О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 29.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 294 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 686 /15.11.2011 г., постановено по (частно) гр. д. № 319 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 04.05.2011 г. по т.д. 254 /2010 г. на Силистренски окръжен съд, с което е определена цена на иска на главно встъпилото лице [фирма] в размер на 352,735 лева.
Насрещните страни К. (ответник по искове на [фирма]), [фирма] (ответник по искове на [фирма]) и Д. В. К. – ответник по иска по чл.28 ЗОПДИППД оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване..
За да постанови обжалваното определение Варн.АС е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на .К. срещу Д. В. К. с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имущество, подробно описано в исковата молба; върху част от това имущество самостоятелни права е предявило [фирма], с определение от 17.11.2010 г. [фирма] е конституирано като главно встъпила страна и исковете му са приети за съвместно разглеждане в производството като са квалифицирани като искове за установяване на право на собственост на главно встъпило лице върху група недвижими имоти, а срещу [фирма] искът е по чл.108 ЗС, като производството по неговата искова молба е оставено без движение и му е указано да посочване на цена на исковете и да представи данъчни оценки за недвижимите имоти; с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че определянето на цената на иска представлява затруднение, поради което я е определил на сума, представляваща пазарната стойност на имотите, съобразно представена от самото главно встъпило лице [фирма] оценителна експертиза; Варн. АС е приел, че определението е по чл.70,ал.3 ГПК за определяне на цената на иска, че в производството по ЗОПДИППД исковете за собственост са допустими по реда на чл.29 ЗОПДИППД, поради което е приел, че правилно първоинстанционният съд е определил цената им като за вещни претенции съобразно оценките на имотите и искането на главното встъпило лице и определението му е правилно.
Жалбоподателят е извел процесуално-правните въпроси: дали главно встъпилото лице е длъжно да сочи цената на исковете си и да представя удостоверения за данъчна оценка и дали нормата на чл.70,ал.3 ГПК се прилага в производствата по чл.28 и сл. ЗОПДИППД, за които твърди, че са от значение за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване; както и материално-правния въпрос: материално-правния въпрос: за термина „придобивна стойност”, с който борави законодателят (на която всяко едно имущество е станало притежание на извършителя на престъплението, която е различна и не винаги съвпада с паричната оценка) – за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 607 /29.10.2010 г. по гр.д. 1116 /2009 на ВКС, ІV г.о.
Настоящият състав намира следното:
Първият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че цената на исковете е определена въз основа на експертна оценка, представена от самото главно встъпило лице. Към това може да се добави, че разпоредбата на чл.29 ЗОПДИППД, с която се установява допустимост на искове те на трети лица, които претендират самостоятелни права върху имуществата, които са предмет на исковете по чл.28 ЗОПДИППД не е непълна, неясна, нито противоречива. С нея не се установяват различни от установителните и ревандикационните искове за защита на вещни права върху имоти и вещи. Както и че разпоредбите на чл.70 вр. чл.127,ал.1,т.3 и чл.69 ГПК, които установяват задължения за ищеца да посочи цената на исковете си и разпоредбите на чл.71 и сл. ГПК, установяващи задължения за заплащане и събиране на такси. не са непълни, неясни, нито противоречиви, приложението им в производствата по исковете по чл.29 ЗОПДИППД не се различава от това в другите производства. Последователна е и съдебната практика за това, че в случаите, когато ищците се позовават на данъчна оценка, те следва да я представят, ако се позовават на други документи и доказателства, необходими за определянето на цената на иска съгласно чл.69 ГПК, също следва да ги представят. Жалбоподателят не обосновава и останалите предпоставки на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, предвидени с т.4 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК – създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, поради което не са налице основания по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът за „придобивна стойност” на имотите не се отнася до исковете по чл.29 ЗОПДИППД, а до тези по чл.28 от закона и не е обусловил изводите на апелативния съд, поради което не е налице и основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а останалите страни не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 686 /15.11.2011 г., постановено по (частно) гр. д. № 319 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.