О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
гр.София, 18.11.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател ВЕСКА РАЙЧЕВА:
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5112 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.07.2015г. по гр.д.№1252/2015г., с което ОС Пловдив е отхвърлил иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – И. П. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [община], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение №159/19.01.2015 г. по гр.д.№15744/2013 г. на Пловдивския районен съд, изцяло, както и решение №1015/23.03.2015 г. на същия съд по гр.д.№15744/2013 г., с което е изменено решение №159/19.01.2015 г. поо същото дело в частта за разноските и е отхвърлил предявеният от И. П. против [община] иск за осъждането й на осн.чл.59, ал.1 ЗЗД да му заплати сумата от 10000 лв., представляваща частична претенция от общо вземане в размер на 230 000 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване за извършени строително-монтажни работи по изграждането на сграда с идентификатор 56784.511.1011.1 по КК и КР на [населено място] със застроена площ от 84 кв.м. в [населено място].
Установено е по делото , че на 20.01.1995 г. между [община] и Дружеството на запасните офицери и сержанти, чийто правоприемник е Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, е сключен договор за наем на общинска постройка -кафе-клуб, находяща се [населено място], с площ от 100 кв.м. за ползването й като кафе-аперитив, като в т.3 от договор било уговорено наемателя да възстанови сградата за сметка на дължимия наем. На 08.06.1995 г. жалбоподателят-ищец сключил с дружеството на запасните офицери договор, с който приел да изпълни със свои средства и материали бъдещата сграда срещу правото да я използва за времето на наемния договор на дружеството с общината. С допълнително споразумение от 01.12.2005г. страните са се споразумели, че ищецът-жалбоподател ще продължи да ползува обекта, тъй като той е възстановил същия със свои лични средства, които не са му възстановени. Установено е, че по силата на заповед №РД-09-АБ-92/30.08.2012 г. на Кмета на район „З.” при [община] е иззел процесния имот.
При тези данни въззивният съд е счел, че жалбоподателят-ищец е трето лице, което е извършвало подобрения в чужд имот без правно основание, поради което за него няма друг път на защита освен чрез иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. Посочено е, че вземанията на ищеца за извършени от него подобрения в чужд имот се погасяват с изтичане на общата 5-годишна давност на чл.110 ЗЗД, която съгл. чл.114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съдът е счел, че вземането на ищеца е станало изискуемо от момента на извършване на всяко от подобренията, тъй като от този момент той е могъл да предяви иск за възстановяване на направените разходи за строителството. Установено е от приетият акт образец №14 от 17.08.1997г., че със същият е приета конструкцията на сградата, а от приетият като доказателство констативен акт за установяване годността на приемане на строежа от 10.07.2007 г. – акт, образец №15, е видно, че строежът е приет за изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти. Съдът е счел, че от събраните гласни и писмени доказателствата по делото не се установява да са налице СМР, изпълнени след 02.10.2008 г., и тъй като исковата молба е подадена на 02.10.2013 г. , следва, че всички претенции за подобрения се погасени по давност.
С оглед уважаване възражението за погасителна давност въззивният съд е счел, че не следва да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят И. П., чрез процесуалния сипредставител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД , когато се претендира вземания за подобрения предприети в изпълнение на договор, от кой момент започва да тече погасителна давност в случайите когато подобренията са направени от държател в изпълнение на облигационни отношения и следва ли подизпълнител по договор за изработка да се ползува с правата на държател за извършените подобрения. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя решение от 01.07.2009г. по гр.д.№21/2009г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че не е налице неоснователно обогатяване при договорно задължение и давностният срок тече от прекратяване на договорните отношения, решение от 24.04.2012г. по гр.№198/2011г. І г.о. на ВКС, в което е прието, че при направени подобрения от държател без противопоставяне на собственик, без да са налице договорни отношения, съдът следва да се произнесе по иск с правно основание чл.60 и сл.ЗЗД, а при противопоставяне на собственика-чл.59 ЗЗД.Представя определения на състави на ВКС и решение на въззивин съд –невлязло в сила, поради което същоте не следва да се съобразяват при преценка допустимостта на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД , когато се претендира вземания за подобрения предприети в изпълнение на договор, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС изразена и в представените от жалбоподателя решения.
Въпросите от кой момент започва да тече погасителна давност в случайите, когато подобренията са направени от държател в изпълнение на облигационни отношения и следва ли подизпълнител по договор за изработка да се ползува с правата на държател за извършените подобрения не е разглеждан от въззивния съд, поради което същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото разяснение в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.2015г. по гр.д.№1252/2015г. на ОС Пловдив.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 200 лева от И. П. Т., за което да му се съобщи, като му се укаже да представи доказателства за това в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: