О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 29.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 237 /2012 г.:
Производството е по чл.24,ал.1 и чл.23,ал.4 ЗОПДИППД вр. чл.402 ГПК и чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. С. Д. срещу определение № 366 /13.01.2012 г. по възз. ч.гр.д. № 539 /2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.11.2011 г. по гр.д. № 115 /2010 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на Т. С. Д. за отмяна на влязло в сила определение от 09.07.2009 г. в частта, с която е допуснато обезпечение на иск по чл.28 от ЗОПДИППД – наложена е възбрана върху недвижим имот – заведение за обществено хранене (кафе сладкарница) в партерния етаж на ж.с.к. „Е.” със ЗП 423.34 кв.м. в [населено място].
Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че при допускането на обезпечението са били обсъдени предпоставките по чл.4,ал.1 ЗОПДИППД, поради което до произнасянето на съда по основателността на мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД не би могло да се приеме, че е отпаднала причината за допускане на обезпечението; че отмяната на допуснатото обезпечение би означавала произнасяне по съществото на спора при неговата висящност, без да е приключило съдебното дирене, затова не са налице основания по чл.402,ал.2 ГПК за отмяна на обезпечението и искането следва да бъде оставено без уважение. Въззивният съд е изложил съображения и затова, че молбата е неоснователна и ако бъде разгледана като искане по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД, т.к. искането не е формулирано с посочване на конкретни задължения, изчерпателно посочени в разпоредбата: вид на разпореждането, начин по който ще бъде извършено то, цена на сделката, конкретните и параметри, както и задълженията, които ще се погасяват със сумите, както и че искането следва да бъде подкрепено с доказателства. и и; съдът е приел, че такава обосновка не е направена, но е указал на жалбоподателя, че може да я направи във всеки следващ момент.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като сочи основание за допускане на касационно обжалване.
К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбоподателят е извел следните процесуално-правни въпроси:
Представлява ли произнасянето по чл.24 ЗОПДИППД произнасяне по въпрос, касаещ съществото на спора преди приключване на съдебното дирене в производството по чл.28 ЗОПДИППД; Следва ли съдът в производство по обезпечителни мерки да се занимава с предпоставките на чл.4 ЗОПДИППД и ако го направи, представлява ли това произнасяне по съществото на спора, при положението на чл.22,ал.2 ЗОПДИППД, която предвижда, че съдът налага обезпечителните мерки при условията и реда на ГПК.Следва ли при искане по чл.23,ал.4 ЗОПДИППД молителят да е посочил вида на разпореждането, което трябва да се извърши, начин по който ще бъде извършено то, цена на сделката, конкретните и параметри, както и задълженията, които ще се погасяват със сумите или е достатъчно да се представят доказателства за тяхното наличие; Жалбоподателят твърди, че отговорите на въпросите са от значение за точното прилагане на законите и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Настоящият състав намира следното:
Разпоредбата на чл.24,ал.1 ЗОПДИППД, която урежда предпоставките за отмяната на обезпечение, е ясна и не се нуждае от тълкуване : Първата и основна предпоставка е да бъде установено с акт на К., че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, има законен произход; втората предпоставка е въз основа на този акт да бъде направено искане от засегнатото лице или от К. до съда за отмяна на обезпечителната мярка. При липсата на основната предпоставка – акт на К., искането не може да бъде уважено. Следователно засегнатото лице следва да убеди К. в законния произход на средствата за придобиването на дадено имущество и да постанови акт за това преди да сезира съда с искане за отмяна на обезпечението на това основание. Съответно – при липса на акт на К. съдът не се занимава с въпроса за произхода на средствата. Поради което по първите два въпроса не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Разпоредбата на чл.23,ал.4 ЗОПДИППД е ясна и и не се нуждае от тълкуване: основанията за освобождаване на имущество по силата на тази разпоредба са лимитативно изброени в осемте точки на алинеята, в тях не влиза плащане на кредит, в тях влиза задължително социално и здравно осигуряване; но искането по всяко от основанията трябва да бъде уточнено, за да може да бъде уважено. Към това следва да се добави, че начинът на придобиване на имуществото не е основание за освобождаване на обезпеченията по тази разпоредба, такова основание е неотложната нужда от извършване на уточнено плащане и според вида на нуждата може да се обсъжда дали обезпечителната мярка е подходяща.
Поради изложеното и доколкото жалбоподателят не е обосновал предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – че разпоредбите или част от тях са непълни, неясни или противоречиви, че поради неточното им тълкуване е създадена съдебна практика или че са настъпили изменения в законодателството или обществените условия, които налагат осъвременяване на тълкуването и, настоящият състав намира, е не са налице условия по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство, жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът К. не претендира разноски и не е доказал, чее направил такива, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 366 /13.01.2012 г. по възз. ч.гр.д. № 539 /2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.