О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
С. 17.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти август през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д.№ 584 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Постъпила е молба от К. А. М. – ответник по подадена касационна жалба, с искане за допълване на постановеното определение № 434 от 14.04.15г. по гр.д.№ 584/15г.на ВКС, като му бъдат присъдени направените разноски в производството.
За молбата – с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна е уведомена по надлежния ред. Изпратила е писмено становище, с които оспорва както нейната допустимост поради наличие на произнасяне по искането от страна на въззивния съд, с оглед дадените от ВКС изрични указания, така и нейната основателност поради липса на доказателства за реално извършване на разноски за осъществено процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност по чл.78 ал.6 от ГПК
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед направеното искане, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
С горепосоченото определение № 434 от 14.04.15г. ВКС не е допуснал касационно обжалване по подадената от Р. М. жалба на въззивно решение № 202 от 17.10.2014г. по в.гр.д.№ 200/14г. на Окръжен съд Кърджали. С въззивния акт са били присъдени направените пред съответната инстанция от всяка от страните разноски съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Във връзка с направеното в касационната жалба искане и за изменение на решението в частта за разноските, съдът е посочил, че кампетентен да се произнесе е въззивния съд, на който делото е върнато /С определение от 19.05.2015г. ОС Кърджали е оставил без разглеждане искането на касаторката за изменение на решението в частта за разноските и същото понястоящем е висящо/.
По искането на настоящия молител, който е ответник в производството по касация, който с оглед изхода на делото е претендирал направените от него разноски пред настоящата инстанция, ВКС не се е произнесъл. Липсата на произнасяне по направеното искане за разноски е основание за допълване.
Разгледано по същество, пред вид направеното възражение за прекомерност, искането е частично основателно.
Към отговора на касационната жалба, ответникът е представил договор за правна защита и съдействие от 23.01.2015г., от който е видно, че е договорил възнаграждение за процесуалния представител в размер на 3000лв., което реално е заплатил в брой.
При тези факти, настоящият съдебен състав приема, че е доказано извършването на разноски в производството, които следва да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК . Съгласно т.1 от ТР № 6 от 11.2013г. по т.д.№ 6 /12г. на ОСГТК на ВКС- приложеният по делото договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, поради което е неоснователно направеното от противната страна възражение за липса на доказателства за реално извършване на разноски за осъществено процесуално представителство. Неоснователно е и възражението за недопустимост поради наличие на произнасяне по искането от страна на въззивния съд. Както беше посочено по-горе последният се е произнесъл по искането на касаторката за изменение на въззивния акт в частта за разноските, но не и по искането на ответника по касация да му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски, по което компетентен да се произнесе е касационния съд.
На основание чл.78 ал.5 от ГПК, с оглед направеното искане от насрещната страна, като счита, че производството по делото, което се изчерпва с проверка за наличието на изчерпателно посочени в закона представки за допустимост не е с прекомерна фактическа и правна сложност и действията на процесуалния представител се изчерпват с изготвяне на отговор /без процесуално представителство по делото/, настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди сумата от 630лв., съгласно минималния размер, определен съгласно чл. 9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2014г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения / 75% от възнаграждението по чл.7, което в случая възлиза на 840лв./.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №434 от 14.04.15г. по гр.д.№ 584/15г. по описа на Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА Р. Т. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] със съдебен адрес : [населено място] [улица] ет.1 да заплати на К. А. М. със съдебен адрес : [населено място] [улица] ет.3 сумата от 630лв. /шестстотин и тридесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.