Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
Гр.С., 29.05.2015 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през двехиляди и петнадесета година, в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.7298 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. А. срещу решение от 24.09.2014г. на Софийски градски съд, ІVВс., постановено по г.д.№.1985/13г. – с което, след частична отмяна на решение от 27.07.12г. на СРС, 34с., по г.д.№.346/12г., предявеният от нея иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД е уважен за сумата от 1000евро и отхвърлен за разликата до 6036евро, а претенцията й по чл.86 ЗЗД за 3933,60лв. лихви върху главницата за периода 30.12.08г.-30.12.11г. е отхвърлена. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли се за отмяната му и уважаване на исковете ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.222/4.03.2015г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите „Следва ли, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по технически въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование?” и „Допустимо ли е съдът да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление?”.
С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че ответникът се е задължил да продаде на ищцата апартамент и мазе в жилищна сграда ведно с 3,08%ид.ч. от общите части на сградата и 0,42%ид.ч. от правото на строеж и правото на собственост върху дворното място; тя е платила дължимата цена, но й е било прехвърлено само право на строеж върху апартамента със съответните ид.ч. от общите части на сградата – без идеалните части от правото на собственост върху мястото. При тези обстоятелства платената за последното цена е била получена на неосъществено основание и подлежи на връщане. Във връзка с определяне на размера й са били изслушани две единични експертизи, втората – допусната от въззивния съд и работила по формулирана от него задача предвид позоваването му на необходимост от специални знания. Впоследствие съдът не е кредитирал нито едно от заключенията – мотивирайки се, че вещите лица са ги изготвили на база офертни цени на застроени имоти и въпреки, че са намалили цената с коефициент за застроеност 40%, не са отчели конкретното предназначение на идеалните части от терена, чието прехвърляне е било уговорено /да представляват припадащи се към съответния обект общи части от земята, които при построяване на сградата губят самостоятелното си значение на поземлен имот, а водещо става предназначението им да обслужват постройката/. Приел е, че горепосоченият коефициент е занижен и на основание чл.162 ЗЗД следва сам да определи размера на дължимата сума. Посочил е, че на база таблица за изчисляване на застроените площи, която посочва цена на квадратен метър застроена площ /108лв. на кв.м./, обема на възложената работа по договора за изработка и цената на прехвърленото право на строеж /15000лв./, искът следва да бъде уважен за сумата 1000евро, представляваща част от платената по предварителния договор продажна цена, съответна на непрехвърлените ид.ч. от право на собственост. Претенцията за лихви върху главницата е намерена за неоснователна – доколкото задължението за връщане на получена без основание сума няма определен падеж, длъжникът изпада в забава след покана /чл.84 ал.2 ЗЗД/, а доказателства за отправяне на такава до исковата молба липсват.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението – тъй като вещото лице подвежда фактите, установени по делото, към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Вещото лице подпомага съдията – който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше /реш. №.118/15.05.2012 по г.д. №.588/2011, III ГО на ВКС; реш. № 446/16.11.2011 г. по г.д.№.1375/2010, IV ГО на ВКС/. С. като съдията няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси /вкл. технически/, за които няма нужната квалификация и образование. При положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, той би следвало да допусне нова експертиза – в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда. По този начин ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос от компетентно вещо лице – на който отговор би могъл да основе решението си, и ще обезпечи своевременното запознаване на страните с него още във фазата по събиране на доказателства, респективно упражняването на правата им по чл.201 ГПК. От друга страна, доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл.202 ГПК/ и на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи – в това число чрез извършени от него изчисления, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати. Получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване. При всички случаи съдът не може да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление по разбираем начин.
По основателността на касационната жалба:
В. съд е приел, че претенцията по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е основателна, доколкото ищцата е платила цялата дължима цена за имота, предмет на предварителния договор, а впоследствие й е било прехвърлено само право на строеж върху апартамента със съответните ид.ч. от общите части на сградата – без идеалните части от правото на собственост върху мястото. За да определи частта от цената, съответна на последното, която подлежи на връщане, въззивният съд не е кредитирал нито едно от наличните експертни заключения, а е извършил собствени изчисления. Посочил, че прави това на база таблица за изчисляване на застроените площи, която посочва цена на квадратен метър застроена площ, обема на възложената работа по договора за изработка и цената на прехвърленото право на строеж. От изложеното от него, обаче, не става ясно по какъв точно алгоритъм и с какви конкретни изчисления е определена съответната припадаща се част от цената, респективно как е получена крайната сума. Не е посочен подробно механизма на изчисление, в това число със съответните математически действия и междинни и крайни резултати – така, че да се даде възможност на страните да проследят изчисленията и да преценят дали да оспорят крайните изводи, респективно да се позволи, при евентуално обжалване, на горната инстанция да извърши съответна проверка за правилност. Не е допусната служебно и нова експертиза – на която, след вече наличната преценка състава, че не притежава съответни специални знания, да се възложи конкретна задача по избрания от съда алгоритъм да направи необходимите изчисления – което би позволила както на съда да разполага с надлежно заключение от компетентно вещо лице, така и на страните евентуално да го оспорят. При това положение и с оглед дадения по-горе отговор на правните въпроси, така формираните изводи за размера на сумата, която подлежи на връщане, са необосновани. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на атакуваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.
От друга страна, липсата на годни мотиви как е формирана сумата, съответстваща на непрехвърлените ид.ч. от правото на собственост върху земята, респективно на съответно заключение в тази връзка, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това и предвид необходимостта от извършване на нови процесуални действия, делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане и с оглед необходимостта от специални знания съдът трябва да назначи служебно експертиза, на която /предвид вече наличните по делото доказателства, в това число заключенията на изслушаните експертизи/ да формулира ясно и точно задачата – при какъв алгоритъм, при какви изходни данни и по какъв начин да направи съответните изчисления, и да изложи надлежни мотиви във връзка с определяне на размера на подлежащата на връщане сума.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 24.09.2014г. на Софийски градски съд, ІVВс., постановено по г.д.№.1985/13г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: