясен съобразно критериите, дадени в закона в чл. 329 КТ и именно от тези критерии е изхождал съда при постановяването на решението си. Всъщност целта на касатора е да посочи, че е налице съществено процесуално нарушение на въззивния съд, изразило се в липса на обсъждане на представен по делото документ, както се изяснява от поясненията към въпроса, но процесуалноправен въпрос в този смисъл не е зададен, поради което и касационният съд не дължи отговор в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. По втория поставен въпрос – за възможността съдът сам да осъществи оценяване или да приеме, че не е необходимо оценяване, защото всички участници в подбора са с еднакво образование, въззивният съд изобщо не се е произнесъл, като заключението му за липса на възможност за съдебен контрол, касае фаза от работодателската преценка, а не сочи, че съдът сам следва да извършва оценка на някой от критериите по чл. 329 КТ. Същият следва да е отговорът и по третия поставен правен въпрос за критериите за подбора, предвидени в чл. 329 КТ – липсва твърдение на въззивния съд, че образованието единствено е достатъчно, за да се определи кой от работниците или служителите ще остане на работа, както и че оценката на квалификацията на участващите в подбора само по себе си е достатъчна, за да се изпълнят целите на чл. 329 КТ. Тъй като липсва правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то и обсъждането на сочената съдебна практика не е необходимо.
Единственият относим правен въпрос е последният – макар и зададен фактически, в кръга на правомощията си по цитираното тълкувателно решение касационният съд приема, че е зададен въпросът кое е основанието за прекратяване на трудовия договор при вписване на грешно цифрово основание както в заповедта, така и в трудовата книжка, което пояснение става ясно от обосновката на въпроса. Така в решение № 746 по гр.д. № 119 за 2010 г. на ІІІ г.о. се приема, че при несъответствие между фактическото и правното основание за уволнението, съдът е задължен да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част на акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. В същото съдебно решение ВКС изрично сочи, че при наличие на противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната (текстовата) част на заповедта и въз основа на нея съдът ще прецени законността на уволнението. Именно в този смисъл е и постановеното въззивно решение. Обстоятелството, че грешката на съда при цифровото отразяване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е мултиплицирана и в друг документ, не е основание да се приеме противното, а и такава грешка подлежи на отстраняване по друг ред.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 553 от 13 април 2011 г., постановено по гр.д. № 624 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: