О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 18.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията З. Първанова
гр. дело № 47/2012г.
Производството е по чл.248,ал.3 ГПК.
Постъпила е молба от Б. К. К., К. Г. К., А. К. К. и С. П. К., всички със съдебен адрес [населено място], с искане да бъде изменено определение № 49 от 07.02.2012г. по гр.д.№ 47/2012г. на ВКС, ІІ г.о. като им се присъдят разноските, направени за производството по чл.307 ГПК.
Ответниците по молбата Г. Д. А., Д. Г. А. и А. А. А., [населено място], я оспорват като неоснователна.
Молбата е подадена в срока по чл. 248,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
С посоченото по-горе определение на Върховния касационен съд, ІІ г.о., е оставена без разглеждане като недопустима молба вх.№ 101282/18.11.2011г. на Д. Г. А., А. А. А. и Г. Д. А., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №133/06.04.2005г. по гр.д.№1730/2003г. на Бургаския районен съд. Съдът не се е произнесъл по направеното в отговора по чл.306,ал.3 ГПК искане от ответниците по молбата за отмяна за присъждане на разноски за производството. Към писмения отговор е приложен договор за правна защита и съдействие с дата 19.12.2011г. От него е видно, че настоящите молители са заплатили възнаграждение на адвокат Ц. за защита в производството по отмяна в размер на общо 600 лева.
С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Неоснователни са възраженията на ответниците по молбата, че след като молбата за отмяна е оставена без разглеждане като процесуално недопустима след осъществена служебна проверка от съда, то на ответниците по нея не следва да се присъждат разноски поради нерелевантност на извършените от тях процесуални действия. Производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение е самостоятелно извънинстанционно производство. Независимо че в случая то е приключило с определение за прекратяването му поради недопустимост, а не с решение, на ответника по молбата следва да се присъдят разноски по аргумент от чл.81 ГПК и чл.78,ал.4 ГПК. Ирелевантни са аргументите, че поради бездействие на прокуратурата молителите са принудени да търсят отмяна на порочното решение. Неоснователно е и възражението им за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е съобразено с разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.248,ал.3 ГПК определение № 49 от 07.02.2012г. по гр.д.№ 47/2012г. на ВКС, ІІ г.о., в частта му за разноските като :
ОСЪЖДА Г. Д. А., Д. Г. А. и А. А. А., [населено място], да заплатят на Б. К. К., К. Г. К., А. К. К. и С. П. К., всички със съдебен адрес [населено място], разноски за производството по чл.307 ГПК в размер на общо 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: