О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
С. 23.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2850 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Ч. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 27 от 3.02.2015г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2014г. на Апелативен съд Велико Т., с което e потвърдено решение № 387 от 11.07.14г. по гр.д. № 1273/2013г. на Русенски окръжен съд, като е присъдено обезщетение в размер на 3 500лв., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2012г. за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от З. от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което образуваното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, за провеждане на производство в неразумни срокове и извършване на процесуални действия в точно определени важни за неговата трудова и обществена реализация моменти, като в останалата част до 43 000лв. иска е отхвърлен като неоснователен.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /решение № 199 от 2.07.10г. по гр.д.№ 5279/08г. на І г.о. и решение № 153 от 10.05.2012г. по гр.д. № 489/11г./ по въпроса за значението, което има тежестта на повдигнатите обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и че съдилищата противоречиво разрешават въпроса за дължимото обезщетение в хипотеза на установено накърняване на достойнството на личността и засягане на лични права на граждани и публични личности в резултат на привличането им под наказателна отговорност, налагане на мярка за неотклонение при последващо прекратяване на наказателното производство. Позовава се на постановени актове на АС Пловдив, АС Варна, СГС и СтОС, които поради това, че не съдържат отбелязване за влизане в сила не могат да бъдат съобразени. В касационната жалба изразява становището си, че когато съдилищата /като органи на държавата/ третират по различен начин лица в аналогично положение, без да посочват обективно и разумно оправдание за това, нарушават правото на лицето „да не бъде дискриминиран при упражняване на гарантираното му от чл.1 от Конституцията за ненакърнимост на човешкото достойнство. Позовава се на делата Thlimmenos v. Greece и решение С-537/07 С., в които е посочено, че „дискриминацията е налице не само когато се прилагат различни правила към сходни ситуации, но и когато се прилагат еднакви правила към различни ситуации”.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, са от значение за изхода на спора. Касационно обжалване може да се допусне само по първия, касаещ значението, което има тежестта на повдигнатите обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение, тъй като е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика. Съгласно посоченото решение № 153 от 10.05.2012г. по гр.д. № 489/11г. на ІV г.о. „тежестта на повдигнатите обвинения са релевантни факти в споровете по исковете по чл.2 ал.2 изр.1 от З. и при спор по тях следва да бъдат обсъдени”. Съгласно установената с решение № 199 от 2.07.10г. по гр.д.№ 5279/08г. на І г.о. практика – при промяната в квалификацията на деянието в хода на производството /например при преминаване от по-тежка в по-лека/ подлежат на обезщетяване всички вреди, които са претърпени в резултат на всяко едно от повдигнатите обвинения /преди и след промяната/.
В случая настоящият касатор е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.04.2011г. на Окръжна прокуратура Р. по обвинение за извършено деяние по чл.212 ал.5 вр.ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 от НК /документа измама /, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. /Преди това – до посочената дата през 2011г. наказателното производство, считано от 18.04.2008г. е водено срещу неизвестен извършител/. С постановление от 18.11.2011г. то частично е прекратено /поради недоказаност/ и деянието е преквалифицирано от „особено тежко престъпление” по чл.212 ал.5 от НК в такова по чл.212 ал.4 изр.1 вр.ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание от три до петнадесет години и е изпратено на Районна прокуратура Р.. Последната е прекратила изцяло наказателното производство като недоказано с постановление от 27.12.2011г.
Следователно в случая – в продължение на седем месеца /от 18.04.2008г. до от 18.11.2011г./ Прокуратурата е поддържа обвинение за тежко умишлено престъпление, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от 10 до 20 години, по което – пред вид тежестта му е работила Окръжна прокуратура и един месец касаторът е бил с обвинение, в компетентността на Районна прокуратура, която е прекратила производството. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е отчел тези обстоятелства, както и не е изследвал въпроса за конкретното им отражение върху психическото и физическото състояние на пострадалия, като е отчел само сравнително краткия период /от осем месеца/, за който лицето е бил обвиняем. Въпросът за тежестта на повдигнатите обвинения е следвало да бъде преценен във връзка с всички други установени по делото обстоятелства, като се съобрази, че касаторът е бил известна личност в града /бивш областен управител, човек, активно участващ в политическия и обществен живот/, че обвиненията са придобили публичност в местната преса /в.”Бряг” и в.„Утро”са разгласили за воденето разследване/, след което е последвало неуспешното участие в конкурс за директор и в избори за кмет, както и данните за влошаване на здравословното състояние на обвиненото лице.
По втория поставен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, защото касаторът не представя влезли в сила решения, потвърждаващи твърдението му, че съдилищата противоречиво разрешават въпроса за дължимото обезщетение при установено накърняване на личното достойнство и засегнати лични права на публични личности в резултат на привличането им под наказателна отговорност /съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС практиката на съдилищата се формира само от влезлите в сила съдебни актове/. Дискриминацията означава „различно третиране, без цел и разумно основание на лица в относително сходно положение” /Zarb Adami v M. hudoc 2006 VІІІ, 44 EHRR/. Тя винаги е свързана с явна неравнопоставеност в третирането, но не всяка разлика в третирането представлява дискриминация. В настоящата хипотеза на определяне на размер на дължимо обезщетение поради привличане на публична личност под наказателна отговорност и последвало прекратяване на наказателното производство, определящи са конкретно установените по делото обстоятелства /а те по всяко дело са различни/. Следователно в тази хипотеза трудно би било установено „сходно положение” на лицата, за които се твърди, че са различно третирани по посочения от касатора признак. Когато положението не е аналогично, няма дискриминация.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 3.02.2015г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2014г. на Апелативен съд Велико Т..
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
КОПИЕ от определението да се изпрати на страните.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.