5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
София, 21.11.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3857 / 2017. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба срещу решение от 22.05.2017г. по гр.д.№497/2017г. ос Пловдив, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Жалбоподателката Т. Н. Н., чрез процесуалния си представители, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът М. М. Ш., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд е следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Т. Н. искове срещу М. М. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права над детето Е. М., [дата на раждане] , да бъде определено местоживеенето на детето на адреса й в [населено място], като бъде определен режим на лични отношения с бащата на детето и да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и за периода от 16.10.2015 г. до подаване на исковата молба в размер на 150 лв., ведно със законната лихва от падежа до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение съдът е предоставил на бащата М. М. упражняването на родителските права над детето , като е определено местоживеенето й при бащата в [населено място] определен е режим на лични отношения с майката както следва: да взема детето при себе си, с преспиване, всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца, от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и първата половина на всяка една пролетна и зимна ваканция на детето, както и през Коледните и Великденски празници през нечетните години и Новогодишните празници през четните години; като майката е осъдена да заплаща на детето, чрез нейния баща и законен представител сумата от 130 лв. (сто и тридесет лева) месечна издръжка, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението.
Прието е за установено, че страните са живели на съпружески начала в къщата на родителите на ответника, като от това им съжителство на 18.02.2011г. е родено детето Е., което до раздялата на родителите е посещавало детска градина в [населено място]. Прието е също така, че през месец решение от 02.07.2013г. по гр.д.№ 223/2013г. на АС Варна. Установено е, че от октомври 2015 г. ищцата напуска жилището на ответника с детето и заживява при родителите си в [населено място], след което от месец февруари 2016 г. заживяват в [населено място], като към постановяване на решението детето живее с майка си и родителите й в апартамент под наем, като посещава детска градина в [населено място]. Установено е, че нетният доход на бащата е 267,25 лв., а на майката – 354,42 лв., като бащата работи като шофьор на автобус и работата му налага да преспива в [населено място] седем дни в месеца, когато разчита на помощта на майка си за грижите на детето. Прието е за установено също така, че към момента на постановяване на решението майката има приятел, в дома на който преспива заедно с детето.
Съдът е приел за безспорни констатациите в социалния доклад относно равнопоставените битови условия в жилището на бащата и майката, както и изводът, че детето е емоционално привързано и към двамата родители, като в негов интерес е да поддържа връзка и с баща си, и с майка си.
При съвкупна преценка на данните по делото съдът е счел, че и двете страни притежават добър родителски капацитет и възпитателски качества, за което въззивният съд доби и непосредствени впечатления при изслушването им. Посочил е, че в конкретния случай с оглед деликатността и силната чувствителност на детето, безспорно установени от изследването на детския психолог, основни критерии за преценка на неговия най – висш интерес, са сигурността и способността на родителя да осигури нормална и спокойна обстановка, в която детето свободно да се себеизразява в подходяща за потребностите му емоционална среда. Приел е, че по тези два критерия превес има бащата, като до момента майката не е успяла да създаде спокойна и сигурна среда за детето, не е създала стимули то да усвоява нови знания и умения и да се развива като личност, тъй като детето задълбочава проявените при първото изследване признаци на емоционален дефицит или емоционален конфликт с майката, които са довели до невротичност, която се засилва. Съдът е счел, че майката не е успяла да се справи със задължението си да изгради за детето среда, която за неговите специфични нужди е добронамерена, спокойна и безконфликтна, като не е без значение и обстоятелството, че въпреки липсата на негативно отношение към приятеля на майката, фактът, че детето преспива, както при него, така и при баба си и дядо си по майчина линия, води до една неопределеност и несигурност къде е домът му, което пък влияе негативно на психическото му развитие, води до липса на спокойствие и сигурност, които е имало в дома на бащата. При тези данни е предоставил упражняването на родителските права на бащата, а на майката е определил режим на лични отношения и размер на издръжка, която следва да заплаща на детето си.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустима ли е искова молба и въззивна жалба от името на майката, като законен представител на непълнолетното дете или съдът е следвало да върне исковата молба, след като е предявена не лично от майката, а като законен представител на детето, допустимо ли е да участва в процеса лично и като майка и законен представител на детето, длъжен ли е съдът да напише собствени мотиви, в които да обсъди родителския капацитет и на двамата родители, следва ли да се извърши цялостна преценка на интересите на детето,от значение за интереса на детето ли е да се вземе предвид и решение, с което бащата е бил задължен да се въздържа от домашно насилие / в случая само по отношение на майката, не и на детето/и негово минало осъждане/ в случая за управление на МПС с алкохол/, за задължението на съда да преценява заключения на вещите лица съвкупно с всички доказателства по делото. Поставят се и множество въпроси, които обобщено касаят критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне интереса на детето- пол, възраст, месторабота на родителите, условия на живот при всеки един от родителите, родителски капацитет, становища на социалните работници. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се на ППВС№1/1974г. относно обобщаване практиката по предоставяне упражняването на родителските права, ТР№1/2001г. за касационното производство, решение от 16.02.2015г. по гр.д.№5475/2014г., ІV г.о. на ВКС за критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на кой от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, решение от 23.09.2015г. по гр.д.№7140/2014г., ІV г.о. на ВКС -за задължението на съда да изслуша лично родителите,както и решения на състави на въззивни съдилища без отбелязване да се влезли в сила.`
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по обобщения въпрос за критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне интереса на детето – пол, възраст, месторабота на родителите, условия на живот при всеки един от родителите, родителски капацитет, становища на социалните работници, по който съдът се е произнесъл в решението си в противоречие с практиката на ВКС.
По въпросите допустима ли е искова молба и въззивна жалба от името на майката, като законен представител на непълнолетното дете или съдът е следвало да върне исковата молба, след като е предявена не лично от майката, а като законен представител на детето, допустимо ли е да участва в процеса лично и като майка и законен представител на детето, длъжен ли е съдът да напише собствени мотиви, в които да обсъди родителския капацитет и на двамата родители, от значение за интереса на детето ли е да се вземе предвид и решение, с което бащата е бил задължен да се въздържа от домашно насилие / в случая само по отношение на майката, не и на детето/и негово минало осъждане/ в случая за управление на МПС с алкохол/ и за задължението на съда да преценява заключения на вещите лица съвкупно с всички доказателства настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Същите не съставляват общо основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и т.1 ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС. Същите не са обусловили решаващите изводи на съда за това, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата, който осигурява по сигурна и спокойна среда за живот на детето.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2017г. по гр.д.№497/2017г. на ОС Пловдив.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните след внасяне на държавна такса от Т. Н. Н. в седмичен срок, в размер на 92 лева, за което да й се съобщи, като й се укаже , че следва да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.
Указва на Т. Н. Н. и М. М. Ш. , че следва да се явят в съдебно заседание за изслушване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: