4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София,06.10.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №427 / 2011г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената от С. Д. М. и М. Д. Ц. касационна жалба срещу решение от 24.11.2010г. по гр.д.№ 220/2010г. на АС Бургас, с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Жалбоподателите поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответниците Ц. К. Б. и И. Н. Б. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 20.07.2010г. по гр.д.№368/2009г. на ОС Бургас, е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор. Установено е по делото, че на 07.06.2007г. наследодателката на ищците М. М. е прехвърлила на Ц. Б./ по време на брака му с И. Н./ апартамент в [населено място], с нот.акт №138/2007г. на нот. при РС Бургас, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката докато е жива, като й осигури споен и нормален живот, какъвто е водила до тогава. Постигнато е и споразумение между страните по сделката прехвърлителката по същата да запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърления имот. Съдът е установил от представената по делото разписка от 11.06.2007г., подписана лично от прехвърлителката М. /потвърдено и от вещото лице по допуснатата пред първата инстанция графологическа експертиза/, че същата няколко дни след подписване на договора с ответника Б. е получила от него сумата от 3500 лв., като изрично в разписката е записано: „съгласно договор за гледане и издръжка“. Установено е също така от представеното по делото извлечение от движението на притежаваната от М. картова сметка по издадена дебитна карта, от което се установява, че за периода от 07.06.2007г. до 03.04.2009г. по тази нейна сметка са постъпвали суми от получаваната от нея пенсия и суми, внасяни от ответника Б., като са внесени 12 170,53 лв., от които са изтеглени 8 779,24 лв. и е останал остатък от 3 391,29 лв. Съдът е приел, че до края на 2007г. година договорът е изпълнаван чрез полагане на необходимите ежедневни грижи и предоставяне издръжка от страна на приобретателя. След това отношенията са се влошили и предвид, че изпълнението на задължението за издръжка в натура изисква и съдействието на кредитора, то когато кредиторът по такъв алеаторен договор не приема предлаганите му от длъжника грижи и храна, за да бъде изправна страна длъжникът трябва да трансформира задълженията му по договора от натурални в парични и редовно да превежда по сметка на кредитора определената от съда сума, каквито в случай той е превеждал в размер на по 250 лева месечно, като е продължил да заплаща и консумативите на жилщето. При тези данни въззивният съд е приел, че ответниците до смъртта на прехвърлителката на 17.03.2009г. са изпълнили алеаторното си задължение по отношение на прехвърлителката и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
За да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателките – ищци са изложили съображения, за това че съдът се е произнесъл по процесуални въпроси – за задължението на съда да отдели спорното от безспорното чрез обсъждане на всички доказателства по делото, както и за значението на признанието на неизгоден за страната факт и за разпределението на доказателствената тежест при иск за разваляне на алеаторен договор, както и по материалноправни въпроси – за обема на дължимата грижа при алеаторни договори и за обема на дължимата грижа при отказ на кредитора да приеме издръжка в натура, по които въпроси съдът се е произнесал в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представят множество решения на състави на ВКС, в които е прието, че грижата следва да е непосредствена и ежедневна, че ако не се получава в натура следва да се трансформира в пари издръжката, че кредиторовата забава е налице само при неоправдано неприемане на грижи, както и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото при постановяване на решението си. Представят решение от 19.03.2001г. по гр.д.№687/2001г., на ВКС, в което е прието, че признаване на неизгоден за страната факт е доказателство, установяващо този факт. Представят се и решения, които са неотносими към конкретния правен спор.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По процесуалните въпроси за задължението на съда да отдели спорното от безспорното чрез обсъждане на всички доказателства по делото, както и за значението на признанието на неизгоден за страната факт и за разпределението на доказателствената тежест, съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, с която е постигнато и уеднаквяване практиката на съдилищата, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 02.06.2009г. по гр.д.№758/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 29.10.2010г. по гр.д.№56/2010г. ІV то г.о на ВКС, решение от 06.12.2010г. по гр.д.0304/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 30.05.2011г. по гр.д.№890/2010г. и решение от 11.04.2011г. по гр.д.№1141/2010г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата е прието, че след като изясни предмета на спора по правилата на чл. 143 и чл. 145 ГПК, съдът посочва на всяка от страните от какви обстоятелства произтичат претендираните права и възражения. Съдът, също така дава правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, от което следва и как ще се определи доказателствената тежест между страните, като посочва на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – поради някое от основанията по чл. 154, ал. 2, чл. 155 ГПК или ако съдът приеме за ненужно доказването на признатите обстоятелства. Ето защо не са налице релевираните основания за допустимост по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по поставените за разглеждане процесуални въпроси. Въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС
Настоящия състав намира, че не са налице релевираните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и по поставените за разглеждане материалноправни въпроси за обема на дължимата грижа при алеаторни договори и за обема на дължимата грижа при отказ на кредитора да приеме издръжка в натура, Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в ТР№30/81г. на ОСГК на ВС и също така ТР№122/1986г. на ОСГК на ВС, в които е прието, че страните свободно договарят съдържанието на договора, както и че ако кредиторът по един алеаторен договор правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. Посочено е, че за да бъде изправен длъжникът, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам). Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжникът от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация за задължението за издръжка. Съдът е съобразил тази постоянна практика, приемайки, че няма неизпълнение на договора след неговото сключване. В случая не е налице и неправилна практика по приложение на закона, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова такава.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2010г. по гр.д.№ 220/2010г. на АС Бургас, на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по жалба С. Д. М. и М. Д. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: