О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 22.01.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Здравка Първанова ч.гр. дело № 6304/2015 г.
Производството е по чл. 274,ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И. М. К.“, чрез адвокат Е. С. М., против определение №2875 от 20.10.2015г., постановено по гр.д. №3651/2015г. на Софийски апелативен съд.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определение от 01.07.2015г. на Софийски градски съд по гр. д. № 8464/2015г. в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани върху посочените от дружеството – молител, недвижими имоти. Първоинстанционното определение е отменено в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на запор върху вземанията на ответника по бъдещия иск Г. В. Х. по банковите му сметки в конкретно посочените банки, както и в частта, с която като условие за издаване на обезпечителна заповед на основание чл. 391 ал.2 ГПК е определена парична гаранция. Определена е такава в по-висок размер от общо 100 000 лева. Обезсилена е издадената от първоинстанционния съд обезпечителна заповед и е постановено издаване на обезпечителна заповед след внасяне на гаранция от още 70 000 лева.
Частната касационна жалба е недопустима.
Според разпоредбата на чл. 396 ал.2 изр. 3 в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд с определението си е потвърдил първоинстанционното определение в частта, с която са наложени поисканите възбрани върху посочените от молителя имоти и в тази част определението не подлежи на касационно обжалване /вж. ТР№1/2010г., ОСГТК, ВКС/. Определението не подлежи на касационен контрол и в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното определение относно наложените запори върху банкови сметки на бъдещия ответник и в частта, с която е определил парична гаранция в по-висок размер. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК визира две групи определения, които подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК – определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения на въззивните съдилища, постановени в други производства, в двете им разновидности – с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на тези производства. Обжалваното определение, в посочените части, не попада в нито една от двете групи, подлежащи на касационно обжалване определения. Обезпечителното производство не е друго производство по смисъла на чл. 274 ал. 3 ГПК / вж. ТР№1/2010г., ОСГТК, ВКС/. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционно определение, с което се отказва обезпечение на иска, неговото определение не подлежи на касационен контрол.По аргумент на по-силното основание, когато той определени по-висок размер на гаранцията за допускане на обезпечението при условията на чл.391,ал.1,т.2 ГПК, определението му не може да се обжалва от ищеца /молителя/ пред ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „И. М. К.“ против определение №2875 от 20.10.2015г., постановено по ч.гр.д. №3651/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: