Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
С. 11.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
и прокурора С.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5721 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от В. Ж. И. от [населено място] и от Софийски районен съд, чрез процесуалния представител К. против въззивно решение № 5580 от 27.07.2015г. по в.гр.д.№ 3612/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 29.12.2014г. по гр.д.№ 28210/2014г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователени срещу Софийски районен съд предявените искове с правно основание чл.2б, във вр.с чл.4 З. за сумата от 1 000лв, ведно със законната лихва от 27.05.2014г. и по чл.86 ЗЗД за сумата до 55.95лв., лихва за периода 8.11.2013г. – 27.05.2014г., както и в частта, в която са уважени исковете срещу Софийски градски съд за сумата над 1 000лв., обезщетение по чл.2б, във вр.с чл.4 З. и над 55.95лв. на основание чл. 86 ЗЗД до присъдения размер от 167.84лв, лихва за същия период и вместо това е постановено друго, с което в полза на В. Ж. И. е присъдена сумата от по 1 000лв., платими от СРС и СГС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок при продължило 6 години, 9 месеца и 29 дни производство, ведно със законната лихва и мораторна лихва от по 55.95лв. Решение от 29.12.2014г. по гр.д.№ 28210/2014г. на Софийски районен съд е потвърдено в останалата част.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК само по жалбата на В. Ж. И. по въпроса: Има ли характер на признание от страна на ответната страна в процеса по иск по З. – държавата, независимо че действа чрез различни процесуални субституенти, определения в предложение за извънсъдебна спогодба размер на обезщетение, съответно може ли съдът да занижава същия?
В съдебно заседание от касаторката се явява лично. Поддържа подадената касационна жалба и желае да бъде уважена с присъждане на целия претендиран размер на обезщетение.
Процесуалният представител на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и желае въззивния акт да бъде потвърден. Изразява становището си, че съдът не е обвързан от предложението на административния орган в производството по ЗСВ и не е освободен от задължението да направи самостоятелна преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които самостоятелно да определи дължимия размер на обезщетение.
Останалите страни не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:
По делото няма спор за факти:
Настоящата касаторка е предявила на 11.01.2007г. в СРС иск с правно основание чл.122 ал.1 З.. за заплащане на обезщетение за периода от 21.12.2005г. до 10.01.2007г. за недопускане да изпълнява длъжност, на която е възстановена с решение по адм.д.№ 483/05г. на АС [населено място], ведно с иск с правно основание чл.86 ЗЗД, по който е образувано гр.д.№ 35782007г. на СГС.
Първото заседание е проведено на 18.05.2007г., в което са приети доказателства и е допусната експертиза, чието заключение е изслушано в открито съдебно заседание на 3.10.2007г. Ищцата е направила искане за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск, по което съдът се е произнесъл отрицателно с определение на 12.11.2007г.
Последвала е частна жалба, по която делото е изпратено на СГС. Върнато е на 11.04.2008г. като частната жалба е оставена без разглеждане. Досежно предявения инцидентен установителен иск са дадени указания съдът да прецени дали да го приеме за разглеждане в друго производство пред същия съд или да го изпрати за разглеждане на административния съд. Съдът е прекратил производството по инцидентния установителен иск и е изпратил делото за разглеждане на АС [населено място].
Последвала е частна жалба срещу прекратяването, по която делото е изпратено на СГС. СГС е потвърдил определението.
ВАС е отменил определението, с което делото е изпратено на АС [населено място] и е разпоредил връщането му на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С. връщане на делото, същото е насрочено за 6.02.2009г. В откритото съдебно заседание са приети доказателства, дадена е възможност на другата страна да се запознае с тях и е отложено за 20.03.2009г. На посочената дата са разпитвани свидетели и е отложено за 15.05.2009г. за разпит на нов свидетел. В него е приключено и решението е постановено на 4.08.2009г.
С. подадена въззивна жалба е образувано производство по в.гр.д. № 11095/2009г.на СГС на 10.11.2009г. Проведено е едно открито съдебно заседание на 28.01.2010г. и на 22.02.2010г. е постановено решение, с което първоинстанционния акт е обезсилен и делото върнато за ново разглеждане.
На 4.05.2011г. е образувано производство по гр.д.№ 20562/10г. на СРС. Проведено е едно открито съдебно заседание на 5.10.2010г. и на 29.11.2010г. е постановено решение.
С. подадена въззивна жалба е образувано производство по в.гр.д. № 8361/2011г.на СГС на 10.01.2011г. Проведено е едно открито съдебно заседание на 22.03.2012г. и на 19.10.2012г. е постановено решение, с което първоинстанционния акт е потвърден.
Допуснато е касационно обжалване и с решение от 1.11.2013г. по гр.д.№ 1811/2013г. на ІV г.о. на ВКС решението е оставено в сила.
Производството е продължило от 1.01.2007г. до 1.11.2013г. – 6 години, 9 месеца и 29 дни.
Ищцата е депозирала заявление с вх.№ РС-13-709 от 8.11.2013г. чрез Инспектората към В. до Министъра на правосъдието. Извършена е проверка, която е приключила с констативен протокол от 11.02.2014г. Установено е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок и на 1.04.2014г. на молителката е предложено споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 2 690лв., което тя е отказала и е предявила настоящия иск по З..
При тези данни, въззивният съд е приел забавяне при разглеждане на делото от страна на СРС с оглед периода от пет месеца между постъпване на делото в СРС и провеждане на първото заседание през 2007г. /включително два месеца между постъпване на исковата молба и постановяване на разпореждане за насрочване/, както и заради периода от около пет месеца между провеждане на първото и второто съдебни заседания и забавянето при разглеждане на делото от страна на СГС от около шест месеца между провеждане на съдебното заседание на 22.03.2012г. и датата 19.10.2012г., когато е постановено решението. Прието е, че извън горепосочените периоди, останалите действия на съда не могат да се определят като процесуално бездействие, довело до накърняване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и ако има забавяне, то е в резултат на упражнени процесуални права по обжалване на страните, наложили изпращане на материалите в други инстанции. Определено е обезщетение в размер на по 1000лв., платими от СРС и СГС. В. съд е посочил, че в конкретния случай вредите не се нуждаят от изрично доказване, тъй като са естествена и закономерна последица на установеното нарушение на правото да се получи съдействие за разрешаване на повдигнатия спор.
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното :
Нормата на чл.2б от З. /ДВ бр.98 /2012г./ създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от Е.. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 § 1 от Е., като претенцията за обезщетение, съгласно чл.8 ал.1 от З.,се разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона /чл.2б ал.2 от З./, като са приложими стандартите, установени в практиката на Е.. Съгласно втората алинея на същия чл.8 – абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 З. е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а”от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл.2б от З., дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две – държавата и пострадалия. В администра-тивната държавата се представлява от министъра на правосъдието /който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната – от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата,а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата /без значение, кой орган я представлява/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл.2б З., при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за частично неправилен досежно размера на обезщетение от 2 000лв., който е под предложения в административната фаза от 2 690лв., като споделя извода за допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Продължителност от 6 години, 9 месеца и 29 дни на релевантния период /от предявяване на иска до постановяване на окончателния акт на съда/ за исково производство, с предмет претенция за обезщетение за недопускане да изпълнява длъжност, във връзка с упражняване на трудови права, не може да се определи като разумен.
При преценката си, съдът като съобрази установените в практиката на Е. три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи, намира, че в конкретния случай прекомерната продължителност на производството е в резултат на поведението на компетентните съдебни органи /СРС и СГС/, които не са положили необходимите усилия за ускоряването му, а напротив – с препращането между съдилищата, забавянето на насрочването и продължителния период до постановяване на съдебните актове, са станали са причина за неговото ненужно забавяне. Отговорността на районния съд произтича от факта, че първото по делото заседание е насрочено по реда на ГПК/отм./ пет месеца след подаване на исковата молба, както и поради факта, че повече от година и половина делото е пътувало между него, СГС, Административен съд София, ВАС /от 12.11.2007г. до 6.02.2009г./, за да се разреши въпроса са подсъдността, а съдебният акт е постановен три месеца след обявяване на делото за решаване. В. съд е постановил акта си седем месеца след обявяването на делото за решаване. Процесуалните действия на отделните съдебни инстанции обаче не могат да се разглеждат изолирано, защото се осъществяват от един орган на власт – съд и тъй като са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, поради което на основание §1 от ЗР на З., във вр.с чл.53 ЗЗД следва да се ангажира солидарната отговорност на двамата посочени от ищеца ответници.
При баланс между интересите на лицето възможно най – бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото, настоящият съдебен състав, като съобрази, че се касае за дело, което не е с голямата сложност, свързано с упражняване на трудови права /т.е. с предмет, изискващ от съда да създаде необходимата организация за решаването му с приоритет/, като съобрази поведението на ищцата, която е предприемала само действия в защита на предоставени й от закона права, намира, че поради допуснатото нарушение на правото на страната да получи решение на спора в разумен срок, на ищцата са причинени неимуществени вреди, за овъзмездяването на които настоящият съдебен състав като съобрази всички гореизложени обстоятелства счита, че следва да присъди сума в общ размер на 4 000лв., Следва да се уважи и направеното искане за присъждане на обезщетение за забавено плащане за периода от 8.11.2013г./влизане в сила на акта по чл.122 З./ и 27.05.2014г./датата на предявяване на исковата молба/, което изчислено върху сумата от 4 000лв. възлиза на 223.75лв.
Направените от последните възражения за изтекла давност не могат да бъдат преценени като основателни. Липсата на изрична норма в З. преди приемането на чл.2б /ДВ бр.98/2012г./ не изключва отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Основанието за претендиране на обезщетението е чл.6 §.1 Е., която след ратифициране на Конвенцията има пряко и непосредствено действие като част от правната система на държавата. С. приемането на нормата на чл.2б З., тя съставлява вътрешноправното средство за реализиране на отговорността, който произтича от чл.6 §.1 Е.. Противното разбиране би обезсмислило разбирането, че тя съставлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, защото едно от изискванията към надлежното обезщетително средство е да има обратно действие и да предоставя обезщетение във връзка със забавяния, които датират отпреди въвеждането му.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 5580 от 27.07.2015г. по в.гр.д.№ 3612/2015г. на Софийски градски съд, с което частично е отменено и потвърдено решение от 29.12.2014г. по гр.д.№ 28210/2014г. на Софийски районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, [населено място] [улица] Софийски градски съд, [населено място] [улица] условията на пасивна солидарност да заплатят на В. Ж. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.8 ап.23 сумата от 4 000лв. /четири хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, на основание чл.2б З., както и сумата от 223.75лв. /двеста и двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/,обезщетение за забава, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2014г. до окончателното й изплащане, като отхвърля като неоснователен иска в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :