О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 29.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1056 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на София П. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. К. Г., против въззивното решение № 750 от 10 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 14726 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е потвърдено решение № 46 от 10 септември 2010 г. по гр.д. № 38905 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. за отхвърляне на иска на С. против И. Д. С. с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 СК (отм.) за обявяване нищожността на извършен на 28 ноември 2007 г. от И. С. отказ от наследството останало от починалата му майка Е. В. С., поради противоречие със закона – разпореждане със собствената на С. идеална част от семейното жилище без съгласието на ищцата и без разрешение на районния съд за това при нейното противопоставяне, и е върната исковата молба на С. против И. С. в частта по предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на направен от С. отказ от наследство поради невъзможност на предмета поради извършването на отказа след приемане на наследството чрез конклудентни действия.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът е допуснал грешна правна квалификация на спора – прието е за безспорно между страните, че ответникът е придобил 1/6 идеална част от жилището, има отказ от наследство и спорът за нищожността на този отказ е основата на съдебния спор и исковата молба е поддържана в този смисъл и в съдебното заседание и пред втората инстанция; доказателствената тежест между страните е неправилно разпределена; фактическите обстоятелства не се изграждат на базата на наличния по делото и приет доказателствен материал; по делото е представен официален документ отреди датата на процесния отказ, че ответникът притежава 1/6 идеална част от имота, поради което отказът от наследство е сторен след придобиването на имота от ответника като собственик; преди процесния отказ ответникът, заедно с неговите брат и баща, са се разпореждали и с други имоти, наследени от майката, като тези писмени доказателства не са обсъдени; не са обсъдени относими свидетелски показания; след като ответникът е приел наследството от своята майка, неоснователно не е прогласена нищожността на отказа от наследство; отказът от наследство по своята същност е разпореждане с права и имущество, което касае разпоредбата на чл. 23 СК (отм.) и липсва каквото и да било основани за изключването му от тази норма и режим. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса за постановяване на решението в съответствие с нормите на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с точното установяване на фактите по делото – ответникът е придобил 1/6 идеална част от процесния имот и му е извършил ремонт, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е решен в противоречие с ППВС № 4/1964 г.; съдът не е ценил и представен официален документ по спора, намиращ се на л. 18 от делото, тежестта на оспорване е била на ответника, който обаче не е оборил този документ и дори не е оспорил съдържанието му – противоречие с практиката на ВКС; решението е в противоречие и с практиката на съдилищата, приемаща, че при мълчаливото приемане на наследството на починал, отказът от наследство е нищожен. Представят се решение на ВКС по отменения процесуален ред и решение на ВС.
Ответникът И. Д. С. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че макар ответникът да не е дал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в съдебното заседание не е признал главния иск, а е поискал отхвърлянето му, поради което невярно се твърдяло от ищцата, че ответникът не бил оспорил иска, което било негово признание на последния; необсъждането на писмена защита от съда не представлява порок на съдебното решение; съдът няма задължение да обсъжда всички приложени по делото или събрани доказателства, а събраните и обсъдени от районния съд доказателства са относимите към правния спор; доказателствата по делото не удостоверяват да е налице предпоставката разпореждане със семейно жилище или идеална част от него; от неоспореното удостоверение от районния съд се установява, че отказът от наследство е извършен от ответника и вписан по съответния ред; отказът от наследство е свързан с института на наследяване, а не с този на разпореждане със собственост, като същото важи и за приемането на наследството; според представените доказателства отказът от наследство, макар след изтичане на давностния петгодишен срок, е станал с писмено заявление до съответния съд, в района на който е открито наследството и отказът е вписан в особената за това книга; отказът от наследство е лично право, по отношение на което материалното право на касаторката, признато й с решение на брачен съд да ползва жилището, не намира отражение, тъй като решението на брачния съд дава разрешение на правния спор кой от двамата съпрузи да ползва жилището след развода, като решението по този ред е непротивопоставимо на собствениците – трети лица; ищцата не е установила приемане на наследството със съответните доказателства; липсва правен интерес от разглеждане на евентуалната претенция по чл. 26, ал.2, пр. първо ЗЗД – нищожност на договора поради невъзможен предмет, а изложените доводи могат да бъдат предмет на различни производства по СК или по НК.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя три правни въпроса, които както от процесуалноправна, така и от материалноправна страна целят да посочат порок на сторения отказ от наследство – съдът в нарушение на процесуалните правила не зачел признатото за безспорно между страните придобиване на собственост от страна на ответника по спора, установено и с официален документ и нарушил задължителната и постоянната съдебна практика относно порока на отказа, сторен след мълчаливо приемане на наследството. Чрез поставянето на посочения правен проблем касаторката е засегнала само част от правните изводи, които обаче не съставляват основния довод за отхвърляне на претенцията. Съдът е обосновал резултата по спора с извода, че отказът от наследство е свързан с института на наследяване, а не с този на разпореждане със съсобственост, като вписването е наложително с оглед внасяне на яснота в отношенията между сънаследниците. Изложеното за порока на отказ от наследство, предшестван от приемането му, и то в случай, че такова приемане се установи по спора (а съдът заключава, че подобно не се установява) е сторено само за пояснение. Ето защо, след като касаторката е избрала да не атакува основния, решаващ извод на съда чрез поставяне на съответния правен въпрос (например отказът от наследство представлява ли разпореждане с правото на собственост от страна на наследника в случай, че в наследствената маса е включен и недвижим имот семейно жилище на наследника и неговия съпруг), то и липсва основание за допускане на касационното обжалване, каквото разрешение дава задължителното за прилагане ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 750 от 10 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 14726 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: