Решение №935 от по нак. дело №912/912 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   № 935
         
         София, 24.08.2009 год..

                                В ИМЕТО НА НАРОДА  
           
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

               Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
  Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
                                                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№850 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 26.02.08г. по гр.д. №1929/03г. на Софийски градски съд, ІІ-Б ГО е оставено в сила решението от 20.05.02г. по гр.д. №6521/2000г. на СРС, 48 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от В. Д. К., Е. Д. К., В. В. Г. , Е. И. В., Т. Н. В. и В. Т. В. срещу А. И. Р. /починал в хода на процеса и заместен по реда на чл.120 от ГПК /отм./ от наследниците си/, М. А. Р. и А. А. Р./ иск по чл.7 от ЗВСОНИ – за нищожност на договор за замяна от 20.04.79г., с който ответниците са придобили апартамент в гр. С., ул.”Ц” №28, вх.1, ет.2 и на договор от 30.10.76г. за закупуването на гараж с площ от 27,13 кв.м., находящ се на същия адрес.
Въззивният съд е приел, че договорът за замяна на процесния апартамент не е сключен в нарушение на чл.4, ал.2 от ЗСГ /отм./, който въвежда изискването при придобиване на жилище с площ над 120 кв.м. да има разрешение от ИК на ОНС, тъй като по отношение на определена категория лица, посочени в решение №480/06.08.73г. на Б. на МС, това изискване отпада. В списъка към посоченото решение е включена и длъжността “народен представител”, която заменителят А. И. Р. е заемал към момента на атакуваната сделка. Тъй като решението е издадено от най-високо стоящия орган на изпълнителната власт, то обвързва долустоящия орган и той няма право на преценка, а следва да предприеме процедурата по замяна, без да обсъжда дали са налице предпоставките на чл.4, ал.2 от ЗСГ /отм./. В този случай административният орган действа при условия на обвързана компетентност. Последващата отмяна на решение №480/06.08.73г. на Б. на МС, извършена с ПМС №37/90г. е занапред, а признаването му за нищожно с РМС по протокол №25 от 23 и 25 март 1992г. не поражда правни последици, тъй като има за предмет отменен правен акт.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Т. Н. В. , В. Д. К., Е. Д. К., С. Н. Г. и Е. И. В.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Въззивното решение противоречало на ТР №2 от 14.05.91г. по гр.д. №2/91г. на ОСГК. Освен това – по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос – дали е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗСГ /отм./ въззивното решение противоречало на приетото с решение от 23.02.98г. по гр.д. №2988/97г. на СГС, ІІ-Б ГО, постановено по същия правен спор между същите страни и влязло в сила, но впоследствие отменено по реда на чл.233 от ГПК /отм./, поради неучастие на необходим другар.
Ответниците в производството – М. А. Р. и Р. А. Р. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излагат и съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по иска за установяване нищожността на договора за замяна от 20.04.79г.
Въпросът, който обуславя изхода на спора по този иск е свързан с приложението на чл.4, ал.2 от ЗСГ /отм./ и за съотношението на тази разпоредба с решение №480/06.08.73г. на Б. на МС. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено с влязлото в сила решение от 23.02.98г. по гр.д. №2988/97г. на СГС, ІІ-Б ГО, което впоследствие е било отменено на основание чл.233 от ГПК /отм./. Наличието на противоречива съдебна практика по този въпрос обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, с която е бил отхвърлен искът по чл.7 от ЗВСОНИ с предмет договора от 30.10.76г. за продажба на гараж.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.02.08г. по гр.д. №1929/03г. на Софийски градски съд, ІІ-Б ГО, в частта по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ с предмет договора от 30.10.76г. за продажба на гараж с площ от 27,13 кв.м., находящ се в гр. С., ул.”Ц” №28.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.02.08г. по гр.д. №1929/03г. на Софийски градски съд, ІІ-Б ГО, в частта по иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ с предмет договора за замяна от 20.04.79г. на апартамент в гр. С., ул.”Ц” №28, вх.1, ет.2.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top