4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 06.04.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №4743 / 2016г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба срещу решение от 27.05.2016г. по гр.д.№ 161/2016г. на ОС Плевен, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.27, във вр с чл.30 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД .
Жалбоподателят Е. И. К., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от П. А. против В. Г., съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.27, ал.1, във вр.чл.30 от ЗЗД и с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за унищожаване поради заплашване или за разваляне, поради незаплащане на цената, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №88/2007г. на Нотариус Ж.М. с район на действие РС-П., с който Т. А., починала на 06.11.2009г., е продала на В. Б. апартамент , находящ се в [населено място], с площ от 41.76кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение с площ 3.16кв.м. и таванско помещение с площ 4.05кв.м.
Установено е, че с процесния договор Т. А., починала на 06.11.2009г., е продала на В. Б. апартамент , находящ се в [населено място].
Установено е също така, че към момента на смъртта на прехвърлителката неин наследник по закон, призован към наследяване е ищцата П. А., – сестра ( удостоверения за наследници на л.6, л.112, л.113 и л.114 от първоинстанционното дело), която е предявила настоящия иск.
Констатирано е, че наследодателката е оставила и универсално саморъчно завещание, с което завещава на Е. К. – син на П. А. – „всичко, което притежава към момента на смъртта“ – л.99 от първоинстанционното дело и л.20 от приложеното гр.д.№1361/2013г. на РС Плевен, като саморъчното завещание е обявено на 12.03.2010г. от нотариус с район на действие РС София, за което е съставен надлежен протокол, копие от който се намира на л.21 от приложеното дело.
Установено е, че наследникът по закон и наследникът по завещание са предявили против купувача иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с наследодателката, въз основа на който е образувано гр.д.№1361/2013г. по описа на РС Плевен и производството е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен.
Констатирано е, че ищцата в настоящия процес – П. А. , е починала на 02.06.2016г. / преди да й е било съобщено решението/и на нейно място пред настоящата инстанция е конституран като страна Е. К. – жалбоподател .
Съдът е приел, че иск за унищожаване на договор или за неговото разваляне, могат да предявяват страните по сделката, или техните наследници. Прието е, че починалата към настоящия момент сестра П. А. е предявила допустим иск, но неоснователен с оглед на съществуващото универсално завещание в полза на лицето Е. К., който също е бил страна в процеса, но по отношение на когото производството е било прекратено с първоинстанционното решение от 27.11.2015г. по гр.д.№3339/2012г. на РС Плевен, което в тази част не е обжалвано, тъй като в същото е указано, че не подлежи на обжалване . Изложени са съображения за това, че в процесния случай, при който наследодателката е оставила универсално завещание за цялото си имущество в полза на лице, което не притежава качеството на наследник по закон, призован към наследяване, завещателното разпореждане изцяло изключва наследяването по закон, в резултат на което единствен наследник на прехвърлителката е наследникът по завещание, поради което наследствените права на ищцата по закон отпадат . С оглед на тези съображения съдът е приел, че предявените искове са неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно: допустимо ли е с определение по чл.253 ГПК съдът да редуцира броя на страните, като прекрати производството по отношение на надлежна страна и това прекратяване идентично ли е с прекратяване на делото, какво е процесуалното положение на страна конституирана по указание на съда и следва ли впоследствие при наличие на материалноправна легитимация да бъде част от субектите, по отношение на които се разпростира силата на присъдено нещо, както и допустимо ли е решение , с което съдът приключва исков процес с решение по същество, при положение , че е констатирал липса на правен интерес за ищеца от търсената защита. Поддържа че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси: допустимо ли е с определение по чл.253 ГПК съдът да редуцира броя на страните, като прекрати производството по отношение на надлежна страна и допустимо ли е решение , с което съдът приключва исков процес с решение по същество, при положение , че е констатирал липса на правен интерес за ищеца от търсената защита, тъй като същите са от значение за изхода на спора и са за от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Що се касае до въпроса какво е процесуалното положение на страна конституирана по указание на съда и следва ли впоследствие при наличие на материалноправна легитимация да бъде част от субектите, по отношение на които се разпростира силата на присъдено нещо настоящата инстанция намира, че същият не представлява значим за конкретния спор правен въпрос и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал., ГПК и т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2016г. по гр.д.№ 161/2016г. на ОС Плевен.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание сред внасяне на държавна такса в размер на 251,89 лева от Е. И. К., за което да му се съобщи, с указание да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: