О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
С. 13.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3582/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Н. К., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. с-в, № 602 от 01.04.2015г. по в.гр.д. № 2197/2014г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, І-ви бр. състав, № 2330/04.06.2014г. по гр.д. № 1650/2014г., в частта относно прекратяването на гражданския брак между Х. М. М. и В. Д. М. по вина на съпруга Х. М. и относно предоставянето на семейното жилище на съпругата В. М..
Ответницата В. Д. М. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Д. З. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вината за разстройството на брака е на съпруга, тъй като провиненията на съпругата се твърдят, но не се доказват. Свидетелят М. заявява само, че е „имало скандали и тогава едно-единствено име се е споменавало, на любовница”. Относно семейното жилище е приел, че то трябва да се ползва от съпругата, тъй като видно от експертизата здравословното състояние на съпруга не налага той да живее в [населено място]. Потвърдил е първоинстанционното решение с препращане към мотивите му на основание чл. 272 ГПК, без да излага други мотиви освен цитираните по-горе.
К. Х. М. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение”, поради противоречие с ТР № 1/2001г. ОСГК на ВКС и решения № 123/2014г. І г.о., № 94/2014г. ІV г.о., № 283/2014г. ІV г.о. на ВКС, с които е прието, че предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд съгласно чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Това задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като решаваща.
На следващо място касаторът поставя няколко материалноправни въпроси, по които счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първата група въпроси са свързани с определянето на брачната вина, а втората група – с обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването на семейното жилище при развод.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, поради противоречие с приложените решения на ВКС. От останалите въпроси първата група не са правни, а фактически, тъй като изискват съвкупна преценка на доказателствата във всеки конкретен случай. Втората група материалноправни въпроси са от значение за решаването делото, но по тях съдът дължи произнасяне при решаването на спора по същество предвид конкретните данни по делото, при съобразяване на задължителната съдебна практика относно ползването на семейното жилище след развода – ППВС № 12/1971г.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 5 гр. с-в, № 602 от 01.04.2015г. по в.гр.д. № 2197/2014г.
Указва на Х. М. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
С. представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: