3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 966
София, 06.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадедет и осми юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1669/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по жалба на [фирма] ,както и по касационна жалба на Д. А. Б. .Страните обжалват в различни части решение от 27.04.2011г по гр.д. № 9989/2010г на Софийски градски съд ,с което в една част е потвърдено решение по гр.д. № 32121/2009г на СРС ,47 състав по установителен иск на основание чл. 422 от ГПК ,а в друга част решението е отменено и искът е отхвърлен .
В изложение жалбоподателят [фирма] поставя въпроса за характера на вземането за топлинна енергия , приложим ли е общия петгодишен давностен срок или същите се погасяват при кратка ,тригодишна давност. .Приложена е съдебна практика с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като въпросът се решава противоречиво .
В изложението на Д. А. Б. се поставя въпрос има ли изобщо облигационни отношения , когато в общите условия има неравноправни клаузи и липсват качествени показатели ,могат ли са се начисляват лихви върху прогнозни , а не върху реални задължения и «въпроса за прилагането на Директива 2006/23/ЕО»,като и по трите така формулипати въпроса са цитирани (непълно) съдебни решения на районни съдибища , с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .Решенията не са приложени.
След преценка Върховен касационен съд ДП гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби .
По въпроса , поставен в изложението на Т. София АД ,изтъкваното като основание за допускане до обжалване противоречие в практиката е преодоляно с приемането на TP №3 от 18.05.2012г на ОСГТК на ВКС . Според разпоредбата на чл. 111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания , каквито са и процесиите , се погасяват с изтичане на тригодишна давност , която в случая въззивния съд е приложил . Претендираните за установяване плащания са периодични по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски. Касае се за трайно, периодично изпълнение на еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж , съответно приложима е кратката , тригодишна давност . Обжалваното решение е съобразено с възприетото тълкуване , основание за допускане до касационно обжалване по жалбата на Т. София АД не е налице .
Липсват формулирани по същество правни въпроси в изложението на Д. А. Б. ,със съдържание , съответно на общото изискване в чл. 280 ал.1 ГПК . Въпрос съществуват ли облигационни отношения , когато липсва «предмет на сделката» , сам съдържа своя положителен отговор , облигационни отношения могат да съществуват със или без договор , да се породаят при нищожен договор ,при нищожност на клауза от договор,бил той сключен и при общи условия , въобще облигационните отношения произтичат от различни юридичесдки факти , което е опредящо за различното им съдържание, а от значение в случая са вземанията , произтекли от предвидените в 3 Енергетиката регламенти. Въпросът не получава конкретна насока ,защото се оспорват като непавноправни клаузи в Общи условия , при това без да са уточнени и конкретизирани , тезата за липса на « «качествени показатели» също не е развита ,за да придаде яснота на въпроса и да обуслови извод за връзка с решаващети съображения на съда по насотящето дело . Въпросът може ли да се начисляват лихви върху прогнозни,а не върху реални задължения , съдържа несъвместимо с правната логика противоречие . Прогнозни задължения няма, поради това и няма как така определени задължения да бъдат свързани с правилата за исикуемост при паричните задължения . Правното основание на установените вземания за заплащане на потребена топлинна енергия съгласно ЗЕЕЕ(отм) и ЗЕнергетиката ,съответно началният момент на изискемостта им ,в настоящия случай са обусловили присъждане на лихва за забава ,определена съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД . При дадената от защитата формулировка на въпроса , липсва връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата , които са го обусловили по конкретното дело , а също и с приложимия в случая закон . Основанията , от които произтича вземането за потребената топлинна енергия , са ясно уредени в ЗЕнергетиката ,съдът се е позовал на разпоредбите на този закон ,както и на отменения ЗЕЕЕ ,като е извел безпротиворечивото им съдържание. Неясен и лишен от правно съдържание е доводът за различно прилагане на чл.13 от Директива 2006/23/ЕО.Не е ясно какво се разбира под различно прилагане . Препращане към цитирано решение на районен съд като «положителен пример» , което решение не е приложено към изложението , нито е и коментирано в обосновка , която да придаде яснота на тезата , не може да доведе до положителен извод по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . В тази връзка
поначало липсва конкретен „ ясно формулиран въпрос , което е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допусната до разглеждане , без да се излагат допълнителни съображения за това .
Разноските остават за сметка на страните , както са ги направили в това производство
Ето защо Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.04.2011г по гр.д. № 9989/2010 г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2